Нашето творчество 4

        Ще се случи ли

    След края на хубаво прекараната ваканция в България на Черно море, дойде време отново да се приберем във Виена. Ваканционните дни, както всяка година, изминаха много бързо.

    Днес е 3-ти септември - първият учебен ден за тази учебна година. Чувството, с което отивам на училище е смесено. От една страна, се радвам, че ще видя моите съученици и ще си разкажем кой как е прекарал ваканцията, а от друга, се притеснявам, защото знам, че ме очакват много предизвикателства.

    Най-големите ми желания за тази година са да се науча да работя по-самостоятелно по немски, а не да трябва да се допитвам до баща ми, да се науча гладко и без грешки да чета по български език. Ясно ми е, че за всичко това трябва да бъда много упорита и старателна. Чух, че тази година ще бъде много трудна граматиката по английски език, но се надявам да премине без проблеми. Иска ми се също така де се науча по-добре да си подбирам приятелките, за съжаление в последно време се разочаровах от най-добрите ми приятелки. Разбира се, това, което си го пожелавам от цялото си сърце, е много здраве за мен и моите близки!

Мария Марас

        В междучасието

    Днес в междучасието се случи нещо невероятно. В двора на нашето училище видях с моите приятелки едно бебе таралежче. Взех го в ръцете си и го погалих по муцунката. После го пуснах в парка до училището ни на свобода. Дано да си намери храна и подслон!

Кимбърли Шинделар

        В междучасието

    В междучасието в нашето училище сестра ми и аз седим на чина си. Другите деца играят на игрите, които стоят на шкафа отзад. Понякога и ние се включване в игрите на карти или четем с едно момиченце, което се казва Йолана. Друг път излизаме навън във вътрешния двор на училището. Там има една пързалка, по която се спускаме. До пързалката има две люлки, на коите се люлеем.

Искра и Ева Василеви

        Светулка

    Светулке - сладурке

    много си ми мълчалива,

    но пък си игрива.

    Палава и с пламъче в ръка

    скачаш от листа на листа.

    Като слънце там блестиш,

    направо ще ме изгориш.

Росен Христов 

        Облаче

    На кея облаче се спряло.

    Било то чисто и бяло.

    Но палтенцето му - не,

    затова отива да го изпере

    в голямото море.

Росен Христов 

        Реклама

    Омръзнало ли ви е все да сте малки? Вече имаме решение на проблема! С новите хапчета за растеж повече никога няма да сте малки и никой няма да може да ви дразни!

Надежда Богашева

        Какво преживях един ден

    Един ден, както си плетях плетката, звънна телефонът на баба. Обаждаше се Коцето, бащата на Дебора и Лоуган. Той предложи да отидем в "Екскалибур". "Екскалибур" се намира на австрийско-чешката граница. То е като хепи ленд - има страхотни забавления за децата.

    Ние се приготвихме набързо, Коцето ни качи в колата, пътувахме около час и ето, че пристигнахме там.

    Първото място, на което винаги отиваме с Дебора и Лоуган, е на една лодка, която те люлее нагоре и надолу.. Любимото място на Лоуган е при състезателните коли, а на нас с Дебора почти всичко ни харесва еднакво. Например когато се качваме на лодки, които те издигат нависоко и те спускат бързо надолу в една малка река. Обичаме много и една седалка, в която по твой избор можеш да направиш кълбо напред или кълбо назад. Има и една въртележка, която те върти, друса и те кара да подскачаш. Докато Лоуган си караше колите, ние с Дебора обиколихме всичко това и накрая стреляхме с водните пистолети и целите се окъпахме. Добре че има наблизо един огромен китайски пазар - като се измокрим с пистолетите, отиваме да ни купят дрехи оттам.

    Когато дойде време да си тръгваме, на нас никак не ни се напускаше този детски свят.

    Довиждане, "Екскалибур"!

Кимбърли Шинделар

        Златната рибка

    Един старец хванал златна рибка. Тя му казала, че бърза, защото отива на бал. Дядото поискал и той да отиде на бала. Тогава златната рибка го превърнала в риба, а той мигом скочил във водата и заплувал.

    Когато настъпила вечерта, те отишли на бала на рибите. Там било много хубаво и те танцували до насита.

