През последните десетилетия политическите институции в световен мащаб търпят прогресивен спад в доверието. Избирателната активност постоянно намалява, а все повече хора не вярват на политиците, които самите те са избрали. Според проучването на световните ценности тези, които съобщават, че имат "много" или "доста голямо доверие" партиите са спаднали с 22 % в световен мащаб в периода между 1990 и 2006 г. Между 2002 и 2010 г. броят на европейците, изразяващи недоволство от политиката, се увеличил от 31% на 43%. Традиционните партии и политици постепенно губят своята легитимност като представители на обществото, а гражданите все повече искат техният глас да се чува и да води до промяна, без първоначалната им идея да бъде видоизменяна от упавляващите. Развитието на информационните технологии и социалните мрежи поставя институциите в една изключително динамична среда, в която всяко тяхно решение или действие се следи "под лупа". Те все повече се затрудняват да балансират между традиционните си функции, интересите на бизнеса и различните групи в обществото. А много често мерките, които планират не срещат достътно широка подкрепа само защото не са добре комуникирани с гражданите и всички заинтересовани страни. Ето защо гражданските бюджети се използват по света като възможност за колективно вземане на решения, укрепване на гражданската култура и повишаване на легитимността на институциите.

Гражданският бюджет представлява процес, при който членовете на общността решават директно как да изразходват част от публичния бюджет. „Гражданските бюджети са форма на пряка демокрация при бюджетирането. Те дават възможност на гражданите на научат за мерките на правителствата, да обсъждат и влияят върху разпределението на публичните ресурси. Гражданските бюджети са инструмент за обучение, ангажиране и овластяване на гражданите и затвърждаване на принципите на добро управление. Подобрената прозрачност и отчетност, които гражданските бюджети дават, могат да помогнат за намаляване на неефективността на правителството и да ограничат клиентелизма, покровителството и корупцията“ (източник: Световна банка).