Нашият празник

        Нова приказка за Снежанка

    Снежанка заспала от отровната ябълка на кралицата. Тя се събудила чак в наши дни. Отворила очи и видяла около себе си много любопитни деца. Но те били различни от децата по нейно време. Носели много странни дрехи. Дори момичетата били с панталони. На Снежанка й се приискало да пробва едни. Малко били тесни, но пък с тях се бягало по-лесно. По улицата се движели бързи каляски, които вдигали много шум и оставяли след себе си миризлив пушек. Те никак не й харесали, дори се уплашила от тях. Но най-мъчно й станало, че много от парковете в нейния град вече ги нямало. На тяхно място изникнали високи сиви къщи.

                                     Йоланда Атанасова

        Случка в парка

    Беше хубав летен ден. Един дядо седеше на пейка в парка и си четеше вестник. Неговите внучета Томи и Тони караха скейтборд наблизо.

    Тони го попита:

    - Дядо, искаш ли да караш и ти с нас?

    Засмя се дядото и каза:

    - С удоволствие, но нямам скейтборд.

    Томи и Тони се сетиха нещо. Те сложиха двата скейтборда под дървената пейка.

    Децата возеха дядо си. Беше весело.

                                Кристине Младенова

        Третокласник

     Да съм третокласник

    никак не е лесно

    и повярвайте в това -

    на чина голям седя.

    Аз учебника разглеждам,

    пиша и чета.

    А пък иска ми се

    в този час

    вместо да чета на глас

    и да се упражнявам,

    вкъщи с нещо лесно

    да се забавлявам.

    Лесно или не,

    аз разумно съм дете

    и ще пиша, и ще уча

    докато се аз изуча.

                    Калоян Филчев

        Дъжд от цветя

    Веднъж в един град някъде по света завалели цветя. Те падали бавно като големи снежинки, но били с най-красивите цветове на дъгата: жълти, розови, сини, лилави и червени. Дъждът бил кратък, но ухаело прекрасно и всички хора били щастливи.

                                Катерина Методиева

        Футболисти

    Един ден двамата братя Тими и Ото  играеха на футбол.

    Ото тичаше след топката, настигна я и я ритна толкова силно, че и обувката му хвръкна заедно с нея. Тими беше вратар. Той се хвърли и ... хвана обувката. В този момент топката удари мрежата. Гол!

                                             Симон Подбелсек

        Цветовете на есента

    Есента е прекрасна. Падащи листа, скачащи деца, но най-прекрасното са цветовете. Падащите листа не биха били толкова хубави, ако не притежаваха тези прекрасни цветове. Но откъде идват? Откъде се появяват цветовете на есента? Аз зная и ще ви разкажа.

    Преди много, много години, когато земята била сива, на нея живеели Феите на Цветовете. Те изтривали всички сиви неща и ги правели пъстри. Най-важните феи били: червената /Червенокоска/, жълтата /Жълтеникава/, зелената  /Зеленооока/, синята /Синежка/, лилавата /Лилава/ и кралицата им  /Тюркоазена/. Освен тези имало и една зла сива фея на име Черно сърце. Тя искала пак да оцвети всичко сиво и да унищожи сестрите си, но за щастие Тюркоазена разбрала за плана на лошата фея и я затворила в една килия.

    Всяка есен феите Червенокоска и Жълтеникава оцветявали гората в своите цветове. Те не се харесвали много и затова всяка получила по половина от гората. Но една есен се случило така, че едно от червените листа на Червенокоска паднало на страната на Жълтеникава. Тя го видяла и се нацупила. Феята взела едно от своите листа и го хвърлила на страната на Червенокоска. И така двете феи се скарали. Те започнали да хвърлят листа от едната страна но другата. Когато най-накрая свършили, всички листа били размесени, а там, където две листа се докосвали, се образувал нов цвят. Той бил най-хубавия, който били виждали. Нарекли го оранжево.

    А сега погледнете гората! Тя  е червена, жълта, оранжева!

                                                Яна Подбелсек