    Дядото си пожелал пак да е човек и рибката изпълнила желанието му.

Надежда Богашева

        Кучешка му работа

    Сядаме на масата на обяд. Куки идва, лапичката си протяга, тъжно гледа, нищо на никого "не спестява". Първо мама казва "не", после тате казва "не", брат ми й отказва, и аз - какво да правя - също казвам:"Не, не може, Куки, ти си имаш гозба в другата стая."

    И то, горкото куче, сяда, тъжно въздиша и показва колко е добричко. И нали добрината отваря на хората сърцата - на момента получава от всички ни храна.

Надежда Богашева

        Басня

    Една котка попитала едно куче:

    - Защо не си разменим животите? Аз ще се правя на куче, а ти - на котка.

    - Защо не?! - съгласило се кучето. И така котката започнала да се прави на куче, а кучето - на котка.

    Започнали да извеждат котката рано сутрин, да я хранят с кучешка храна и да я карат да плува. Но нея я мързяло, не й харесвала кучешката храна и козината й настръхвала, когато я пускали в басейна.

    Кучето пък го карали да спи по цял ден, да яде риба и да лови мишки. Но на него му липсвал чистия въздух, искало да яде кокали, а не риба и не искало да лови мишки, защото те били приятели.

    След една седмица мъчения котката и кучето се срещнали и се съгласили пак да си върнат предишния живот.

    Радвай се на живота, който имаш!

Росен Христов

        Обичам ли Коледа

    Аз обичам Коледа, защото е най-прекрасното време в годината. Училището свършва и първият сняг вали. Също много хубава е коледната елха със своите играчки. Обаче най-хубавото са подаръците. Всички деца се радват, когато дядо Коледа идва и им слага подаръците под елхата. Ние празнуваме Коледа на 24-ти декември, защото тогава Христос се роди. За мен Коледа е и ваканция със сняг при баба ми в Щирия, където се чувствам добре.

Симон Подбелсек

        Бъдни вечер и Коледа

    На Бъдни вечер хората се събират и сядат покрай камина. В нея слагат един пън, който се казва Бъдник. Някои нямат камина, но тя не е задължителна. На Коледа хората се събират, за да празнуват раждането на Христос. Когато той се родил, над него се появила звезва. Тя се казва Витлеемска звезда. На Коледа се прави питка с паричка и който я намери ще бъде щастлив.

Искра Василева

        Бялата зима

    Днес е петък, първи февруари, последният ден на първия учебен срок. Настроението вкъщи е страхотно, тъй като свидетелството ми също е страхотно! Навън валеше бял пухкав сняг, а ние си направихме у дома една празнична вечеря. Беше много уютно!

    Най-интересният ден през ваканцията беше четвъртък. На този ден преди обяд се срещнах с една приятелка от занималнята, която не бях виждала три години. Имахме толкова неща за разказване... Същият ден бях на кино с мои съученици. Гледахме филма "Разделителят". Беше забавно и много се смяхме. Този ден беше пълен с емоции, дълго не можах да заспя.

    През останалите дни от ваканцията всеки ден с мама правехме хубави разходки в гората. Беше приказно заснежено и много отпускащо. Дебело облечени се наслаждавахме на бялата зима.

    Както моята баба винаги казва: "Всяко начало си има и край!", така и краят на моята ваканция дойде.

Мария Марас

        Гледна точка

            Разказ

   - Да, влезте!

     Лизавета се обърна. Госпожа Милър, учителката на втори клас влезе в стаята. Зад нея надничаха две момичета. Едното изглежда, сякаш беше плакало.

    - Как мога да ви помогна, госпожо? - попита Лизавета.

    - Госпожо директор, моля говорете с тези деца. Просто не мога да се справя с тях...

    - Моля, наричайте ме Лизавета...

    - Алина, Александра, хайде разкажете на директорката какво се случи преди малко!

    Момичетата се спогледаха, но не продумаха. Госпожа Милър въздъхна.

    - Ужасна работа! - измърмори тя и сграбчи ръката на едно от момичетата, тъмнокосото.

    - Разкажи на директорката какво стана!

