Стоя на прага. Къщата ме изхвърли
от своята памет
Времето не може
да ме приеме назад.
Още малко ще помисля
а после
ще се обърна
и ще избухна в смях.
Смях от който са скроени
крилете на всички звезди
в безкрайната
празнота
на всемира.
Превод от хърватски: Людмила Миндова