7. Екологична програма
Това е редът на текстовете – уводът на сръбски е прибавен, а след това са текстовете за пиродните забележителности. Няма липсващ текст – информацията е подредена в желания ред. Можете да продължите с оформлението. Ако има въпроси – знаете как да се свържете с нас.
ВЪВЕДЕНИЕ
(на английски, български и сръбски)
Западна Стара планина
Да се радваш на малките неща... Казват, че това е пътят към щастието.
Има едно място, където тази философия е ежедневие. “Малките неща” изпълват пейзажа на Западна Стара планина.
Радост за окото са незабравимите природни гледки – прохладни гори, тучни ливади, скокливи водопади, лечебни извори, криволичещи реки, скални вълшебства, дъхави билета. Тайнствени пещери са скрити в недрата на Старопланинската верига, а разнообразието от птици и други животни е смайващо.
Вековни традиции обогатяват живота на местните и показват плетеница от шарени носии, пъстроцветни килими, звучни песни и колоритни обичаи. Древността витае в запазените крепости, светилища и оброчни камъни. Легенди разказват за разцвети и падения, любов и омраза, магии и скрити съкровища.
Независимо от коя страна на граничната бразда се намирате, в кое кътче на планината сте попаднали, вие ще бъдете добре дошъл във всеки дом. Ще ви гостят с каквото могат – прясно козе сирене, зеленчуци от градинката в двора, ароматно вино, сгряваща ракия, вкусна гозба. И всичко ще е от сърце, поднесено с усмивка и добра дума.
Не е лек животът в този край. Дълги години той е бил труднодостъпен поради статута си на гранична зона. Това е помогнало да се съхрани дивната природа, но е попречило на икономическото развитие. Едва от няколко години започна отваряне към света. Местни предприемачи търсят възможности да влеят свежи струи в икономическия живот.
Желанието за по-висок стандарт стимулира новаторската мисъл и стъпили върху традиционния поминък, търговски и производствени фирми развиват успешна дейност в областта на хранително-вкусовата и леката промишленост, в земеделието, дърводобива и горското стопанство. Багрене на прежда в природни краски, събиране и култивиране на горски плодове и билки, екологично земеделие, екотуризъм – това е само част от дейностите с усет към природата и нейното опазване. Защото всички вярват, че природата ще ни помогне да заживеем по-добре!
Запознайте се с малка част от Западна Стара планина на територията на България и Сърбия в общините Заечар, Белоградчик, Княжевац, Чупрене, Чипровци, Георги Дамяново, Берковица, Пирот, Вършец и Димитровград. Докоснете се до красотата й! Усмихнете се и разлистете следващите страници. Когато стигнете края, ще разберете че си струва да усетите част от тази красота, макар и за кратко.
Западна Стара планина е пред вас и ви очаква!
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ (ТЕМА 1 ОТ 3)
Северозападна България се отличава със сравнително богато биоразнообразие. При теренните проучвания проведени през 1998 г. са установени 179 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги. Растителният свят на територията, предложена за Природен парк, включва над 1000 вида, като 69 от тях са редки и застрашени от изчезване.
Богатството на флората на СЗБългария се дължи главно на голямото разнообразие от условия и местообитания. Тук на сравнително малка територия се срещат почти всички характерни за България типове местообитания. В същото време на места са се създали уникални условия за зараждането и обособяването на така наречените ендемити, т.е. местни видове, които се срещат само в даден район. Такива български ендемити, които се срещат само на територията на нашата страна, са: червената скална роза (Sempervivum erythaeum), йорданова камбанка (Campanula jordanovii), набраздената каменоломка, дългозъбо попадниче (Pedicularis leucodon), стефчовата тлъстига (Sedum stefco), както и срещащият се само в Западна Стара планина (и никъде другаде по света) български ерантис (Eranthis bulgaricus).
Сред най-интересните Балкански ендемити, които се срещат в Северозападна България, са ванеровата симфиандра (Symphyandra wanery), високата бисерка (Melica altissima) и сръбската рамонда (Ramonda serbica), която е и терциерен реликт. Реликти са растения, които в минали геоложки времена са заемали големи територии, но в следствие на промяната на условията, най-често климатичните, са се съхранили само в изолирани области, където промените не са били така драстични.