    - Моля Ви, госпожо - каза Лизавета раздразнено - Не мисля, че това е необходимо. Върнете се в класа. Аз ще говоря с децата.

    - Както кажете, госпожо директор - изсъска госпожа Милър.

    - Лизавета... - каза Лизавета, но жената вече бе напуснала. Лизавета въздъхна отегчено.

    - Вашата учителка като че ли е от леко странния сорт?

    Тя погледна момичетата. Едното имаше черни коси, другото руси с розови кичури. Изглежда се отпуснаха лекичко след като учителката я нямаше.

    - И така... ще ми разкажете ли какво се случи?

    И двете поклатиха отрицателно глава.

    - А защо не?

    Чернокосото момиче втренчи поглед в пода.

    - Защото, ако госпожата разбере, ще разкаже на майка ми, че съм се карала с Александра и ще се ядоса.

    Лизавета погледна другото дете - Александра.

    - А ти защо няма да ми разкажеш?

    - Защото Алина ми е приятелка и не искам да й се карат вкъщи.

    - Ами ако сте приятелки, защо се скарахте? - се учуди Лизавета.      

    Момичетата въздъхнаха едновременно.

    - Нали ви казахме, госпожо, че не можем да ви разкажем.

    - Моля, наричайте ме Лизавета - каза тя. - Ами добре, ако ви обещая, че няма да кажа на родителите ви или на госпожа Милър, ще говорите ли с мен за това, което се е случило?

    Алина и Александра се спогледаха за момент и после кимнаха.

    - Добре. Кой ще започне?

    - Аз - каза Александра - Карахме се с Алина, защото тя се опита да ми отреже косата.

    - Но защо?

    - Не исках да ти отрежа косата, само кичурите! Не изглеждат добре! - извика Алина.

    - Но на мен ми харесват! - отговори Александра ядосано. - Госпожо... Лизавета, какво мислите вие? - попита тя.

    - Аз мисля, че ако на теб ти харесват, са красиви.

    - Но това не е отговор - намръщи се Алина.

    - Защото няма правилен отговор. Вижте, момичета, дали нещо е красиво или не , е въпрос на гледна точка.

    - На каква точка? - учуди се Александра.

    - Бедна или нещо такова - измърмори Алина.

    - Гледна точка означава... означава, че всеки вижда нещата по различен начин. - Лизавета извади един камък, който бе намерила на плажа преди няколко години. - На какво ви прилича? - попита тя децата.

    - Слон! - извика тъмнокосата.

    - Кораб! - рече русото момиче.

    Лизавета се усмихна.

    - Аз пък мисля, че прилича на овца.

    - Но как така? - учудено попита Алина.

    - Всеки човек усеща различно, защото всеки човек е различен. Ако видим, чуем или вкусим нещо, ние го преценяваме според опита, който имаме и си изграждаме мнение. Затова може да се случи, че аз харесвам нещо, а ти го намираш грозно. Но представи си колко скучно би било, ако всички сме еднакви.

    - Да, представи си колко ужасно би било, ако всички сме като госпожа Милър - изкикоти се Алина.

    Лизавета се усмихна.

    - Съжалявам, че се опитах да ти отрежа кичурите.

    - Няма нищо, нали сме приятелки - се усмихна Александра.

    - Благодарим ви, госпожо Лизавета - казаха децата.

    - Няма за какво, момичета. И сега бързо се връщайте в класната стая!

    - Да, госпожо Лизавета. Довиждане!

    Когато момичетата затвориха вратата след себе си, Лизавета се усмихна. "Госпожо Лизавета" - това й харесваше.

Яна Подбелсек

        Най-смешната история

    Бяхме група от четирима герои: аз - Росен Христов, барон Мюнхаузен, Мери Попинз и Емил от Льонеберя. Лутахме се из различни книги и предотвратявахме лошите случки. / Освен Емил, разбира се./

    Първата книга, която навестихме, беше "Червената шапчица". Изведнъж телефонът на Мери Попинз звънна и гласът на Червената шапчица се чу:

    - Мери, радвам се да чуя, че сте в моята книга! - каза тя. -  Хайде да се видим!

    - Тръгваме веднага - отговори госпожа Попинз.

