В стихотворението което няма да напиша никога

Има езеро вече остаряло

От росата по невидими цветя които

Спускат нефункционални стълби

Все по-навътре в мен, в някакъв град

До невеселите статуи на пролетта

На зеления барабанчик който чака

в дрипи, във войнишки дъжд,

Някъде където старомодните сълзи

от умора са преминали в омраза.

Превод от хърватски: Людмила Миндова