Гражданските бюджети – откъде започва всичко?

Порто Алегре е смятан за града - пионер при въвеждането и прилагането на гражданските бюджети, тъй като още през 1989 година започва да използва този нов подход за включване на гражданите в управлението на града. Тогава основната идея е тази инициатива да послужи за справяне с неравенствата по отношение стандарта на живот на различните групи граждани. Порто Алегре е столица на щата Рио Гранде до Сул в Бразилия и представлява оживен индустриален и финансов център с население над 1.2 млн. души в края на 80-те години на 20 век.

Възможността за участие на гражданите при разпределението на общинските средства идва в противовес на изкривяването на представителната демокрация в Бразилия Това изкривяване води до разделение между държавата и гражданското общество (суверена, от който произхожда цялата власт съгласно конституцията на Бразилия) и отваря вратите за клиентелизма. В края на 80-те години на 20 век Бразилия все още е повлияна от утвърдените принципи на управление от времето, в което е била колония на Португалия, когато властта в страната не е упражнявана съгласно правилата, а е била структурирана чрез лични взаимоотношения. Приемането на представителната демокрация като форма на управление създава условия процесите на законотворчество да се случват при „затворени врати“ извън общественото полезрение, водени от избраните представители на народа, от длъжностни лица и бюрократи. Това води до концентрирането на важни социални и икономически ресурси в ръцете на относително малък брой лица, които вземат важните решения в държавата. Именно тези хора стават обект на т.нар. клиентелизъм. Влиятелни клиенти получават политически услуги, за които заплащат на изборните длъжности с гласове от групите и кръговете, в които имат и могат да оказват влияние. Например, един ръководител на квартал представя искане на собствениците на магазини пред местния партиен лидер, като иска закони, които да увеличат пешеходния трафик по търговските улици. В замяна на това, кварталният лидер мобилизира собствениците на магазини да гласуват за политическата партия, която отговаря за политиката. По този начин политиките се формират от партийни лидери и влиятелни граждани, понякога в противовес с нуждите на жителите на града.

През 1989 година Оливио Дутра става кмет на Порто Алегре и прави реформа, която увеличава гражданското участие и пренасочва държавни средства към бедните с помощта на т.нар. граждански бюджети. В модела на Порто Алегре се дава по-голяма власт на кварталите в сравнение с по-голямата политическа юрисдикция (града), от която те са част. Създават се квартални бюджетни комитети, които имат право да определят бюджета на целия град, а не само на квартала, който представляват. Създават се структури, които посредничат между отделните квартални бюджетни комитети и обединяват всички постъпили предложения от кварталите. Именно това е и първообраза на прякото участие на гражданите при разпределението на бюджетите в града.

Първоначалният успех на гражданските бюджети в Порто Алегре скоро прави този инструмент привлекателен за други общини. До 2001 г. над 100 града в Бразилия са реализирали граждански бюджети, докато през 2015 г. хиляди варианти са реализирани в Северна и Южна Америка, Африка, Азия и Европа.

• Novy, Andreas; Leubolt, Bernhard (1 October 2005). "Participatory Budgeting in Porto Alegre: Social Innovation and the Dialectical Relationship of State and Civil Society". Urban Studies.
• Santos, BOAVENTURA de SOUSA (1 December 1998). "Participatory Budgeting in Porto Alegre: Toward a Redistributive Democracy". Politics & Society.