    - Червена шапчице, - рече барон Мюнхаузен - не забравяй да не споменаваш пред вълка къде живее баба ти.

    - Добре - съгласи се тя и затвори телефона.

    Аз и Емил се заливахме от смях от бръщолевенето на барона.

    - Хайде! - подкани ни госпожа Попинз.

    Отидохме при Червената шапчица и какво да видим. Тя говореше с вълка. Направи точно това, която я беше посъветвал баронът по телефона. Когато вълкът си тръгна, Червената шапчишца ни покани:

    - Защо не дойдете у нас на гости?!

    - Ами нямаме много време да се отбиваме - прекъсна я Мери Попинз. 

    - Ние много искаме да отидем при Червената шапчица! - протестирах аз.

    - Заради сладките - добави Емил. 

    - О, добре, добре! - съгласи се госпожа Попинз.

    Отидохме в къщата на бабата на Червената шапчица. Запознахме се с нея. Тя, внучка й, баронът и госпожа Попинз пиха кафе, докато аз и Емил се тъпчехме с бонбони. Накрая се сбогувахме с Червената шапчица и си продължихме по пътя.

    - Защо не се отбием при моя приятел Питър? -предложи баронът.

    Госпожа Попинз се съгласи.

    - Отиваме при Питър Пан - заподскачах аз.

    - Иееее! - закрещя Емил. - Ще се запозная с пакостниците му!

    - Хайде да влизаме! - подкани баронът.

    Озовахме се в бърлогата, където живееха Питър Пан и пакостниците.

    - Здравей, Питър! - поздрави баронът.

    - Отдавна не сме се виждали, господин Мюнхаузен! - Питър Пан се наведе, целуна ръката на госпожа Попинз и добави - Уенди и децата са пленници на капитан Хук от няколко седмици.

    - Но това е ужасно! - възмути се баронът.

    - Трябва да нападнем капитан Хук преди да ги е бутнал от платформата! - притесних се аз.

    - Да тръгваме тогава! - извикаха всички пакостници в един глас.

    Отидохме до скалата-череп и започнахме да наблюдаваме кораба на капитан Хук.

    - Аааа, змия! - запищя баронът.

    Змията изсъска и се скри в една дупка, но капитан Хук и пиратите ни заловиха. Завързаха мен и госпожа Попинз, но Емил и пакостниците се отскубнаха и се скриха. Отнякъде чух гласа на Емил да козва:

    - Хайде да сложим по столовете възглавници, издаващи неудобни звуци!

    След малко пакостниците и Емил излязоха и започнаха да се бият с пиратите. След като ги победиха, те ни развързаха.

    - Къде са Питър и баронът? - попита госпожа Попинз.

    - Там горе - каза Уенди и посочи нагоре.

    Те се биеха с капитан Хук. Беше дълга битка, но най-накрая Питър и баронът си извоюваха победата. Капитан Хук и неговите пирати си тръгнаха от острова. Ние отидохме при русалките да поплуваме. След като се облякохме, сбогувахме се с Питър Пан и продължихме.

    Влязохме в книгата "Карлсон, който живее на покрива".

    - Отиваме при моя приятел Карлсон! - закрещя Емил.

    - Ще видя и моя приятел Дребосъчето! - затанцувах аз.

    Озовахме се в къщата на Карлсон на покрива.

    - Ето къщата, за която ми говореше Карлсон. - каза Емил.

    В този момент Карлсон и Дребосъчето дойдоха.

    - Емилчо, приятелю, какво правиш тук? - учуди се Карлсон.

    - Не се ли досещаш - отговори Емил - за да се позабавляваме заедно.

    - Защо не? - съгласи се Карлсон.

    Отидохме в къщата на Дребосъчето. Майка му беше съученичка на госпожа Попинз и затова те седнаха да пият кафе. Бащата на Дребосъчето беше войник на барон Мюнхаузен, затова те отидоха да разгледат пушките му. Ние обаче отидохме да правим пакости. /Всъщност аз и Дребосъчето само гледахме, докато Карлсон и Емил ги правеха/.

