Нашето творчество 9

        Моето лято

    Тази година моето лято беше много интересно. С мама бях много пъти в Унгария при нашите роднини. С татко бях в Германия, където посетихме много градове и замъци. През последната седмица на ваканцията бяхме в Леголанд.

Габриела Илиевска

        Моят най-хубав спомен от лятото

    Моето лято беше много хубаво. На следващия ден след края на учебната година, пътувахме за България. Там бяхме една седмица, а после отидохме в Гърция за две седмици.

    Беше прекрасно! Ядохме много вкусни неща като октопод, риби и други вкусотии. Всеки ден бяхме на морето, а морето в Гърция е много хубаво. Плувах и разглеждах във водата малките мили рибки.

    Дойде време да си тръгваме. Тъй като пътят от Гърция до Виена е твърде дълъг, пренощувахме в София и после продължихме към дома. Когато се прибрахме, имах още време от ваканцията и можех да се разхождам всеки ден.

    Така мина моята ваканция.

Анджелина Вангелова

        Кой учи децата

    Майка Зайка, Скок и Хоп отидоха на утринна разходка. Те видяха как майката на пилетата ги учи да летят. На полянката забелязаха, че мама Ежка Таралежка носи ябълка, а бебе Ежко - листо. Наблюдаваха и как мама патка учи патенцата да плуват. Майка Зайка попита:

    – Кой учи децата?

    – Мама! - отговориха зайчетата.

Кристина Перфлер

        Неделна разходка

    Беше хубава неделна утрин. Мама Зайка изведе малките зайчета на разходка. Тя иска да научи децата си да бягат бързо, за да се предпазват от опасности.

    На близката полянка с малко езерце те завариха две катерички, патка с две патенца, която ги учеше да плуват. Мама Ежка показваше на малкото си как да събира зимнина. Майка птица учеше  децата си как се лети.

    Накрая всички бяха доволни от уроците.

Никол Анастасова

        Сънят на Мечо

    Мечо спеше зимен сън. Той имаше топла хралупа в гората. Малкото мече сънуваше своя рожден ден. Беше поканил приятелите си Лиско, Глиганчо, Зайко, Лиса и Жабчо. Всички му носеха подаръци. Той им благодари. Беше много весело. Изведнъж излезе силна буря. Тя сложи край на съня на мечето. 

Никол Анастасова

        Коледна изненада

    Мишлето Сенди от няколко дни се чудеше какво да подари за Коледа на своя добър приятел - мишока Мики. Всичко, което му хрумваше, беше толкова обикновено! А толкова искаше да зарадва обичния Мики с нещо наистина специално! Затова, когато гениалната идея го споходи, Сенди се преметна през опашката си три пъти и извика пронизително:

    - Това наистина ще бъде най-чудесната изненада за Мики!

    И веднага се залови за работа. Работеше ден и нощ над подаръка на Мики. Накрая ден преди Коледа Сенди завърши изненадата.

    - Е-ха, съвършен е!

    Пред Сенди стоеше котка - робот. Тя взе дистанционното и натисна копчето "старт". Котката замяука и проговори:

    - Аз съм на ваше разположение и ще ви обслужвам.

    И на крака и корема на робота излязоха приложения: почистване, разтребване, готвене. Сенди си помисли колко ще се зарадва Мики. Тя изключи пак робота и го опакова в шарена хартия. После скри котката в мазето и заспа спокойно.

    На следващия ден Сенди не дочака вечерта. Следобед семейството на Сенди отиде при Мики и семейството му. Сенди носеше един голям пакет, но и Мики криеше нещо зад гърба си. Цяла вечер мишките играха в къщата. Късно вечерта Сенди и Мики се събраха край масата и вечеряха. Най-сетне дойде време за подаръците. Сенди подаде пакета, но и Мики държеше нещо в ръцете си и каза:

    - Отвори го!

    Сенди отвори плика и ахна. Имаше една блуза с рокличка. Сенди благодари и натисна в ръцете на Мики големия шарен пакет. Мишката отвори пакета и се стресна.

