Операции на гранична полиция

Характеристика на високорисковите операции на Гранична полиция

доц. д-р Иван Д. Станчев

Гранична полиция за последните 10 години се развива като специализирано структурно звено, предназначено за охрана на държавната граница и зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, контитенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми[1].

След присъединяването на страната към Европейския съюз, наред със задачите свързани със сигурността на страната, гранична полиция получи отговорности и по защита на външните граници съюза. За изпълнението на задачите си тя осъществява целия спектър от дейности, характерни за една полицейска служба – охранителна, оперативно-издирвателна и разследваща[2].

В рамките на тези дейности за изпълнението на конкретни задачи, се провеждат операции, които се отличават със специфика, която не е била обект на специално изследване. Ето защо в рамките на изследване на тема “Високорискови полицейски операции”[3] предвидено в планът за научно-изследователската работа на Академията на МВР беше включено анкетно проучване на служители на гранична полиция, ръководили операции през 2007 г.[4]. В началото на годината като данните от него бяха систематизирани и обобщени. Това дава възможност на научната общност и полицейските служители да се запознаят с първите резултати.

Необходимостта от провеждане на изследването е заради проблеми в теоретичен и емпиричен план, свързани с разглежданите операции и могат да се формулират по следния начин.

Не е провеждано емпирично изследване на високорискови полицейски операции на гранична полиция.

Не са установени параметрите на гранично-полицейските операции, в рамките на подготовката и провеждането им.

Тези проблеми показват, че операциите изискват проучване, съобразено с утвърдени научни схващания и със спецификата на практика по охрана на държавната граница.

Основната цел на изследването е да констатира и анализира условията за събиране и анализ на информация за обстановката, планирането, организирането, провеждането и приключване на операции, като на базата на направените изводи да даде препоръки за прилагане на целесъобразни варианти за действие.

На този етап от изследването са изпълнени диагностичните задачи:

· установяване на основните характерни черти на обстановката в операциите на гранична полиция;

· установяване основните параметри на гранично-полицейските операции операции за задържане на нарушители на границата.

Предмет на изследването са количествените и качествени параметри на операциите на задържане на нарушители на границата, проведени през 2007 година.

Обект на изследването е дейността на служителите във високорискови полицейски операции от главна дирекция “Гранична полиция”. Анкетирани са служители на длъжности: началник сектор, началник група и други ръководили операции от звена на регионалните гранични служби (РГС) в Драгоман, Русе, Бургас, Елхово и Смолян.

· В изследването е използван анкетния метод. Разработената анкетна карта съдържа 29 въпроса, от които 23 от същностен тип и 4 от паспортен тип.

Първичните емпирични данни, получени от отговорите на анкетираните лица, са обработени с програма MSExcel 2003. Формираната база данни се състои от 135 полета и 39 записа.

Към момента са получени едномерни разпределения за всеки въпрос от анкетната карта.

Анализът на едномерните разпределения е въз основа на данните получени от анкетирането на 39 служители, които са ръководили високорискови операции през 2007 г. Разпределението на анкетираните служители по длъжности е дадено във фиг. 1.

фиг. 1

Общият брой изследвани операции е 245, от които всички са за задържане на правонарушители. Не са констатирани операции за освобождаване на заложници, отвлечени и за обезвреждане на барикадирали се лица. Средно за 2007 година всеки от анкетираните е ръководил 6 операции. Най-много операции са ръководили анкетираните служители от РГС Елхово - 133 бр., което е повече от половината от изследваните. Това се обяснява с големият миграционен натиск към нашата страна, след влизането и в ЕС. Ръстът на количеството нарушения в сравнение с 2006 г. е 600%[5]. Общият брой задържани лица е 853, което означава, че средно в една операция на гранична полиция се задържат 3-4 нарушители. Това е двойно повече отколкото в операциите на другите полицейски служби (1,5 задържани в 1 операция) и е параметър, който показва по-високо ниво на риск, заради по-високото психическото и физическо натоварване на служителите.

Стажът на ръководителите на операции показва превес на служителите с професионален опит над 10 години (над 61%), което показва достатъчно ниво на подготовка за провеждане на операции.

От значение за определяне на характерните черти на операциите на гранична полиция са елементите: място, време, брой на участващите служители, продължителност на активните тактически действия, използвани тактически способи, съпротива на правонарушителите.

По отношение на място, най-много операции са проведени в гориста местност (48%), което се обяснява с преобладаващата характеристика на местността по сухоземната граница, и особено по българо-турската граница, където нарушенията са най-много. Следващият по честота отговор е “други места” (21%), като по този начин са посочени специфични места като плавателни съдове в Черно море и река Дунав, гранично-пропускателни пунктове на пристанища и летища и др. На трето място е посочен “път, извън населено място” (18%). Малък е делът на операциите в населени места (на улица, в жилищни и други помещения), тъй като граничните райони по правило са рядко населени (вж. фиг. 2). Това разпределение значително отличава операциите на гранична полиция от останалите полицейски служби, които работят предимно в населени места (над 84% от операциите).

фиг. 2

Числеността на служителите, участвали в операциите, има значение за ефективността на управлението. Малкият брой участници улеснява управлението, тъй като намалява броя на йерархичните нива и времето за преминаване на информацията от ръководството до изпълнителите и обратно.

Изследването показа най-висок дял на операциите с численост на участващите от 5 до 10 служители (54%), следван от операциите, проведени от по-малко от 5 служители (31%). Най-малък е делът с участието от 21 до 40 и повече от 40 служители (по 1%) (вж. фиг. 3).

