В стихотворението което няма да напиша никога
Има езеро вече остаряло
От росата по невидими цветя които
Спускат нефункционални стълби
Все по-навътре в мен, в някакъв град
До невеселите статуи на пролетта
На зеления барабанчик който чака
в дрипи, във войнишки дъжд,
Някъде където старомодните сълзи
от умора са преминали в омраза.
Превод от хърватски: Людмила Миндова