Докато ходя покрай бистрата и бърза река стигам
до една фермерска къща.
Вечерният студ отстъпва пред топлината на
утринното слънце.
Врабчета се събират в бамбуковия храсталак, чуруликане
се чува тук и там.
Срещам се със стария фермер, който се прибира у дома;
той ме поздравява като отдавна изгубен приятел.
В къщата жената на фермера загрява саке,
докато ние хапваме пресни плодове и си говорим.
Заедно, божествено пияни, ние вече не знаем
значението на нещастието.
Превод: Пейчо Кънев