    Първата пакост беше малко рискована. Влязоха в една къща и видяха, че там има бебе. Отидоха в кухнята, а след малко се върнаха с купа салам. Карлсон разсипа салама из цялата къща, а Емил взе едно парче и го сложи върху бузата на детето, сякаш то е разсипало салама. после те излязоха и ние продължихме. Правехме още много лудории, но стана късно и трябваше да се прибираме. Сбогувахме се и си тръгнахме.

    Докато пътувахме, аз чух един глас.

    - Роско, Роско - казваше той.

    Внезапно отворих очи и видях тати.

    - Роско! - рече той - Днес е рожденият ти ден.

    Чух мама да казва от кухната:

    - Време е за закуска!

    Отидохме на масата и кака  ми каза:

    - Честит рожден ден, братче!

    - Благодаря! - отвърнах аз. В главата ми обаче се въртеше една мисъл:

    - Това явно беше само сън, но дали беше толкова хубав заради рождения ми ден?!

Росен Христов

        Златната рибка

    Един старец хванал златна рибка. Тя му казала, че бърза, защото отивала на бал. Дядото поискал и той да отиде на бала. Тогава рибката прредложила на дядото да влезе във водата.

    Човекът се потопил в реката, рибката размахала опашката си и старецът се превърнал в малка синя рибка. Златната рибка напомнила на дядото, че след бала трябва бързо да изплува до брега, защото ще се превърне пак в човек.

    После златната и синята рибки заплували заедно към бала и много се веселили там.

Кимбърли Шинделар

        Моето есенно море

    Началото на ноември е. Седя си в моята топла и уютна стая във Виена и в ума ми идват най-различни мисли и мечти. Спомням си колко чудесно и интересно си прекарах последната лятна ваканция в Царево, на българското Черноморие. Питам се: "Какво ли прави нашето моренце в това късно есенно време без нас!" Сигурно е много пусто и тъжно. Няма жив чавек, пясъкът е мокър и студен, морето е бурно, водата е леденостудена, но за сметка на това кристално чиста. Всички плажни кафененца са затворени и зазимени. Чайките и гларусите кръжат ниско над морето.

    От една страна, ми е мъчно, защото е толкова пусто и самотно нашето красиво море, а от друга страна, е всичко толкова красиво, чисто и неопетнено, както го е създала природата. Чудя се дали някога ще мога да прелетя, както една птичка за няколко минутки до моренцето и отгоре да погледна през есента - какво ли става там долу?!? Ах, морето!!!

Мария Марас

        На какво трябва да се смеем

    Аз мисля, че много пъти хората се смеят, когато не трябва да се смеят. Например, ако един човек падне, това според мен не е повод за смях, защото ако сам ти поднеш и другите се подсмиват, приятно ли ще ти е? Не!!! Може да се разбере дали е редно да се смееш, ако се поставиш на мястото на другия. На него дали му е смешно? Също не мисля, че е смешно, ако някой е

по- различен от другите. Според мен също не трябва да се празнуват победи от войни, защото колко войници са дали живота си за тази победа? Най-добре е да се смеем заради смешка, която не е лоша и се разказва за непознат човек. И никога не се смей на смъртта! Защото това е най-тежка омраза. Също мисля, че със смях се разбира дали един приятел е истински. Ако паднеш, той ти подава ръка и ти помага, ако плачеш, той тъгува с теб и ако се смееш, и той се смее. Според мен всеки човек поне веднъж се е смял, без да е правилно. Защото човек греши, но се учи от своите грешки.

Симон Подбелсек

        През ваканцията

    През ваканцията на Бъдни вечер бяхме сами с мама и татко. Тогава всички получихме телефони. На следващия ден, Коледа, отидохме на гости при едни приятели. И там всички получиха много подаръци. През дните, които оставаха до Нова година, дойдоха чичо и леля. От тях получихме още подаръци. На Нова година дойдоха много приятели. Два дни след това чичо и леля си тръгнаха.

Ева Василева

        Моята приказка

    Моята приказка не започва с "Имало едно време...", а сега.

    Днес едно момиче на единадесет години отиде на ледената пързалка в Stadt - Halle. Тя много обича да се пързаля на леда, докато слуша хубава музика. Момичето се носи свободно като птица, която лети в небето. Чувства се весела и щастлива. Понякога се пита дали и другите деца се чувстват така като нея на пързалката. Случва се и да подне някой, но бързо се изправя и продължава.

