Сам съм, скитам се из планините

и попадам на изоставена колиба на отшелник.

Стените са се разпаднали и има само една пътека

за зайците и лисиците.

Кладенецът, до древна бамбукова горичка, е пресъхнал.

Паяжини покриват забравена книга с поезия, която лежи

под прозореца.

Подът е заринат с прахоляк,

стълбището е напълно скрито от диви и високи треви.

Щурците, разтревожени от неочакваното посещение, свирят.

Поглеждам нагоре, виждам залязващото слънце—непоносима самота.

Превод: Пейчо Кънев