    -А-а-а, вътре има котка! - изкрещя той.

    Сенди се разсмя:

    - Я погледни още веднъж!

    Мики погледна още веднъж и се разсмя. Той благодари на Сенди:

    - Този подарък е най-хубавият от всички на света!

    След това те се сбогуваха и Сенди със семейството си се върнаха вкъщи. Тя си легна, спомни си за подаръка, после се унесе и заспа.

Стефан Дееничин

        Сънят на Мечо

    Мечо сънуваше един сън. В съня си той празнуваше рождения си ден със своите приятели. Беше лято и бяха на полянката. Всички бяха весели и му носеха подаръци. Вълкът Иво му подари купа с плодове. Дивото прасе Гъбко му донесе буркан с мед. Заекът Скокльо му подари маратонки. Лисицата Еми го изненада с една игра. А жабата Анна му донесе лилия и голяма торта. Мечо каза "Благодаря" за хубавите подаръци. Тогава на Мечо му се прияде медец и се събуди.

Никола Гераков

        Коледна приказка

    Смрачаваше се. В замъка на Дядо Коледа цареше оживление. Шейната вече беше натоварена. Елените нетърпеливо потропваха с копита. Защо се бавеше добрият старец?

    В това време Дядо Коледа видя, че спящото джудже е забравило  да му даде писмата с адресите на децата от цял свят. Като взе писмата, приготви се за дълъг път и полетя с шейната да раздаде  обещаните подаръци на добрите деца.

Ивон Симеонова

        Коледна приказка

    

    Смрачаваше се. В замъка на Дядо Коледа цареше оживление. Шейната вече беше натоварена. Елените нетърпеливо потропваха с копита. Защо се бавеше добрият старец?

    В това време Дядо Коледа намерил едно заспало джудже. То забравило да даде нещо на Дядо Коледа. Той си взел забравения списък от джуджето и го оставил да спи.

Катрин Пецов

        Най - съкровеното ми желание

    Казват, че на Коледа стават чудеса. Моето съкровено желание е да завърша семестъра с отлични оценки. Това ще ми позволи да вляза  в гимназията на Вазагассе - най - добрата в 9-ти район.

Пламенета Анастасова 

        Моето искрено желание

    Моето искрено желание е да получа един смартфон. Хубаво би било да го получа, защото мечтая за това от 3-годишен. Ще го ползвам за много неща - например, за да се обаждам на приятелите си, да играя на игри или да гледам ютуб. Затова искам телефон.

Атанас Атанасов

        Най - съкровеното ми желание

    Мечтая си да отида в Хималаите на най-високия връх в света Еверест. Да се покатеря и да бъда горд, че съм успял да се кача на този връх. Обичам да правя трудни неща. Привлича ме и суровата красота на тази планина, която съм виждал само по телевизията.

    На Коледа ще си пожелая тази хубава мечта да се сбъдне.

Стефан Дееничин

        Сурвачка

    Аз и мама отидохме в гората да търсим дрян. Ние намерихме дрян и отрязахме едно клонче. Вкъщи го украсихме с пуканки, панделки и сушени плодове. На 1-ви януари аз сурваках всички.

Максим Лунцер

        Къде е кучето

    В един слънчев ден кучето се разхождаше в градината. Започна да си играе с една пеперудка. Докато я гонеше, мина край една прясно боядисана ограда. Кучето стана на сини петна. От играта много се умори и заспа доволно. Така момчето намери своето кученце.

Пламенета Анастасова

        Снежанка и лисицата

    Снежанка седнала на пейката и зачела баснята за гарвана и лисицата. Когато станало късно, тя си легнала. Тогава се събудил Джини, а Снежанка го помолила да й донесе още една приказка за лисицата и после я прочете. Сутринта някой почукал на вратата, Снежанка отворила и поканила Лиска на чай. Гостенката седнала заедно с нейните лампи. Домакинята предложила да подреди лампите и сложила нейната лампа в тези на Лиса. Взела са нова лампа. Но Лиса поискала да си ги разменят. Снежанка се съгласила. Лиса си тръгнала много доволна, но когато изпробвала лампата, разбрала, че тя не е истинска и много се ядосала, че са я надхитрили.

