Градини и градове избуяли от дъждовете
Вашия хлад търсят нашите устни
Като зла месечина ви опасват
Ръцете ни неспособни на прошка
Сърцето е толкова истинско че всяка болка
Зазидана в него се превръща в повик
Трябва да измисляме всеки ден отново
Думите от които се живее
В проклетията на съдбата
Превод от хърватски: Людмила Миндова