Тук открих един хълм поръбен със седеф

Малко пристанище над което летят змейовете

На ветровете

И къс небе голям като огнище

Край което вечерят звездите

Те дойдоха и си тръгнаха. Ала тревата на кошмарите е

Неокосена още

Тревата на утрото тревата на зрялото детство

Тревата на смъртта

Да препуснем от тези виолетови слънчеви петна нанякъде другаде

Където розите са недокоснати и бакъреното вино на нощта

Неотмъстено

Да вземем със себе си този зелен

Хълм оглозган от месеца

Града окървавен от стрелите на северния вятър

И маслиновата горичка която умира

Превърната в камък на стара елегия

Превод от хърватски: Людмила Миндова