Ренате Терзиева

        Игра на криеница

    Едно време в дълбоката гора живеели трите прасенца и Кумчо Вълчо. Един ден при тях дошла Червената шапчица и попитала дали може да си играе с тях. Отговорили й: "С удоволствие!" Решили да играят на криеница и в тази игра победила Червената шапчица. После всички се прибрали в техните приказки. И всички си живели щастливо до края на живота си.

Виктория Гълъбова

        Хензел и Гретел на гости при козлетата

    В една къща в гората живеели седем козлета. Те били много щастливи. Обичали да си играят на гоненица.

    Един ден козлетата поканили Хензел и Гретел да си играят заедно. В същия ден Вълкът дошъл при къщичката. Козлетата много се страхували от него, но Хензел и Гретел - не. Двамата взели метлата и започнали да го налагат. Вълкът бил много изненадан и бързо избягал.

    Накрая всички били щастливи. Те заедно се смеели и пеели.

Никола Гераков

        Червената шапчица и 7-те джуджета

    Един ден Червената шапчица излязла от къщи. Тя тръгнала към баба си. По пътя изскочили седем джуджета. Те попитали момиченцето дали ще им отиде на гости, но тя ми отговорила, че не може, защото се е запътила към баба си. Тогава решили те да отидат с нея и я попитали къде живее тя. Тя живеела на края на гората. Всички вървели, вървели и накрая стигнали. Червената шапчица почукала и бабата отворила.

    - Хайде, влизай! - казала бабата. -  А кои са тези?

    - Това са седемте джуджета.

    След час те си тръгнали и решили да отидат у тях на гости. По  пътя срещнали вълка, а ловецът го гонел. Тогава Червената шапчица и джуджетата взели вълка за домашно куче и се прибрали в къщичката. А ловецът тръгнал към бабата на Червената шапчица да пият чай.

Дея Дееничина

        Рапунцел и седемте джуджета

    Рапунцел била открадната като бебе от една зла вещица. Тя я затворила в една кула и живяла дълги години там. Косата й станала много дълга. Един ден седем весели джуджета минали край кулата. Едно от джуджетата попитало: "Кой живее тук?" Рапунцел извикала: "Една вещица ме затвори тук." Джуджетата попитали как да я спасят. Рапунцел пуснала косата си и те я спасили. Рапунцел заживяла с добрите джуджета.

Никол Анастасова

        Ако бях художник

    Ако бях художник, щях да нарисувам пролетта. С много цветя и зелени дървета! На картината ми трябва да има и много животни -  щъркели, птици, пеперуди около цъфналите дървета. За мен пролетта е много хубав сезон!

Иоан Гулас

        Лято

    Ако бях художник, щях да нарисувам лятото. Обичам го, защото и топло и дните са по-дълги. Бих нарисувала гъсти зелени треви, в които се преплитат нежни глухарчета и прелестни маргаритки. Дърветата с богатите си и раззеленени корони, с обсипани натежали от сочност свежи плодове. Бих нарисувала буйни сини реки и дълбоки езера, от бреговете на които се спускат клоните на стари плачещи върби. Ще има засмени дечица, които тичат с босите си крачета и се плискат в хладните води. Неуморните птици прелитат в ясното синьо небе, а малките мушици и пчелички се вият на рояци около пъстрите цветове. А слънцето се усмихва на всички и грее ли, грее.

Мариам Гхоним

        Моята приятелка

    Моята приятелка се казва Елена. Тя има тъмна кафява коса с бретон. Кожата й е тъмна, а очите - кафяви. Често е с усмивка на лицето и обича да ме прави щастлива. Тя ми е най-добрата приятелка.