Многообразието на релефа и климатичните условия на района са причина за формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. Така например резерватът «Чупрене» е създаден, за да запази едно от най-големите естествени местообитания на обикновен смърч (Picea abies) в България. В резервата се намира и най-северното находище на клек (Pinus mingu) в страната, а в буферната зона могат да се видят еталонни букови гори.
Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни. Тук се срещат и видове, които са световно застрашени. Такива са белошипата ветрушка (Falco naumanni) и ливадният дърдавец (Crex crex). Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел (Ciconia nigra), червена каня (Milvus milvus), полски блатар (Cirkus cyaneus), ловен сокол (Falco herug), планински кеклик (Alectoris graeca), гургулица (Streptopelia turtur), бухал (Bubo bubo), забулена сова (Tyto alba) и др. Сред тези видове попадат и едни от най-атрактивните птици в България – земеродно рибарче (Alcedo atthis), синята гарга (Coracias garrulus) и синият скален дрозд (Monticola solitarius).
Това голямо разнообразие на орнитофауната се дължи на факта, че от тук преминава един от главните прелетни пътища на птиците – Via Aristotelis, както и на изключителното разнообразие от местообитания. В бисферния резерват «Чупрене», определен и като орнитологично важно място, се е запазила единствената в България естествена популация на глухаря (Tetrao urodallus).
Бозайниците са другата голяма група животни, отличаваща се със значително разнообразие. Сред включените в Червената книга на България са – видрата (Lutra lutra), златката (Martes martes), вълкът (Canis lupus), както и всички видове прилепи. Видрата и сляпото куче (Spalax leucodon) са включени и в Световната червена листа на IUCN (Международен съюз за защита на природата) в категория «уязвими».
На тази територия се срещат сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elephus) и дивата свиня (Sus scrofa). В миналото горите на района са били обитавани от най-голямата европейска котка – евроазийския рис (Felis lynx). Вероятността този изчезнал преди повече от 50 години вид да се появи отново на територията на бъдещия природен парк е много голяма. Основание за този оптимизъм ни дава наличието на разширяваща ареала си популация от рисове на съседната сръбска територия.
Рибите не са широко представени, тъй-като в района липсват големи реки и други естествени водоеми. Горните течения на извиращите тук реки обаче са чисти и богати на балканска пъстърва (Salmo truta fario). Срещат се познатите на всички риболовци – черна мряна (Barbus barbus), речен кефал (Leuciscus cephalus), уклей (Alburnus alburnus) и др. Типични обитатели на язовирите са шаран (Ciprinus carpio), костур (Perca fluviatilis), бабушка (Rutilus rutilus).
Земноводни и влечучи на територията на СЗБългария се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni). Които са включени в Световната червена листа на IUCN. От 16 установени за страната вида змии, в региона се срещат седем, сред които и двете отровни – пепелянка (Vipera beros) и усойница (Vipera amodites).
Северозападна България притежава едно значително природно наследство, признание за което е включването на резервата “Чупрене” в списъка на биосферните резервати. Създаването на природен парк на територията на този район на България, ще спомогне за икономическото развитие на региона, без това да е за сметка на природата. Напротив, това е сигурна предпоставка за по-пълноценно и устойчиво ползване на природните ресурси.
ЗАПОВЯДАЙТЕ В ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА (тема 2 от 3)
Община Белоградчик
Общината е разположена в северозападните склонове на Стара планина и е на площ от 411 кв. км. Наблизо е трансевропейският път Е-79. Разстоянието до София е 200 км, до областния център Видин - 52 км.
Безспорната “запазена марка” са причудливите форми на пясъчните и варовикови Белоградчишки скали.
Природа:
Белоградчишки скали – природна забележителност на площ 598,7 ха. Централният хребет е разположен южно от общинския център.
Боров камък – природна забележителност на площ 1,3 ха между селата Боровица и Фалковец.
Пещера «Магура» - природна забележителност на 25 км от Белоградчик до с. Рабиша. В нея се намират уникални скални изображения, рисувани 10 000 години преди Христа до ранната бронзова епоха.
