Рьокан: Седя тихо...
Седя тихо, слушам как падат листата—
самотна колиба, живот от себеотрицание.
Миналото избледнява, вече губя спомените.
Ръкавът ми е мокър от сълзи.
Превод: Пейчо Кънев
Седя тихо, слушам как падат листата—
самотна колиба, живот от себеотрицание.
Миналото избледнява, вече губя спомените.
Ръкавът ми е мокър от сълзи.
Превод: Пейчо Кънев