Първи пролетен ден—синьо небе, ярко слънце.
Всичко постепенно се превръща в зелено и свежо.
С купичка в ръка, аз бавно вървя към селото.
Децата, изненадани да ме видят,
с радост ме наобикалят, като слагат край
на просенето ми пред портата на храма.
Поставям купичката върху бял камък и
окачвам торбата на един клон.
Тук играем сред високите треви и си хвърляме топка.
Известно време аз я подхвърлям, а децата пеят;
после е мой ред.
Докато играем така забравям за времето.
Минувачите ме сочат, смеят се и питат:
„Каква е причината за тези глупости?”
Не им отговарям, само се покланям;
дори и да им отвърна, те няма да разберат.
Огледайте се наоколо! Няма нищо друго освен това.
Превод: Пейчо Кънев