Нашето творчество

         ГОЛЯМОТО ПАРТИ

        Котаракът в чизми кани гости

     Беше чудесен ден в града на приказките. Снежанка и седемте джуджета получиха покана за лятно парти от Котарака в чизми, който беше поканил  Пепеляшка, Хензел и Гретел, Красавицата и Звяра, Хари Потър, Сърдитко Петко и Дакела, който пише писмо. Котаракът пишеше в поканите, че лятното парти ще е в двореца му на 26.06. от 15.35 часа.

    Когато стана време за партито, всички дойдоха. Червената шапчица минаваше покрай двореца.

    - Червена шапчице, ела на нашето парти - каза Хензел.

    - Да, разбира се, че ще дойда - отвърна тя и влезе в двореца.

    Там имаше много сладки неща. Снежанка танцуваше със Сърдитко Петко. Дакелът ядеше торта. Всички се веселяха!

                              Добрина Трендафилова

        Празник в гората

     Един ден животните в гората решили да си устроят празник. Меца, Лиса, Зайо, Кълвачът и Сърненцето направили мартенички от бял и червен конец. Закачили ги на дръвчета, храсти и хралупи.

    После събрали всички останали животни и радостно посрещнали Баба Марта и идващата пролет.

                                Катерина Методиева 

        На лагер

     Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Мечо, Зайо Байо и жабата Мими решиха да си направят лагер. Те разпънаха палатката. Около нея имаше големи дървета, високи планини, ароматни цветя и едно голямо езеро. Кумчо Вълчо събра сухи дърва, пръчки и камъни за огнището. Той нареди камъните в кръг и сложи сухите пръчки и дърва. Кума Лиса изпра и простря дрехите. На Зайо Байо му стана скучно и започна да скача на въже. На Мечо му се приспа. Той се настани удобно пред палатката и задряма. Жабата Мими постави нотите си на пулта и запя с пълен глас.

    Когато настъпи вечерта, Кумчо Вълчо запали огъня. Той започна да пече салам. Всички се веселяха и танцуваха около огъня.

    След няколко часа всички се умориха от игра и влязоха в палатката да спят.

                              Добрина Трендафилова

         Ако бях голям

      Ако бях голям, щях да имам много деца, защото обичам игрите, а за тях трябват много деца. На тези деца аз ще бъда таткото.

    През есента всички ще могат да скачат в локвите, а аз в най-голямата, защото аз съм таткото. През зимата всички деца ще се катерят на снежните купчини, а аз на най-голямата. Защото аз съм таткото. През пролетта щях да купя на всички деца балони, а на мен най-големия, защото аз съм таткото. През лятото щях да поръчам на всички деца сладолед с ягодов сироп, а на мен най-големия с шоколадов сироп, защото аз съм таткото.

    Така ще бъде справедливо. Защото, ако не получа най-големия балон и повече сладолед, каква е ползата от това, че съм голям?

                                                 Калоян Филчев

     Трима братя

     Живели трима братя. От бедни, по-бедни. Най-големият тръгнал на печалба. Забогатял и забравил за по-малките си братя.

    На празника на града всички посрещали гости, радвали се на близките си. Само при най-големият брат никой не дошъл. Домъчняло му за по-малките братя и разбрал, че само с богатство не се живее.

                                    Йоланда Атанасова

        Детски изобретения

     Да си направиш нещо твое, някакъв механизъм или пък друго. Например откриваш едни специални лъчи, които като облъчиш хората, те започват да говорят само истината. Каква бъркотия ще настане!

    Аз, Мари и Ана отидохме на кино. След рекламите се появи много ярка светлина. Бяхме заслепени. След като се съвзехме, усетихме, че са ни пораснали криле. Огледахме се - всички други хора изглеждаха като нас. Дойде една голяма машина и ни отнесе някъде. Скоро след това видяхме елипсовиден самолет. От него излезе много приятен мъж с рентгенови очи. Покани ни в самолета си и полетяхме.

    Седнахме на масата и след малко дойде робот - домакиня. Показа ни интериора и обитателите на самолета - деца, които пиеха сироп за учене, за да не трябва да ходят на училище. Мъжът с рентгеновите очи пък пиеше лекарство за безсмъртие. Даде ни слушалки, с помощта на които аз разбрах езика на неговото куче и успях да му отговоря. Върнахме се с него в машината, която, както той ни обясни, е машина на времето. Преди да се сбогуваме, той ни каза, че при него сега е 4001-ва година.

    Полетяхме обратно. В този момент филмът свърши. Оказа се, че аз и моите две приятелки сме били герои в този филм.

                                          Елизабет Хорн

        Лъжата или рибарски геройства

    Един път се разхождахме с приятели покрай реката. Имаше много рибари, които бяха започнали да се надлъгват.     

    Плешивецът от групата разказваше, че когато бил на риболов, видял пъстърви дълги колкото сом. Той започнал да лови, но не хванал нито една. После дошъл човек и хвърлил един хляб на рибите, те се завъртяли в кръг, разчупили го и го изяли.     

    Никой не му вярваше, но и никой не му противоречеше.

    Най-малкият рибар рече, че бил на риба с неговия брат. Докато двамата ловили, въдицата на единия се закачила за дърво и той дръпнал толкова силно, че дървото се изтръгнало и паднало в реката. А рибите вместо да се изплашат, спокойно плували до дървото. Така рибарят започнал да лови риба и хванал толкова много, че имал храна за цял месец.

    Пак никой не му вярваше и пак никой не му противоречеше.     

    Накрая един от тях излъга, че бил на риболов и хванал огромен сом. Малко преди да го изкара на сушата, сомът сам се освободил. Когато паднал във водата, изплискал половината река заедно с рибите. Рибарят толкова много се зарадвал, че дал на приятелите си по пет риби.

