Сертификация и акредитация по EN15038

Дата на публикуване: Jan 05, 2013 4:52:33 PM

В отговор на множеството получени въпроси относно сертификацията по EN15038 Ви предоставяаме търсената от Вас информация. С оглед спазването на етичните принципи, ще Ви предоставим само фактите и техните източници (директни връзки към интернет страниците, съдържащи информацията, на която сме се позовали) без никакъв коментар. Смятаме, че след като извършите съответните проверки, изводите ще можете да си направите сами. Ако все пак имате допълнителни въпроси, потребност да уточните данните или да споделите Вашия опит във връзка с рекламирани или ползвани услуги за "акредитирана" сертификация, можете да изпратите електронно писмо или да се свържете по телефона.

1. Международно признати схеми за сертификация са споразуменията между националните органи за акредитация, с които те обвързат ангажиментите си за взаимно признаване на акредитацията и сертификацията в определени предметни области. Такива многоостранни споразумения са Международния акредитационен форум (IAF) в световен мащаб, а на европейсейско равнище това е Европейското сътрудничество за акредитация (ЕА).

2. В Евроейския съюз действа Регламент 765/2008, който въвежда точни и ясни правила за акредитация, които следва да се прилагат във всички страни членки. В България е издаден Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, член 5а, от който постановява, че в България се приемат за официални само сертификати, които са издадени от органи, които са оправомощени от национален орган за акредитация, обвързан с международно споразумение за взаимно признаване (IAF и ЕА) и следователно няма други "международно признати схеми" за сертификация освен IAF и ЕА.

3. Language Industry Certification System е образувание с неясен правен характер, което се самоидентифицира със съставящите го елементи International Network for Terminology и Austrian Standards plus GmbH. Съгласно данните на австрийското Федерално министерство на икономиката, семейството и младежта в регистъра на акредитираните схеми за оценяване на съответствието не бяха открити данни за каквото и да било признаване на Language Industry Certification System или LICS на национално (австрийско) ниво. Такива данни не бяха открити и на регионално ниво в Европейското сътрудничество за акредитация (ЕА), а така също и на международно равнище в Международния акредитационен форум (IAF).

4. Самото International Network for Terminology, сдружение в Австрия в областта на терминологията, не се разпознава като орган за оценяване на съответствието и за него няма никаква информация да е оправомощено да извършва оценяване на съответствието от компетентния австрийски орган за акредитация.

5. Austrian Standards plus GmbH е австрисйко тръговско дружество с ограничена отговорност (ООД) за продажба на стандарти и съпътстващи услуги.

6. От края на 2008 г. дружеството е акредитирано от националния орган за акредитация на Австрия да оценява съответствието единствено на канализационни тръби, железария и др. строителни продукти - общо 23 позиции.

7. Съгласно данните на австрийското Федерално министерство на икономиката, семейството и младежта в регистъра на акредитираните органи за оценяване на съответствието за Austrian Standards plus GmbH няма информация да е акредитирано да оценява системи за управление на качеството на услуги. Съгласно приложението към издадения акредитационен акт (Разпореждане 491 от част II на австрийския "държавен вестник" от 23.12.2008 г.) Austrian Standards plus GmbH не е оправомощено да оценява съответствие на каквито и да било услуги.

8. Позоваването в сертификат на акредитация без да бъде уточнено, че всъщност тази акредитация касае област, която е съвсем различна от предметната област, за която е издаден сертификата е меко казано некоректна информация. В Закона за защита на потребителите такава търговска практика се нарича подвеждаща (чл. 68 ж т. 3 и 4) и потребителите имат право на защита от страна на държавата срещу подобни действия. Тъй като въпросната сертификация е услуга, която се предоставя на организации (търговци), а не на крайни потребители (§ 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби), то те не се ползват от защитата на държавата и на практика всички отрицателни последствия остават за тяхна сметка.

9. По съвсем различен начин стоят обаче нещата в отношенията между организацията и нейните клиенти, когато са крайни потребители на услуги, за които са предоставени сертификати, в които има подвеждащо позоваване на акредитация, която няма нищо общо с услугата. Тези заблудени от сертификата потребители имат право на особената защита от страна на държавата, която осъществява надзор на пазара и разбира се поставя организацията, която ползва некоректни сертификати в доста деликатно положение с неблагоприятни финансови последствия (чл. 210а от Закона за защита на потребителите).