Фелина Цветков

        Моят приятел

    Моят приятел се казва Йото. Той има сини очи, руси коси и много светла кожа. Любимото ядене на Йото е пица, любимият му цвят - зелен. Йото е много весел и забавен. Той често спортува. Йото е най-добрия приятел на света!

Елиас Сциновац

        В планините на Андора

 

    Лятото ми премина много интересно. Бях на море и на планина. Невероятни бяха планините в Андора. Никога не бях чувал за толкова малка страна. Прекосихме я пеша цялата с тати. Толкова беше хубаво сред природата там. Един ден обаче заваля дъжд. Не можахме да приберем палатката, защото беше много тежка и останахме още един ден. Но иначе беше много хубаво!

Стефан Дееничин

        Приключение в гората

    През есента отидохме в гората. Тя беше покрита със златисти листа. Отидохме по-навътре и чухме птиците да пеят. По-късно излезе силен вятър. Влязохме в колата и тръгнахме към къщи.

    По пътя видяхме един много голям благороден елен. Тати намали скоростта и спря. Еленът премина пред нас по шосето. Беше голям и величествен. Ние го гледахме, а той изобщо не беше изплашен от нас. Спря се на около 10 м от асфалта, изкачи се на една височина и погледна към нас. Беше толкова красив! Изведнъж спокойно започна да се отдалечава.

    Ние бяхме възхитени от прекрасната гледка.

Росица Терзийска

        Приказка в гората

    Имало едно време две катерички. Казвали се Мими и Лили. Те си играели. Срещнал ги Ежко Бежко и им казал:

    - Здравей, Мими! Здравей, Лили! Какво правите?

    - Ние си играем -  отговорила Мими. - Искаш ли да дойдеш с нас?

    - Да, да, искам!

    Вървели, вървели и на полянката видели трите зайчета и трите патенца. Зайчетата се казвали Ники, Рики и Дики, а мама зайка се казвала Мими. Патенцата се казвали Лиса, Анели и Александър, а майка им - Бони.

    Цял ден всички заедно си играли в гората.

Ивон Симеонова

        Децата се учат

    Ранна утрин е. Мама Зайка е повела дечицата си на разходка. Тя ги учи да тичат бързо и безшумно. А малките пиленца са още в гнездото си. Мама ги учи да летят. Ежко и малкото ежче се подготвят за зимата. Те си носят вкусна ябълка и едно листо. След тях към езерото пристъпват патетата. А пък зайчетата гледат любопитно.

    Накрая всички се събраха край езерото. В него плуват и едвам научените патенца. Притичват засмените зайчета. Ежковците носят своята зимна храна. Катеричка рунтавелка трупа намерения лешник. Едно пиленце вече може да лети.

    Всички са щастливи. 

Деа Дееничина

        Най-съкровената ми мечта

    Най-съкровената ми мечта е да отида със семейството ми в Япония. Искам да я посетя, защото това е една много красива страна. Искам да се запозная с нейната култура. Дано мечтата ми някой ден да се сбъдне!

Антонио Ивов

        Сънят на Мечо

    Мечо спи зимен сън. Сънува, че има рожден ден. На полянката са неговите приятели. Вълчо, Прасчо, Зайо, Лиска и Жабчо му носят подаръци и цветя. На пъна има красива торта. Мечо ще получи топли обувки, мед и какво ли още не...Мед? Мисълта за мед събуди мечо.

    - Колко жалко, че това беше само един красив сън! - въздъхна Мечо.

Валери Шерцер

        Сънят на Мечо

    Зимата наближаваше своя край. Мечо спеше още зимен сън. той сънуваше как неговите приятели са у организирали изненада за рождения му ден.

    На партито присъстваха Кумчо Вълчо, прасето Гошо, Зайо Байо и Кума Лиса. Навън беше пролет. Приятелите му бяха приготвили огромна торта и много подаръци: голям буркан с мед, сладки плодове, спортни обувки и една изненада от Кума Лиса.

    Когато Мечо се показа, всички извикаха силно "Изненада" и той се събуди от дълбокия зимен сън. Време беше -  пролетта беше дошла.