Пещерна зона – в района има и над 30 пещери, които в по-голямата си част са проучени. Сред тях най-известни са “Прелаз“, “Янкулова дупка“, “Десни сухи печ“, “Водни печ“, “Земна дупка“. Пещерният клуб “Бел прилеп“ предоставя квалифицирани водачи и специализирано оборудване за спелеолози и алпинизъм. Тел. 0936 3285
Езеро «Рабиша» - езеро с тектонски произход на 19 км от Белоградчик, предлага условия за сърф, плуване, риболов.
Водопад «Бялата вода» – природна забележителност в буковата гора над село Стакевци на около 20 км от Белоградчик.
Екопътеки:
Белоградчишки скали: Туристически информационен център - Телевизионна кула - Исторически музей - Крепост "Калето" - Местност "Субашин" - Природонаучен музей. Маршрутът е лек, продължителност 4 часа, максимална денивелация 170 м, няма специални изисквания.
Планиница: Туристически информационен център - Чешма "Хайдушкото кладенче" - Пикник "Планиница" - Хижа "Планиница" - Местност "Чуката". Маршрутът е средно тежък, продължителност 4 часа, максимална денивелация 250 м, специални изисквания – водач и туристическа екипировка.
Збегове: Туристически информационен център - Местност "Разкръсие" - Скална група "Збегове" - Попската къща. Маршрутът е средно тежък, продължителност 6 часа, максимална денивелация 170 м, специални изисквания - водач и туристическа екипировка.
Ведерник: Туристически информационен център - Местност "Разкръсие" - Скална група "Збегове" - Пикник “Иванов камък” - Местност "Столове" – вр. Ведерник - Местност "Зарен" - с. Праужда. Маршрутът е средно тежък, продължителност 8 часа, максимална денивелация 605 м, специални изисквания – водач и туристическа екипировка.
Културно-исторически забележителности:
Белоградчишка крепост “Калето” - една от най-запазените крепости в страната. През I-III век римляните изграждат крепост за охрана на пътищата, по-късно става част от общата отбранителна система на Рим и Византия. Особено значение крепостта има по време на Видинското царство и е една от последните крепости, завладяна от турците (XIV в.). През 1805 – 1837 година крепостта е преустроена от френски и италиански инженери за използване на огнестрелно оръжие. Обособена е в три двора с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление.
Исторически музей - уреден е в Пановата къща (1810 г., образец на западнобългарската възрожденска архитектура). Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население – етнографската група торлаци. Тел. 0936 3469
Природонаучен музей – разполага с над 3000 експоната на флората и фауната на Северозападна България. Тел. 0936 3231
Градска художествена галерия - разполага с над 180 платна графика и живопис. Тел. 0936 3042.
Астрономическа обсерватория на Института по астрономия към БАН – разполага с модерно оборудване и ежегодно провежда международни школи по астрономия. Тел. 0936 3372, e-mail: aobel@astro.bas.bg; http://www.astro.bas.bg/aobel/
Настаняване и хранене:
Хотел-механа «Мадона» - 26 легла, уютна обстановка на стара българска къща, оригинални блюда от националната кухня. Тел. 0936 5546, 0936 5646
Хотел и кафе «Рай» - 10 легла. Тел. 0936 3735 – хотел; 0936 3175 - кафе
Вила “Албацита” – 9 места; e-mail: lilim@capital.bg;
lilia.apostolova@newsfactory.org;
http://www.albacita.com
Ресторант «Елит» - 80 места, българска и европейска кухня. Тел. 0936 4558
Кафе «Маракана» - 50 места. Тел. 0936 3443
Държавна дивечовъдна станция «Миджур» - отлични условия за ловен туризъм – благороден елен, сърна, дива свиня, заек, вълк, лисица, фазан, яребица, пъстърва, шаран, сом, бял амур. Тел. 0936 32 42; 0936 40 96, e-mail: ddsmidzhur@abv.bg
Tранспортна фирма – автобусни превози по линия София – Белоградчик. Тел: 0936 41 49; GSM: 0888 633 316
Община Белоградчик/Съвет по туризма – тел. 0936 3161
Полезни връзки:
http://www.belogradchik.hit.bg
Община Чупрене
Общината е разположена в северните и северозападните поли на Западна Стара планина на площ от 330 кв. км. Типично планинска община с пресечени терени и много гори. В тези граници е и най-високият връх в Западна Стара планина – Миджур (2168 м ).
