Рьокан

Рьокан Дайгу (1758—1831) е японски поет, калиграф и философ. Роден в заможно семейство в Изумодзаки, неговото истинско име е Ямамото Ейдзо. Благодарението на възможностите на семейството си получава много добро образование - до осемнадесетата си година учи в конфуцианска школа, където освен китайски език учи китайска класическа литература, философия и калиграфия. Подготвяйки се за това от по-рано, през 1779 г. взема окончателно решение да стане зен монах. Води скромен живот и въпреки големия си талант и умения отказва каквито и да било позиции като монах или поет. В духа на зен-традицията поезията му показва завидно чувство за хумор и самоирония. Тук публикуваме негова поезия в превод на поета Пейчо Кънев.


Поезия

Ако има красота...

Колибата ми се намира...

Начало на лятото...

Седя тихо...

Докато ходя...

Завръщам се в отшелническата колиба...

Зима - през единадесетия месец...

Още една година отива към своя край...

Светлината спи...

Подхвърляме си малка топка един на друг...

Сам съм, скитам се из планините...

Нощта е приятна и прохладна...

След като прекарах деня в просия в града...

Рошава коса зад ушите ми...

Първи пролетен ден...

И отново множество алчни хора...

Приютих се в един стар храм...

Докато вървя по пътечка...

Буда е в съзнанието ти...