Мила Андреева

        Сънят на Мечо

    Един ден през зимата Мечо се приготви за зимния си сън. той затвори очи и се унесе в дълбок сън. Мечо видя своите приятели в съня си. Той така се зарадва като видя Зайо Байо, Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Прасчо. Зайо Байо носеше цветя, Кумчо Вълчо - горски плодове и мед, Лиса - един жълт пакет, а пък Прасчо държеше едно торта, на която имаше череши и една ягода отгоре. Мечо впери очи в меда. Той остави всичко. Отвори очи и видя, че това е било само сън. Мечо се натъжи и заспа отново.

Деа Дееничина

        Коледна приказка

    Смрачаваше се. В замъка на Дядо Коледа цареше оживление. Шейната вече беше натоварена. Елените нетърпеливо потропваха с копита. Защо се бавеше добрият старец?

    В това време Дядо Коледа чакаше още десет писма, които бяха при Елфа. През това време Елфът разглеждаше писмата. Те бяха много интересни, но Елфът заспа. След час се събуди и отиде при Дядо Коледа, който най-накрая сложи посмата в торбата и тръгна. Той закъсняваше с един час. След два часа Дядо Коледа раздаде всички подаръци на децата и вече можеше да се върне. Той прибра шейната и торбата.

    Беше много изморен. Искаше да хапне и да пийне. Като направи това, легна си, затвори очи и веднага заспа.

Деа Дееничина

        Коледна приказка 

    Смрачаваше се. В замъка на Дядо Коледа цареше оживление. Шейната вече беше натоварена. Елените нетърпеливо потропваха с копита. Защо се бавеше добрият старец?

    В това време Дядо Коледа влезе в своя дворец. Но джуджето вече спеше. Дядо Коледа се ядоса, защото имаше още три писма. Добре, че имаха още старата машина, която е за закъснели писма. Той натисна копчето, но нищо не стана. В това време джуджето се събуди, бързо оправи машината и шейната тръгна.

Никола Рупов

        Сънят на Мечо

    Вече е късно. Мечо отива да си ляга. След един месец има рожден ден и затова сънува, че прасето Грух, Зайо Байо, Кума Лиса и Вълчо са донесли подаръци, мед и една торта. Мечето спа един месец и приятелите му го събудиха. Всички ядоха, пиха и се веселиха.

Никола Рупов

        Коледа

    За Коледа аз и мама не бяхме вкъщи, а на гости. Бяхме при приятели. По традиция ние ядохме само постни ястия. Ние с моя приятел Илиян бяхме нетърпеливи да отворим подаръците. Най-накрая можехме да ги отворим. Аз получих една книга за Касмася е елен - играчка. Илиян получи кола и много други неща.

    После мама и аз се прибрахме вкъщи и легнахме да спим.

    На другия ден погледнах под елхата и там имаше още много подаръци.

Максим Лунцер

        Сурвачка

    Моето дряново клонче ме чакаше.

    Набързо взех цветни конци, сухи плодове и си направих цветя от хартия. Обелих си и портокал, който изядох и опуках пуканки. Време беше да украся клончето. Увих червен конец, после син, зелен и бял. Нанизах на един конец пуканките и корите от портокала, а на друг - сухите плодове. После ги закачих на дряна като герданче. Залепих и хартиените цветя.

    Моето дряново клонче вече беше готово да сурвака.

Ирен Димитрова

        Котаракът и мишката

    Нашият котарак е много хитър. Мишката винаги се плаши от него. Те понякога се качват на модерния грамофон и започват много бързо да се гонят. Човек може да си помисли, че танцуват буен танц.

Фелина Цветков

        Умното мишле

    Веднъж мишлето получило от котарака покана за танц. Когато то пристигнало, котаракът вече се бил специално издокарал. Те танцували безспир повече от половин час и мишлето седнало да си почине.