Общинският център с. Чупрене се намира на 75 км от областния център Видин и на 170 км от София.
“Запазена марка” – магическа природа и легенди.
Природа:
Биосферен резерват “Чупрене” е разположен в северните склонове на Стара планина на площ от 1439,2 ха, с буферна зона от 542,3 ха и е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Създаден е, за да се запазят най-северните иглолистни гори в България, съставени от смърч и ела, както и забележителната фауна. Над 90 % площта на резервата е покрита с гори, където се срещат множество защитени растителни и животински видове.
“Глами” - край селата Горни и Долни лом, Върбово, Репляна, Търговище се откриват гледки към уникален релеф. Скалните формирания от варовик и пясъчници обуславят голямото биоразнообразие на района и представляват интерес за геолози, географи, биолози и еколози.
Екопътека:
От Чупрене през Манастирка до Бекинска шобърка – Часовниковата кула – местност “Престол” – местност “Миина падина” – местност Бекинска шобърка и обратно. Възможност за наблюдение на ценни растителни и животински видове. Маршрутът е средно тежък, продължителност 4 часа, специални изисквания - водач и туристическа екипировка.
В района на Чупрене съществуват разнообразни възможности за пешеходни преходи, събиране на билки и горски плодове, ловен и риболовен туризъм. По предварителна заявка водачи се осигуряват чрез:
Община Чупрене – тел./факс: 09327 580, 400, e-mail: ob_chuprene@abv.bg
Читалище Чупрене – тел. 09327 254
Държавно лесничейство “Чупрене” – тел./факс: 09327 430
Културно-исторически забележителности:
Часовникова кула в с. Чупрене – 1899 г., паметник на културата
Църквата “Св. Йоан Кръстител” – с. Върбово, паметник на културата
Църквата “Св. Николай” – с. Търговище, паметник на културата, 1870 - 1878 г., архитектура от периода на установяване на църковна самостоятелност
Община Чипровци
Общината е разположена в северното подножие на Западна Стара планина, оградена е от р. Лом и р. Лопушанска Огоста и билото на Чипровска планина. Общинският център – гр. Чипровци е в подножието на вр. Три чуки (1938 м), а склоновете на Язова планина се спускат до праговете на китните къщи. Отстоянието от София е 140 км, а до областния център Монтана – 35 км.
“Запазена марка” – традиции и горд дух, втъкани в неповторимите шарки на чипровските килими.
Природа:
“Чипровски водопад” – разположен сред буковата гора в долината на Стара река, височина 18 м, от Чипровци покрай останките на Гушовския манастир и през теснината Спасово сале. До водопада се стига за 1,30 ч.
Чипровската планина е най-високият дял на Западна Стара планина, простира се от прохода Св. Никола до седловината между Дебели рът и Сировичница и е с дължина около 35 км. Опитни водачи от Съвета по туризма отвеждат по над 20 маршрути за пешеходен и опознавателен туризъм, събиране на билки и горски плодове, риболов.
Пещерата “Мишин камък” – природна забележителност в дъбова гора край пътя за Белоградчик, на 2,5 км преди с. Превала. Сред лабиринтите на пещерата природата е изваяла удивителни форми. Внимание – обектът не е обезопасен!
Скалният венец на Широка планина край с. Митровци, представлява интерес за специализирани турове и привлича геолози, биолози, еколози.
Екопътека:
Деяница – маршрутът описва пълен кръг с изходна точка при х. Явор (на 7 км от Чипровци), продължителност 7,30 часа, средна сложност. Букова гора, поляни и скали обрасли със смърчове, при повече търпение - птици и други животни, могат да бъдат наблюдавани по време на прехода покрай Чипровския водопад, нагоре към билото на планината, до границата със защитената местност “Копрен-Равно буче-Калиманица, Деяница” и към х. Явор или към Копренската екопътека. Специални изисквания - водач и туристическа екипировка.
