Нощта е приятна и прохладна—
с тояга в ръка преминавам през портата.
Глициния и бръшлян растат заедно покрай криволичещата
горска пътечка;
птици пеят тихо в гнездата, а отблизо долита крясък
на маймуна.
Когато достигам един висок връх, в далечината се появява селце.
Старите борове са пълни със стихове;
навеждам се за глътка чиста изворна вода.
Подухва лек вятър и пълната луна виси
над главата ми.
Стоя до една изоставена постройка,
представям си, че съм жерав, носещ се нежно сред облаците.
Превод: Пейчо Кънев