    Но тогава осъзнало, че котките и мишките се мразят и котаракът сигурно се кани да го изяде. Потърсило къде да се скрие, видяло един стар грамофон, мушнало се вътре и зачакало. В удобен момент мишлето избягало през отворения прозорец. А котаракът казал:

    - Умно мишле!

Борис Радев

        Мамутът и котаракът

    Мамутът и малкият женски мамут играеха на хокей. Те много обичаха тази игра. Малкият покани и Джулиян да играе с тях. По-късно всички си легнаха, а на следващия ден Джулиян видя едно коте. То беше с шапка, меч, ботуши и колан, на който висеше мечът. Джулиян каза: "Хора, елате!" Всички дойдоха, а той каза на котарака: "Тръгвай си! И да знаеш - приказката си сгрешил. И приятен път!"

Анри Начев

        Котка и мишка

    Имало едно време едно коте, което си играело с грамофона. Оттам обаче изскочила една мишка и попитала: "Може ли и аз да посвиря?" Котката се съгласила и те се заиграли.

Росица Терзийска

        Лято

    Ако бях художник, щях да нарисувам лятото. Ще нарисувам плаж и чадъри. Слънцето също ще го нарисувам и едно синьо море с вълни. Много хора ще се къпят в морето и ще се пекат на слънце. Ще нарисувам и спасител, който гледа как се къпят хората. Ще има и деца, които си играят и ядат сладолед.

Стивън Тодоров

        Зима в парка

    Зимата е любимият ми сезон, защото празнуваме Коледа. Освен това я обичам, защото е бяла и обичам да играя с пухкавия сняг. Миналата зима бяхме в парка с мама и направихме един снежен човек. Той стана по-висок от мен. Една жена, която беше напазарувала моркови, ни подари един за носа. Едни деца харесаха нашия снежен човек и дойдоха да го видят. Те също били направили един много смешен снежен човек. Накрая мама ми направи снимка за спомен със снежния човек.

Фелина Цветков

        На излет в гората

    Любимият ми сезон е лятото. Тогава винаги прекарваме една седмица в Банско и всеки ден се разхождаме в планината. Ако бях художник, щях да нарисувам гората. На картината щях да нарисувам красивите дървета и зелените поляни с разцъфнали цветя. Привечер, когато се връщаме от планината, сме развълнувани да видим прелестния залез.

Филип Мюлер

        Зима

    Ако бях художник, щях да нарисувам зимата. Ще нарисувам белия сняг, синьото небе и замръзналото езеро. На моята картина  ще се виждат зайчета, които щастливо скачат в снега. На небето ще бъде зимното слънце, което бавно ще стопи снега до пролетта.

Натаниел Гролиг

        Лято

    Ако бях художник, щях да нарисувам лятото. Ще нарисувам хубавото синьо море с красивия му залез. Ще нарисувам мидичките в топлия жълт пясък. Ще има още и рачета, които са заровени в пясъка. А над водата ще нарисувам бели чайки, които търсят риби.

Максим Лунцер

        Пролетта

    Всичко спи. Но изведнъж като в сън едно след друго се събуждат горите, полята, езерата се раздвижват. Животните се събуждат от зимния си сън. Птиците се завръщат от юг и запяват с весел глас. Въздухът се пълни с аромата на цветя. Природата пак оживя.

Ирен Димитрова

        Писмо до българско дете в Дубай

        Мили Владимир,

    Аз също съм някой, който живее в чужбина, но съм ходил в България. Там традициите са различни от Австрия. Например мартеничките. Те са в бял и червен цвят и се носят през март. Носят се, докато не видиш цъфнало дърво или щъркел. Изпращам ти една с това писмо.

18 април                                                                                       Филип Мюлер

        Защо думата стрела не е, а в сърцето се забива?

    Думите изразяват чувствата на човека. С тях трябва да си много внимателен да не нараниш някого. С думите можеш да обидиш или да развеселиш човека. С нежни думи се гали душата му. Лесно можеш да го окуражиш и да го напътиш към добро.

