Докато вървя по пътечка в подножието на една планина
стигам до древно гробище, изпълнено с безброй надгробни
камъни
и хилядолетни дъбове и борове.
Денят отива към края си със самотен, жален вятър.
Имената върху камъните са напълно избледнели
и дори роднините им са забравили кои са били.
Задавен от сълзи, неспособен да говоря,
аз си вземам тоягата и се отправям към дома.
Превод: Пейчо Кънев