Стоя на прага. Къщата ме изхвърли

от своята памет

Времето не може

да ме приеме назад.

Още малко ще помисля

а после

ще се обърна

и ще избухна в смях.

Смях от който са скроени

крилете на всички звезди

в безкрайната

празнота

на всемира.

Превод от хърватски: Людмила Миндова