Гергана Веселинова

        Казана дума - хвърлен камък

    Когато хората си имат доверие, те невинаги подписват документи в случаи, когато работят заедно. Разчитат дори на казани думи. Затова е прав народът ни като казва: казана дума - хвърлен камък.

Пламенета Атанасова

Великденска приказка

    Зайчето Коко стана още преди да изгрее слънцето. Свари яйчица и докато още бяха топли, ги нашари с бои. Лъсна ги с олио и те грейнаха като малки слънца. Коко взе плетена кошничка, накичи я с росен здравец и подреди яйчицата в нея. Остави я върху скрина и седна срещу нея - да й се порадва.

    През отвореното прозорче на къщичката надникна лисицата Хитрушка. Тя видя красивите яйца на Коко и реши да ги открадне.

    Не след дълго зайчето отиде да навести своята приятелка катеричката Рунтавелка. Тя правеше козунак. През това време Хитрушка взе шарените яйца и доволно тръгна към къщи.

    Когато Коко се прибра, видя, че яйцата ги няма. Зайчето се разстрои и заплака. Птичето Чурулик го чу и попита какво става. Зайо му разказа всичко и птичето се сети, че преди малко видя Хитрушка да тича с кошница яйца към вкъщи.

    Двамата приятели отидоха в дома на лисицата. Птичето я разсея и през това време зайчето си взе яйцата обратно.

    Двамата приятели се прибраха щастливи. Рунтавелка донесе топъл козунак и тримата приятели си изкараха един чудесен Великден.

Славея Стефанова

        Мики и Поли на катерушките

    Преди две години се случило, че две котенца се срещнали на една пътека до водата. Двете отивали на катерушките.

    Когато пристигнали там, първо се люшкали, после играли на гоненица. Едното котенце попитало другото как се казва. "Аз се казвам Поли. А ти?" "Аз съм Мики". След време станало тъмно. Мики и Поли били вече много изморени.

    А когато били в леглата си, спинкали като пеперудки.

Анна Цайтелбергер

        Писмо

        Мили мой приятелю,

    Понеже искаше да разбереш как изглежда брат ми, нека го опиша. Той е на дванадесет години и около един метър и петдесет сантиметра висок. Косата му е кафява, очите му също. Моят брат обича футбола, тренира три пъти  в седмицата и слуша поп музика. Освен това има весел характер и често се шегува. Сърдечни поздрави!

Нани

        Моята майка

    Моята най-добра приятелка е моята мама. Тя ми е и майка, и приятелка. Мама е много забавна по характер. Тя има кестенява коса и много хубави пъстри очи. Любимият й цвят е червен. Обичам да се разхождаме заедно, да пазаруваме, да й помагам да готви, обичам всичко да правим двете.

Славея Стефанова

        Моята приятелка

    Моята приятелка се казва Мими. Тя е висока и стройна. Има дълга и гъста коса, която носи на две плитки. Лицето й е бяло, с румени бузки и кафяви очи. Обикновено носи джинси с розова блуза. Тя е мили и добра. Обича да помага. Отлична е в учението.

Каролина Минева

        Цветята

    Цветето ухае силно и блести на слънцето. То маже да расте по поляни, в градини и на много други места. Те могат да са с различни цветове, могат да растат и под дърветата. Много са нежни, увяхват бързо и тогава не изглеждат хубаво. Умеят и да се промъкват на много места, дори да растат в дупки на асфалта. Има пъстри цветя. Стъбълцата могат да са тънки, къси, жилави и зелени.

Деа Дееничина

        Теменужка

    На картината има теменужка. Теменужките цъфтят през пролетта и лятото. Те са лилави на цвят. Могат да се наричат и виолетки заради виолетовото цветче. Стъбълцето е нежно, а дръжките - зелени.

Анри Начев

        Теменужка

    Теменужката цъфти през пролетта по полянките. Тя е нежно, дъхаво и ранно цвете. Наричат я още срамежлива, защото гледа надолу. Стъбълцето й е тънко, късо и зелено. Тя има зелени и нежни листенца, а цветчето й е лилаво и много красиво. Когато я гледам, изпитвам радост.

