Нашият млад автор

        Живее във Виена едно 10-годишно момче на име Симон. Когато беше малък, той говореше добре на немски език като баща си и на български като майка си. После Симон стана ученик в австрийско училище, където се научи и да чете, и да пише не само на бащиния, но и на майчиния си език. Той вече е грамотен и на двата езика. От родителите и от учителите Симон научи и други хубави неща -  да е добър и честен, да се труди и да бъде упорит, да мечтае, да е смел и да опитва... Един ден той реши да се опита да напише книга. Наближаваше лятната ваканция и повечето му приятели играеха навън, а Симон...? Той пишеше своята книга. Направи го на немски, защото така му беше по-лесно. После сам я илюстрира. Книгата беше готова и семейството му много я хареса. Но Симон държеше да зарадва и баба си в България, а тя не можеше да чете на немски. Тогава той я написа и на български - та нали вече знае и този език писмено. Сигурна съм, че баба му много се е зарадвала! Симон подари книгата си и на мен, неговата учителка по български. Благодаря ти, Симон! Много интересна и мъдра е историята ти за Пандо. Затова я публикувам на нашата страница. Вярвам, че ще бъде истинско удоволствие за тези, които ще я прочетат. А на теб, Симон, ще кажа: "БРАВО"! ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ!

                                                                                                                                                                                                                                            Елена Димитрова