Мерило за ценностите

Колкото и да е чудно, смеха е най-точното мерило на ценностите и възпитанието на човека.

Всички знаят, че човек се смее когато му е приятно. Това разбира се е различно при хората с различни заложби, ценности и възпитание. Въпреки това смеха на хората,  според това, което го е подбудило(основната причина за смеха са ценностите), най-общо може да се раздели на два основни вида. Това са: смеха от чувства на радост и смеха от подигравка. Човек се смее тогава, когато се задоволяват неговите пожелания(разбирания) за случване на нещо хубаво. Така, значи, по това на което човек се смее, най-основно бързо и лесно може,  да се определи, какви са ценностите на човека който се смее.

Така, да наречем смеха от подигравка лош смях. Той се поражда при задоволяването на различни пожелания на човека, подбудени от трети лоши страсти: похотта на плътта, пожеланията на очите и горделивостта. Всеки човек ги има от рождение във себе си в различна разновидност, поради което и вкусовете на хората са различни. Т.е всеки човек се ражда със някаква слабости. Въпрос на възпитание е как ще се пребори той със слабостите си или ще им се предаде. Затова възпитанието играе основна роля в определянето на ценностите и характера на човека. По-силните и добре възпитани хора, успешно се преборват със страстите си и успяват да постигнат пълна чистота на съзнанието и на поведението си. Тези хора които са силни по рождение, но не са възпитани правилно, постепенно озлобяват от неправилните си пожелания и сами се погубват.

Добрият смях е предизвикан от радост. Човек се смее от радост, тогава, когато разбира(усеща), че се случва нещо хубаво, правилно и полезно – добро. Радостен е човека, които допринася с нещо за добруването на хората. Когато се случва нещо, което укрепва мира, независимо кой го е направил, той се смее от радост и любов. За съпоставка, лошо възпитания човек, търси изгоди от другите хора, за да задоволи плътските си страсти, като всячески се стреми да постави хората в зависимост от себе си. Тогава, когато успее в своите намерения, той се смее от задоволство, а когато не стане на неговата, той се гневи.

                Трябва да се каже, че няма радост, която е предизвикана от силно човешко желание. Няма добър смях от задоволяване на желание. Има ли желание, то смеха при задоволяването му ще е лош, а не се ли задоволи желанието, ще има омраза и гняв. Затова трябва да се помни, че пожеланията са причина за всичко зло, което се случва на човека.

Само доброто възпитание, може да предпази човек от лоши пожелания.

Човек, който може да живее без да пожелава, е щастлив. Той се единява с природата и няма врагове. Такъв човек няма за свое нищо материално, но ползва всичко, което му е нужно за да живее според законите на мира.