     Знам, че не е хубаво да се лъже, защото накрая винаги разбират лъжата ти. Но при рибарите може! Защо? Никой не може да ми обясни.

Калоян Русев

        Призраци на земята

     Трима приятели - призраци слезли на земята да плашат хората. Попаднали в един град. Решили да се разделят и чак след три години да се срещнат в него. Тръгнали в различни посоки.

    Първият отишъл във Франция в едно училище. Когато влязъл в стаята, децата вместо да се уплашат, се засмели и призракът се изчервил от срам.

    Вторият се появил в Австрия в един град. Там царял мир. Призракът се опитал да създаде хаос, но се оказало, че никой не вярва в духове и той се ядосал.

    Третият отишъл в Англия в едно село. Там той поискал да уплаши животните, но те продължили спокойно да ядат трева. Призракът почервенял от яд.

    Когато след три години призраците пак се срещнали, те треперели от гняв.

    - Тук никой не уважава призраците!

    - Никой не вярва в нищо!

    - Навсякъде ми се подиграваха и бягах от срам!

    - Да си търсим някакъв свят на страхливци! Все един трябва да е останал в Космоса!

                                       Цанислав Стефанов

        Шарен свят

    Чужденците в Австрия понякога изглеждат малко странни, та дори и смешни за местните хора, а пък и за мен. Сега ще разкажа защо мисля така.

    Майка ми има три приятелки, които живеят в Австрия, но не са австрийки. Едната от тях винаги когато не разбере нещо, казва "не". Веднъж тя не разбрала какво я питали и отговорила с "не", а после трябвало да плаща. С другата се случило същото, въпреки че отговорила с "да". Третата пътувала в автобус и една жена я попитала дали ще слиза на тази спирка. Тъй като не разбрала въпроса, тя отговорила, че няма представа. Спътничката й я погледнала учудено и си помислила, че е смахната.

    Затова човек не трябва да употребява такива думи, когато не е разбрал нещо.

    В моето училище също се случват странни работи.

    Например много се изненадах, когато научих, че числата се изговарят обратно, а се пишат както трябва. Те, австрийците, няма да кажат трийсет и пет, а ще измърморят пет и трийсет. Човек може да помисли, че ти съобщават колко е часа!

    Това пък не е като при нас.

    Ех, така е! Понякога ние, чужденците, сме смешни за тях. Но не знаят, че и на нас ни е чудно как те изговярат числата. Шарен свят!

                                                     Калоян Русев

      Двете козички

     Над една планинска река, на едно мостче се срещнали две козички. Те не можели да се разминат, защото мостчето било много тясно.

    Едната казала:

    - Може ли да мина?

    - Да, разбира се - отговорила другата.

    Едната се върнала, за да мине другата, и така двете козички станали много добри приятелки.

                                Катерина Методиева

        Ана и ябълката

     Имало едно време едно малко момиче. Казвало се Ана. Един ден Ана отишла в гората. На една поляна тя видяла дърво с много ябълки. Поискала да откъсне най-хубавата, но не могла да я достигне. Ана извикала вълка на помощ. Той също не я достигнал. Тогава тя извикала Баба Меца, но и тя също не успяла. Ана извикала катеричката и тя откъснала ябълката. Ана й благодарила и взела ябълката.

                                                 Илина Гълъбова

        Заек и морков

    Засадил Зайо морков. Расъл морковът, порасъл.

    Отишъл Зайо да го вади. Дърпал, дърпал, но не могъл да го издърпа.

    Извикал Мецана. Хванали се, дърпали, дърпали, но не могли да издърпат моркова.

    Извикали Кумчо Вълчо. Хванали се здраво. Дърпали, дърпали, но не могли да издърпат моркова.

    Извикали Кума Лиса. Хванали се здраво. Дърпали, дърпали, но не могли да издърпат моркова.

    Извикали Катеричката. Хванали се здраво. Дърпали, дърпали, но не могли да издърпат моркова.

    Извикали жаба Жаборана. Хванали се здраво, напрегнали сили и издърпали моркова.

 Александър и Андреас -  Братя  Хорн

        Раненото гълъбче

     Катя намери едно бяло гълъбче. То си беше счупило крачето. Тя превърза крачето на птичето и му даваше вода и зрънца всеки ден. Оздравялото гълъбче отлетя навън към небето на свобода.

                                                    Искрен Иванов

        На море

    Капка е на почивка на Слънчев бряг. Играе на пясъка и се пече. Къпе се и плува в морето. Радва се на слънцето.

                                     Кимбърли Шинделар

        Шоколадовият път

    Имало едно време в едно селище трима братя. Те доставяли на селото храна. В него нямало само бисквити. А братята искали да ги опитат.

    Един ден тримата братя заминали на пътешествие да разгледат други страни. Видели много нови неща: компютри, тротинетки, коли и какво ли още не.  

    Уморили се и седнали да си починат на една поляна. Задрямали. Щом се събудили, всичко било различно. Те не лежели върху трева, а върху бонбони. Планините били направени от захар. Забелязали и шоколадов път. Веднага си отчупили да го опитат. Той бил много вкусен.

    По този път минал селянин и ги попитал закъде са. Братята му отговорили, че са се събудили върху бонбоните и търсят къде да пренощуват, защото ставало късно.   

    Селянинът закарал тримата братя до вратата на тяхната къща. Като слизали от каручката, забелязали, че тя е от бисквити. Без да кажат каквото и да е, почнали да я гризат и не оставили нито колела, нито ритли.

    Такива късметлии като тримата братя не било имало никога и кой знае кога ще има пак.

                                                 Калоян Филчев