Културно-исторически забележителности:
Историческият хълм е приютил останките от католическата катедрала “Санкта Мария” (XIV в.). Върху основите на католическата камбанария се издига тази на действащия до ден днешен храм “Възнесение Христово” – паметник на културата от национално значение.
Историческият музей е разположен в сградата на старото класно училище (1896 г.), а експозицията му представя традициите на чипровчани в рудодобива, златарската, килимарската и книжовни школи. Тел. 09554 2194
В Катеринината къща е представен битът и обичаите на местното население – торлаците.
Манастирът “Св. Иван Рилски” се намира на 5 км от Чипровци надолу по течението на Чипровска Огоста. Основан е през Х в. и през Средновековието е средище на книжовността в Северозападна България. Паметник на културата от национално значение.
Настаняване и хранене:
Къщи за гости – любезни домакини предлагат уюта на селската къща и специалитети от местната кухня. Стопанките разкриват магията на тъкането на килими.
Йордан Георгиев – тел: 09554 2050
Юлка Игнатова – тел. 09554 2135
Иван Петков – тел. 09554 2277
Роза Николова Павлова – тел. 09554 2261, GSM: 088 7523206
Роза Димитрова Павлова – тел. 09554 2955
Ставровата къща – тел. 09554 2854
Информация за допълнителните услуги – Съвет по туризма – тел. 09554 2910, 09554 2135
“Гостоприемница” – семеен хотел с 13 легла и механа – традиционна и европейска кухня. Тел./факс: 09554 2974, tel. 09554 2069, GSM: 088 8299994, e-mail: migatas@mail.bg
Ресторант “Сухин дол” – с. Бели мел – 40 места, традиционна и европейска кухня, тел. 09552333, GSM: 088 7223854
Транспортни фирми:
“Чипровци Експрес” – редовни линии София-Монтана-Чипровци – GSM: 088 8725137, 088 8932563
ЕТ “Иван Георгиев” – редовни линии из община Чипровци и до Монтана – GSM: 088 8804405, 088 8755849
Община Чипровци/Съвет по туризма: тел. 09554 2223, факс: 09554 2136
Община Георги Дамяново
Общината е разположена в северните склонове на Западна Стара планина, в подножието на вр. Копрен (1964 м) по поречието на р. Лопушанска Огоста. В типичната планинска местност са скътани разнообразни природни и културни обекти. Общинския център – с. Георги Дамяново отстои на120 км от София и на 25 км от областния център Монтана.
“Запазена марка” – каменни градежи на църкви сред живописни природни гледки.
Природа:
“Копрен-Равно буче-Калиманица, Деяница” – защитена местност на площ 536,4 ха със смърчова и букова растителност
Водопади “Дуршин водопад” и “Воден скок” – природни забележителности сред буковата гора над х. Копрен
“Ускето” – защитена местност на площ от 1,9 ха със смърчова гора в землището на с. Дълги дел
Копренска екопътека – х. Копрен – водопад “Дуршин скок” – водопад “Воден скок” и обратно или продължение по Чипровската екопътека. Маршрутът е средно тежък, продължителност 5 часа, специални изисквания - водач и туристическа екипировка.
Забележителности:
Лопушански манастир “Св. Йоан Кръстител” – храмът е изграден през 1853 г. от майстори от с. Славине, Пиротско, забележителни са каменните пластики, иконостасът, изработен от самоковски майстор и фреските от Станислав Доспевски. Манастирът предлага условия за настаняване и е изходен пунк за разнообразни форми на алтернативен туризъм. Разположен е на 2 км над с. Георги Дамяново по поречието на р. Лопушанска Огоста. “Гостоприемница” – тел. 09551 350, GSM: 088 8405043
Настаняване и хранене:
х. Копрен – в местността Арешкова чука на 5 км от с. Копиловци, изходен пунк за екопътеката, 24 легла, тел. 048 860934
Профилакториум – на 5 км от с. Копиловци по поречието на р. Требеж към х. Копрен, изходен пункт за екопътеката, GSM: 088 8995640
Ресторант - градина “Бъчвите” – с. Меляне, национална и европейска кухня, тел. 09551 375
Допълнителна информация за община Георги Дамяново: тел. 09551 220
Копиловско родолюбиво общество – председател Илия Илиев, тел. 096 304040
Кметство с. Копиловци – тел. 09555 220, 09555 320
Борис Асенов – планински водач – с. Копиловци, тел. 09555 469
Община Берковица
Община Берковица е разположена в северните склонове на Стара планина. Общинският център – гр. Берковица се намира в подножието на вр. Ком (2016 м) и отстои на 23 км от областния център Монтана, 45 км от Враца, и на 90 км от столицата през прохода Петрохан.