    Това е един забавен ден с хубав край. А това момиче може би съм аз? Познай!

Кимбърли Шинделар

        Джулия и задачата

    - Започваме! - каза госпожа Димитрова и даде на всеки по един лист.     Джулия, която беше най-умното дете в класа, свърши работата за по-малко от пет минути. -

     Джулия - каза госпожата - имаш грешка!

    Всички се спогледаха онемели.

    - Как може да си решила всички трудни задачи и да не си могла да решиш колко е едно плюс едно?

    - Госпожо - каза Джулия - аз дойдох тази година и не съм учила, каквото сте учили вие в първи, втори и трети клас.

    Всички започнахме да се смеем. Ако сте разбрали историята, ще се смеете и вие.

Росен Христов

        Баба Марта

    През последните две седмици аз и сестра ми Яна броихме дните до идването на Баба Марта. Проверявахме всеки ден в пощенската кутия дали са пристигнали мартеничките, които баба ни е изпратила. Точно два дни преди празника радостта беше голяма, когато видяхме в пощенската ни кутия жълтия плик от баба, пълен с най-различни мартенички, коя от коя по-красиви.

    Сутрин е, първи март, часовникът звъни - часът е седем. Мама влиза в стаята, буди мен и сестра ми с усмивка и казва: " Честита Баба Марта! Да сте ми бели и червени, весели, засмени!" Странно, но днес не се излежавахме в кревата, а скочихме веднага пълни с енергия и радост. Накичени с красиви мартенички, тръгнахме аз на училище, а сестра ми на детска градина.

    В училище разказах на моите приятелки за този български обичай, а на учителката ни подарих дори и една мартеничка Пижо и Пенда.

    Вкъщи почитаме този български празник и си носим всяка година мартеничките, докато не видим щъркел или разцъфнало дърво. Дори баща ми, който е австриец, е с мартеничка на ръката.

    Дано всички бъдем живи, здрави, весели, засмени!

Мария Марас

        Мама

    Мама е хубава като кралица. По-скъпоценна е от един милион диаманти. По-добричка от хиляда ангели. Тя винаги се грижи за нас. Мама ни обича и ние я обичаме много! Здраве и късмет й пожелаваме днес.

Даниел Младенов

        За мама

    Пожелаваме ти всичко хубаво, много късмет, да си жива и здрава, и много радост! Ние оценяваме всичко, което правиш и много те обичаме. Ти си най-добрата майка за мен и най-добрата съпруга за Милен. Аз, Милен и Михаел ти пожелаваме всичко най-хубаво и честит празник!

с обич

Мирослав Борисов

        Великден

    Дойде очакваната ваканция. Надявах се да има слънце, а пък то съвсем обратното - сняг и студ. Това не ми попречи да играя. Направих снежен човек. Въргалях се в снега и станах цялата бяла, като снежен човек, само ми липсваше дължия оранжев нос.

    За всеки Великден боядисвах и украсявах яйцата у дома. Поради липса на цветя и тревички, тази година нашарих яйцата с восък от свещички. Получи се много сполучлива украса.

Кимбърли Шинделар

        Вълкът и седемте джуджета

    Когато влязъл в къщичката, вълкът видял седем джуджета. Първото джудже било облечено като магьосник със синя пелерина. Второто имало дълъг нос, който му пречел да се мушне зад печката и да се скрие. Третото било голямо колкото показалеца и надничало страхливо иззад една чаша на масата. Четвъртото хвърчало из стаята, яхнало метлата и крещяло: "Бягайте бързо на покрива на къщурката!" Петото стискало в ръце вълшебна пръчка, която пазела джуджетата. Шестото имало лице, покрито с петнадесет лунички и потривало ръце два пъти казвайки: "Аз съм най-силният във вселената." Седмото било най-голямо от всички джуджета. В къщата настанала суматоха. Джуджетата бягали на различни страни. В този момент влязъл един ловец с голяма пушка. Вълкът видял силния ловец, изплашил се и бързо побягнал. Седемте джуджета благодарили на ловеца и заживели щастливо.

Паоло Тодоров