Никола Гераков

Великденска приказка

    Зайчето Коко стана още преди да изгрее слънцето. Свари яйчица и докато още бяха топли, ги нашари с бои. Лъсна ги с олио и те грейнаха като малки слънца. Коко взе плетена кошничка, накичи я с росен здравец и подреди яйчицата в нея. Остави я върху скрина и седна срещу нея - да й се порадва.

    През отвореното прозорче на къщичката надникна слънцето. И тогава Коко се замисли: "Ако подаря яйцата на моите приятели, те много ще се зарадват."

    Затова се облече и тръгна към лисицата. Попита я дали иска едно яйце и тя с радост взе едно. Но му даде един морков. Коко благодари и изведнъж издрънча звънеца.

    "Помощ!" - извика някой отвън. "Това ми звучи като таралежа" - каза Коко. Лисицата отвори вратата и таралежът се втурна в стаята. "Отвън валеше дъжд, а аз не обичам вода!" - каза таралежът. А лисицата отвърна: "Няма нищо. Коко има яйца и ти можеш да останеш за малко при мен."

    Така и стана. Коко, лисицата и таралежът ядоха яйца.

Иоан Гулас

        Рожденият ден на Ханни

    Слънцето изгря над синьото море. Днес е важен ден - рожденият ден на делфина Ханни. Тя беше много развълнувана от това събитие.

    Всички морски обитатели бяха поканени на тържеството без един - акулата Сами. Той винаги спореше с всички морски животни, затова Ханни не го покани. Но той остана много обиден от това и реши да развали празника като изяде цялата торта. Но добрите медузи и рачета разбраха за неговия зъл план и го опариха и нащипаха по опашката. Така той си взе поука, че не трябва да е лош и обеща да бъде приятел с всички.

    Празника продължи с много игри и торта.

Ивонн Симеонова

        Писмо до българско дете в Дубай

        Здравей, Владимир,

    Тъй като аз живея в малък град, не мога да ти разкажа особено много за България, но мога да ти разкажа за моето село Купен. То се намира в недрата на Стара планина. Там играя с приятелите си до късно вечерта. В гората има сърни, диви прасета и мечки. Лятото ходим да се къпем в кристално чистата вода на реката и да скачаме от скалата. Там е едно от многото райски кътчета на България.

Славея

        Писмо до българско дете в Дубай

    Здравей, приятелю,

    Аз се казвам Максим и живея във Виена, но вече много пъти съм бил в България и затова мога да ти разкажа за нея.

    Това, което обичам там е морето, Стрелча, София, горите, приказките и българските паметници на културата. Един от тях е Царевец. Царевец е един стар дворец, който е построен на един хълм във Велико Търново.

    Копривщица е малко градче до Стрелча с много традиционни къщи. На мостчето в центъра е гръмнала първата пушка, отбелязваща началото на въстанието срещу турците.

    Аз очаквам с нетърпение твоето писмо.

    Много поздрави от Виена.

твой Максим

        Хубав букет

    Аз купих букет за семейството ми. В него има много красиви цветя. Едно цвете от букета е червено  и има остри неща по стъблото му - това е роза. Второто цвете е бяло и вътре има жълта точка - това е маргаритка. Третото е жълто и има семки отвътре - това е слънчоглед. От всяко от тези цветя има по две в букета. Майка ми, баща ми и сестра ми си избират по две цветенца. Всички ми казват: "Благодаря, Алекс!"

Александра Йосифова

        Двама се карат - трети печели

    Веднъж две петлета се разхождали из селския двор. И както вървели, видели на пътеката едно пълзящо червейче.

    - Я, каква хубава закуска! - казало едното петле.

    - Но това червейче е мое! Не го пипай! - отвърнало второто.

    - Не, мое е! Аз първи го видях!

    И ето, че двамата приятели се сбили. Докато хвърчала перушина, долетяла една врана и откраднала червейчето. От небето им казала:

    - Двама се карат - трети печели!

Натаниел Гролиг