Весна Парун
Весна Парун (1922-2010) е хърватска поетеса, един от най-талантливите и богати поетически гласове от втората половина на ХХ век. Автор е на над 60 книги с поезия и проза, на книги за деца и драми. Преводач едновременно от няколко езика, сред нейните преводи са безценни тези на Яворов, Гео Милев, Дебелянов, Дора Габе, Вапцаров, Багряна... Прекарала няколко години през 60-те в България, Весна Парун се сприятелява с Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Геров, Димитър Пантелеев, чието творчество също е превеждала и представяла на хърватския читател. На български език поезия на Парун е публикувана през 1964 г. в поредицата "Световни поети" на издателство "Народна култура" в превод на Блага Димитрова, Радой Ралин, Андрей Германов, Симеон Владимиров, Иван Коларов, Вели Чаушев, Димитър Пантелеев и други. След 1967 г., когато поетесата принудително и с огорчение напуска България, друга нейна книга на български не е излизала. Не е публикувана цялостно дори посветената на България книга "Вятърът на Тракия" (1946). Благодарение на Катя Зографова откъси от нея в превод на Ганчо Савов могат да се прочетат в книгата й "Българската одисея на Весна Парун". Добър представителен избор на сатирата й представя Радой Ралин, един от най-близките й приятели, в антологията "Смей се, палачо" (1993), за чието публикуване авторът й чака повече от четирийсет години.
Представените тук стихотворения са от една от последните книги на Весна Парун: "Смях, по-силен от смъртта" (1997).
Поезия
Превод от хърватски език Людмила Миндова