“Запазена марка” - градът с часовниковата кула под връх Ком, кътче от България преизпълнено с дарове на природата.
Природа:
Лесопарк “Калето” - естествен парк, разположен непосредствено до центъра на Берковица; открити са раннохристиянски паметници; ресторант “Ловен дом”.
“Горната кория” – резерват на площ от 161 ха и буферна зона 108 ха; смърчова, елова и букова гора.
“Хайдушки водопади” – природна забележителност сред букова гора на площ от 1 ха.
Екопътека:
“Хаидушки водопади” – началният пункт е в местността “Бачилището”, при водослива на Голяма и Къса река (над кв. Беговица) - пресича две реки – Сливашка бара и Средна бара, по които има живописни водопади. По маршрута се откриват великолепни гледки към местностите “Къси дел” и “Тузлата”. Крайният пункт са “Хайдушките водопади” – традиционно място за отмора. Маршрутът е средно тежък, максимална денивелация 340 м, преходът е 4.30 часа, специални изисквания – водач и туристическа екипировка.
Културно-исторически забележителности:
Музеен комплекс – тел. 0953 88045
Къща-музей “Иван Вазов” - национален паметник на културата с интересна вътрешна архитектура.
Етнографски музей – разполага с богата колекциия от експонати от каракачанския бит и берковска керамика.
Градска художествена галерия – съхранява сбирка от възрожденски икони и картини на известни български художници тел: 88045.
Църквите “Рождество Богородично” и “Свети Николай Чудотворец” пазят образци на иконописта и дърворезбата.
Часовниковата кула –1762 г., разположена в центъра на града, часовникът работи безотказно и днес; национален паметник на културата.
Настаняване и хранене:
Ашиклар ЕКО – база за отдих на в м. Муховското над гр. Берковица, 39 легла, тел. 0953 88544, 096 301515
Къща за гости в с. Боровци – на 10 км от Берковица по пътя за Монтана, тел. 0953 2097, GSM: 088 8295034, Мария Иванова
Къща за гости в с. Слатина – на 7 км от Берковица по пътя за Вършец, тел. 0953 3812, Пенка Антонова
Комплекс “Стари Бистрилишки къщи” – на 17 км от Берковица в с. Бистрилица, 16 легла, тел. 09528 559, 02 9435733, GSM: 088 7428108, e-mail: te_15@bulinfo.net; http://www.bistrilitza.com
Мотел “Интернационал” – в Берковица - 22 легла, ресторант 30 места, паркинг, тел. 0953 88672
Ресторант “Механата” – в Берковица - национална и европейска кухня, тел. 0953 2653
Ресторант “Кръстева къща” - в Берковица - национална и европейска кухня, тел. 0953 88099
Кафе “ДАМС” и басейн в парк “Св. Георги Победоносец” (Пашината) –в Берковица - тел. 0953 4128, 0953 3073
Мотел “Петрохан” – на прохода Петрохан, тел. 07192 230
х. “Петрохан” - в близост до прохода, влек, стопанин ТД “Монтана”, тел. 096 200214, 096 25251
х. Ком (нова и стара) – 2 влека - за възрастни и детски, стопанин ТД “Берковица”, тел. 0953 4106
База на Учебно-опитно горско стопанство – с. Бързия, 80 места, много добри условия за отдих, тел. 09523 263
Транспортни фирми – автобусни превози по линии между София, Берковица, Вършец, Монтана:
ЕТ “Евгени Соколов” – 0953 7484, 0953 2082, GSM: 088 7431394
ЕТ “ЕЗНА СКОК” – Емил Николов – GSM: 088 7375543, 088 9413089
Полезни връзки:
Туристически информационен център – тел. 0953 88682; e-mail: tic@berk-bg.com; http://www.nwbulinfo.com
http://bulgaria.domino.bg/berkovitsa
Община Вършец
Общината е разположена в северните склонове на Стара планина под вр. Тодорини кукли (1785 м). Общинският център – гр. Вършец – е балнеокурорт от национално значение и отстои на 110 км от столицата през прохода Петрохан и 40 км от областния център Монтана.
