Тук открих един хълм поръбен със седеф
Малко пристанище над което летят змейовете
На ветровете
И къс небе голям като огнище
Край което вечерят звездите
Те дойдоха и си тръгнаха. Ала тревата на кошмарите е
Неокосена още
Тревата на утрото тревата на зрялото детство
Тревата на смъртта
Да препуснем от тези виолетови слънчеви петна нанякъде другаде
Където розите са недокоснати и бакъреното вино на нощта
Неотмъстено
Да вземем със себе си този зелен
Хълм оглозган от месеца
Града окървавен от стрелите на северния вятър
И маслиновата горичка която умира
Превърната в камък на стара елегия
Превод от хърватски: Людмила Миндова