фиг. 3

Друг количествен параметър, който характеризира условията на операциите е продължителността на активните тактически дейтвия. Това следва да се разбира като периода от време от началото на наблюдението, движението или други тактически действия до момента на неутрализиране на правонарушителите (вж. фиг 4). По този показател операциите на гранична полиция се отличават значително от тези на останалите полицейски служби. За сравнение - ако основният дял на операциите на гранична полиция е с продължителност над един час (38%), следван от тези с продължителност от половин до един час (22%), то основният дял на операциите на другите полицейски служби е от 1 до 15 минути (39%) и до 1 минута (27%).

По-голямата продължителност е свързана с използваните тактически способи в операциите на гранична полиция, в които значителен дял има блокирането (53%) (вж. фиг. 5). Този способ се използва, когато няма информация за точното местоположение на нарушителите, което изисква изолиране на район и проверки на всички излизащи от него, което обикновено изисква повече време.

фиг. 4

Засадата е следващият по честота на използване способ, който обикновено изисква продължително наблюдение и изчакване на нарушители. Ниският дял на използване на атакуването (щурмуването) е заради малкото операции, провеждани в помещения, където тези способи са най-целесъобразни.

фиг. 5

Повече от половината от изследваните операции са проведени нощем и при ограничена видимост (вж. фиг. 6). Този параметър показва по-висока вероятност от настъпване на инциденти вследствие на дезориентация, наранявания или неизпълнение на задачата заради невъзможност да се открият визуално нарушителите.

фиг. 6

Имайки предвид значението на информационното осигуряване за успеха на операциите, в анкетата беше включен въпрос за използваните способи за разузнаване. В отговорите, като най-често използван способ се посочва наблюдението (80% от случаите), следван от беседи с граждани (15%) и други служители (12%). Най-нисък е процента на използване на специални разузнавателни средства (2,5%) и автоматизираните информационни фондове на МВР (10%). Ниският процент на използване на СРС и АИФ отличава граничните операции от тези на останалите полицейски служби, в които СРС се използват в десет пъти повече операции (22%), а АИФ в близо три пъти повече операции (29%). Това е напълно естествено, тъй като операциите, когато нарушителите на границата и граничния режим могат да бъдат установени предварително са малко и по-голямата част от тях идват от съседните държави. Това обстоятелство и невъзможността в повечето случаи да се определи предварително времето и мястото на операциите на гранична полиция води до висока неопределеност на средата. Въпреки това, използвайки метода на експертната оценка, анкетираните определиха сравнително високо определеността на средата. Те трябваше да дадат оценки от 1 до 4 (по-ниска оценка – по-висока определеност) за най-важните елементи на обстановката: нарушители, район на операцията (като местност), граждани в района на операцията, други органи на МВР (действащи в района), лица от близкото обкръжение (съучастници, помагачи и др.). Получените стойност са както следва. За правонарушителите – 1,82, за района на операцията – 1,41; за гражданите в района – 1,85; за други органи на МВР – 2,28; за лица от близкото обкръжение на нарушителите – 1,95.

Тези резултати могат да се обяснят с доброто познаване на района (зоната за отговорност) от ръководителите на операции и познаването на обичайния начин за действие на нарушителите на границата.

За изследваните операции значение имат параметрите, показващи степента на тактически риск (произтичащ от обектите на операциите). Това се установява чрез броя и видът на иззетото от нарушителите оръжие и оказаната съпротива по време на задържането. В изследваните операции от задържаните са иззети 3 бр. пистолети, 5 бр. дългоцевни оръжия, 12 бр. хладно оръжие и 5 бр. други средства за нападение.

В 30 операции, нарушителите са извършили опит за бягство, 18 случая на физическа съпротива и 2 случая на нападения с хладно оръжие.

Съпротивата е довела до необходимост от използване на оръжие за предупреждение в 21 операции и стрелба за поразяване на правонарушителите в 4 случая.

В операциите, освен обичайните помощни средства – белезници, в 109 случая са използвани служебни кучета, в три случая – електрошокови прибори и в пет операции – устройства за принудително спиране на автомобили.

На този етап от изследването може да се направи следният основен извод - операциите на гранична полиция притежават специфични черти, които значително ги отличават от тези на другите полицейски служби.

Сред тях може да се посочат: по-голям брой задържани нарушители в една операция; провеждане предимно извън населени места – в планинско-гориста местност и във водна среда; по-голяма продължителност на активните тактически действия; повечето операции се провеждат нощем и при ограничена видимост; използване предимно на тактическите способи блокиране и засада; използване предимно на наблюдението (визуално и с технически средства) за събиране на информация; липсата на предварителна информация за обстановката се преодолява с по-добро познаване на района и начина за действие на нарушителите на границата.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Закон за МВР, обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.

2. Правилник за прилагане на закона за МВР, обн. ДВ, бр. 47 от 09.06.2006 г.

3. Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев, Специална тактика, ВИПОНД, НСБОП, 1999 г.

4. Доспевски, Ст., И. Станчев, Основни резултати от емпирично изследване на тема “Организация и тактика за задържане на извършители на престъпления, Годишник ХVІ на Академията на МВР, 2003 г.

5. Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, 2007 г.

[1] Чл. 52 (1) т. 5 и (3) на закона за МВР, обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.

[2] вж. чл. 82 (1) Правилник за прилагане на закона за МВР, обн. ДВ, бр. 47 от 09.06.2006 г.

[3] високорискови операции са: задържане на правонарушители, освобождаване на заложници и отвлечени, обезвреждане на барикадирали се лица, реагирането при заплахи за взривяване и използване на други общоопасни средства. За повече подробност и вж. Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев, Специална тактика, ВИПОНД, НСБОП, 1999 г.

[4] приет на заседание на Академичния съвет с протокол №10/20.12.2007 г., рег. №10773/20.12.2007

[5] според статистиката на РГС Елхово за 2006 и 2007 г.

Високорискови операции.