“Запазена марка” – минерални извори в пазвите на дивния Балкан.
Забележителности:
“Слънчевата градина” – парк, създаден през 30-те години на 20 в., с разнообразна растителност.
Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий“ – на 11 км от Вършец и 7 км от Берковица, основан през 12-ти век и възстановен в средата на XIX в., днес предлага и чудесни условия за туризъм. “Гостоприемница” – тел. 048 943183, 048 992821
Настаняване:
“Минкови бани” – почивна база в с. Спанчевци, на 5 км по пътя за Берковица, бунгала с по 4 легла, ресторант, фитнес, два басейна с минерална вода, тел. 096 42588, 096 23254
Комплекс “Тинтява” – 112 легла, ресторант, паркинг, предлага физиотерапия, водолечение, фитнес-зала, специализиран медицински персонал, конферентна зала; работи с НОИ, тел. 09527 2011, 2274
Допълнителна информация за Вършец:
Община Вършец/Съвет по туризма – 09527 2222 (вътр. 32)
ЗАПАЗЕНИ ТРАДИЦИОННИ ПРАКТИКИ (ТЕМА 3 ОТ 3)
Община Белоградчик
Община Белоградчик/Съвет по туризма – тел. 0936 3161
Занаяти и услуги:
Център на занаятите – тел. 0936 31 36
Винпром «Магура» - производство на естествено пенливо вино и ракии; тел. 09329 312; 09329 426; e-mail: ita_hold@spnet.net; http://www.magurawine.com
Община Чупрене
Иван Кръстев – самоук майстор на дърворезба; с.Горни Лом, обл. Видин; тел 09326 215
Община Чипровци
Община Чипровци/Съвет по туризма: тел. 09554 2223, факс: 09554 2136
Занаяти и услуги:
Килимарство – от незапомнени времена чипровчанки изработват килими с характерни шарки, обагрени в цветовете на природата. Традицията продължава и днес и в изработването на съвременни модели, гоблени и сувенири.
“Чипровска канатица” – тел. 09554 3001
ЕТ “Чушкарчето” – тел. 09554 2277, тел./факс: 02 9836609
Елза Кръстева – декоративна керамика и пластики от кожа – тел. 09554 3133
Община Георги Дамяново
Ателие на художник-резбар – в училището в с. Меляне, недалеч от Лопушанския манастир по поречието на Дългоделска Огоста. Тел. 09551 302 – Чавдар Антов
Georgi Damianovo Municipality
Arts and Woodcarving Shop – in the school of the village of Meliane, not far from the Lopushanski monastery along the valley of the Dalgodelska Ogosta river. Tel: ++359 9551 302 – Chavdar Antov
Община Берковица
Занаяти и услуги:
Арт-галерия – предлага произведения на местни занаятчии, в центъра на Берковица - сградата на читалището.
Найден Каменов – самоук майстор, дърворезбар, тел. 0953 7783
Произведено в Западна Стара планина:
ЕТ “Кони-Рай – Костадин Николаев” – с. Боровци, отглежда ягоди – тел. 0953 6116; 99529 266, GSM: 088 9625452
ЕТ “Инко – Ивалин Цеков” – селскостопански производител и преработвател: ягоди, малини, горски плодове – с. Костенци, тел. 0953 6930; GSM: 088 8413790
Полезни връзки:
Туристически информационен център – тел. 0953 88682, e-mail: tic@berk-bg.com; http://www.nwbulinfo.com