Допълнителни способи за защита на законните интереси при нарушениа на обществените поръчки от възложителите им

Дата на публикуване: Oct 15, 2011 5:3:31 PM

Не са редки случаите, когато възложителите на обществени поръчки са изкушени от заинтересовани лица да публикуват обявления за обществени поръчки и да изготвят изисквания към кандидатите и към предмета на обществнеите поръчки, които са насочени към сериозно ограничаване на конкуренцията.

Маскирани в различна форма в обявленията и талантливо вградени в текстовете на изискванията към кандидатите нерядко се появяват търговски названия на продукти или характеристики на предмета на обществената поръчка, които сериозно ограничават кръга от потенциални изпълнители. Това естествено се прави, за да се поставят в неравностойно положение кандидатите и резултатът от конкурса да се предопредели.

Какво е възможно да се направи в подготвителната фаза преди подаването на документите за участие в съответния конкурс:

1. Писмо до Възложителя, в което да се укажат данните от публикуваното обявление за откритата процедура за обществена поръчка и/или изисквания към кандитатите от закупената документация и фактическото нарушение на чл. 32 ал. 3) от Закона за обществените поръчки, която алинея изисква:

"Техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или стоки. В изключителни случаи, когато е невъзможно обектът на поръчката да се опише точно и разбираемо по реда на чл. 30, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите "или еквивалентно"."

2. Писмо до Изпълнителния директор на Агенцията по оществени поръчки, в което следва да се укаже, че кандидата в конкурса за съответната обществена поръчка:

а) се обръща към Изпълнителния директор със сигнал по смисъла на чл. 19 ал. 2 т. 3 от Закона за обществените поръчки

б) представи фактите за нарушенията по чл. 32 ал.3 от Закона за обществените поръчки

в) изисква Изпълнителния директор на Агенцията по оществени поръчки да защити обществения интерес и на основание чл. 19 ал. 2 т. 3 от Закона за обществените поръчки да сезира Комисията за защита на конкуренцията.

Процедурата през Агенцията по обществените поръчки при сравнение с образуването на дело в Комисията за защита на конкуренцията има:

а) предимство, тъй като не изисква заплащане на държавна такса.,

б) недостатък, тъй като чл. 19 ал. 2 т. 3 от Закона за обществените поръчки е формулиран (може би неслучайно) като диспозитивна, а не като императивна норма (Изпълнителният директор може да обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, а не Изпълнителният директор е длъжен да обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията).