Градини и градове избуяли от дъждовете

Вашия хлад търсят нашите устни

Като зла месечина ви опасват

Ръцете ни неспособни на прошка

Сърцето е толкова истинско че всяка болка

Зазидана в него се превръща в повик

Трябва да измисляме всеки ден отново

Думите от които се живее

В проклетията на съдбата

Превод от хърватски: Людмила Миндова