(от латински "incidere" – случва се, сполетява.)
Събитие на границата, което може да причини или причинява разрив на отношенията между съседни държави, или международна криза, или конфликт.
Голяма част от войните започват след един или няколко гранични инцидента.
По-долу са описани няколко гранични инцидента по българските граници.
1895 г.
Из „Заповед по Военното ведомство № 262 от 16.08.1895 г.”
През 1895 година се поставят нови постове на границата с Турция. Един такъв пост трябвало да се постави на юг от Батак. Когато на място отиват петима войници пристига голяма група въоръжени жители на турското село Кара-Булак, които заемат позиции на един връх и не позволяват създаването на българския пост.
За да се заемат новите постове било изпратено подкрепление, с чиято помощ постепенно се установява ред. В тази връзка трябвало да се приведе в изпълнение заповед всички турски овчари да се явят в Баташката митница за да получат открити листове (позволителни за паша на българска територия). Овчарите, подкрепени от турската гранична стража попречила на наш граничен патрул за предаването на заповедта.
Тогава командира на ротата (2-ра рота от 22-и Тракийски полк) назначава 40 редници и един сигналист под командата на старши унтер-офицер (старши сержант) Малин Ангелов, която по какъвто и да е начин, да принуди овчарите да запишат стоката в баташката митница. На началника на командата дали потребните наставления и заповеди да изпълни исканията на закона.
М. Ангелов така изкусно водил поверената му команда, щото наближил на 700 крачки до мандрата (където се събирали овчарите), без да бъде забелязан. Там направил следните разпоредби: изпратил един патрул от трима души в тил, с цел да пази да не би турците от с. Кара-Булак, като чуят изстрели, да се притекат на помощ; пръснал хората си във верига и пак скритно продължил настъпването си, докато достигнал на 400 крачки от мандрата. Там дал заповед на войниците да се приспособят към местността. След това, взел сигналисти и редник Петър Галанов, който добре знаел турски, излязъл напред и, като дохожда на 150 крачки от мандрата, повиква кехаята, за да му предаде исканията си. На повикването се явява един турчин, който почва да се бие в гърдите и да разправя, че това място той знаял да е турско от деди и прадеди и че, като така, те няма да позволят на никой гяур да отиде там, а ако някой от войниците се осмели и отиде, той ще бъде на кол набит. Докато турчина говорил, около 40 души турци излезли из колибите и заели окопите. Излезли из мандрата и около 30 души турски войници, които също заели позицията. Като се закрил зад един бор със сигналиста и редника Петър Иванов, Ангелов дал сигнал „настъпление”, по който веригата дошла на 250 крачки от мандрата. Тогава пак помолил турския началник и кехаята да се явят на преговори, но те отказали. Наново подал сигнал „настъпление”, по който веригата се приближила до него – на 150 крачки от мандрата. Още с привдиганието на веригата, турците захванали да стрелят, но гористата и пресечена местност, както и лошата стрелба, запазили от жертви войниците. Със залягането си, открила огън и нашата верига но той бил скоро прекратен от началника поради бързината и безредието му. След направените забележки, отново открили огън, но този път по-сдържан. Ангелов, който в едно и също време наблюдавал за противника, командувал и стрелял, забележил, че един турчин, скрит зад един бор, давал доста добри изстрели. Примерил му се той и от първия куршум турчина се търкулнал убит. В туй време в дясно то към Дженевра се задали 20-25 души турски войници, а тилния патрул донел, че около 30 души турци идат изотзад, от с. Кара-Булак.
Като видял, че е заобиколен от три страни от многочислен противник, Ангелов заповядал скритно изтегляне един по един в ляво на около 250 крачки, където и заел един гол и скалист връх. От там борбата продължила до вечерта. Тогава, по липса на храна и патрони, старшия отвел командата на поста, запазена здрава и читава при всичко че била водила половин ден бой. Турците имали един убит и 15 ранени, от които четирима умрели подир няколко дена.
Като получил донесение за горната случка, военния министър, телеграфически благодарил чрез ротния командир, на старшия унтер-офицер Малин Ангелов, за неговата разпоредителност при водене командата и в боя.
Негово Царско височество благоволи да го награди с медал „За заслуги” с корона и военна лента. Такава награда се дава само за военна заслуга.
1898 г.
На 4 срещу 5 декември (1898 г.) , 5-6 души неизвестни лица минават с коне покрай пограничен пост Одоровци (1-и дружинен район). На нееднократните извиквания от страна на часовоя редник от 1 погранична дружина, редник Яне Ненов, да спрат, те не само не изпълнили това законно искане на часовоя, но почнали да стрелят. След това оставили коняря си и с два чифта дисаги и 5 бурета ракия - контрабанда и почнали да бягат. Редник Яне Ненов отишъл да види оставените вещи и в това време един от контрабандистите се завърнал и почнал да хвърля по него камъни. След предупреждение да се спре, на което контрабандиста не обърнал внимание и не се спрял, редника Яне Ненов изгърмява и оставя на място - убит контрабандира, който от после се оказва че бил Коста Динчов от с. Голяновци, стар контрабандир. Другите контрабандисти избягали, като оставили: 2 чифта козиняви дисаги с 5 бурета ракия контрабанда около 90 кг.
Два коня от които единия принадлежал на убития контрабандист и няколко конопени въжета, 2 седла, търнокоп, 1 чул за коне и една торба за зоб.
От следственото дело се доказало че редника Яне Ненов е спазил всичките правила преди да насочи пушката си против убития контрабандист.
За това добросъвестно и примерно изпълнение длъжностите си от страна на редника Яне Ненов, Господин Военният Министър заповядва да се награди с 25 лева. Настоящата заповед заповядвам да се прочете пред всичките долни чинове в поверената ми дружина.
1945
През 1945 г. обстановката на границата започва да се усложнява. Гръцки военни подразделения и престъпни групи навлизат в българска територия, отвличат хора и добитък. Рязко нараства паричната контрабанда[1].
При едно от поредните нападения целият личен състав на 16-и граничен пост в района на с. Триград с командир подофицер Вътков, с изключение на часовия, участвува в прогонването на проникналите в наша територия гръцки войници. През това време четирима гръцки гранични жандармеристи нападат поста, за да отвлекат часовия редник Станев и да вземат наличния архив. Въпреки неравните сили смелият български граничар успява да ликвидира нападателите, но и той е тежко ранен. Неговите другари бързо му оказват първа медицинска помощ и му спасяват живота[2].
1946
На 30 април 1946 г. турски войници от поста Дуванджа на 150 м от поста Курт тепе, правят опит да отвлекат българско семейство.
На 30 май 1946 г. гръцки патрул от около 15 души, навлиза на българска територия. Залавя Милен Керкелов и Шишман Кичуков и ги отвлича в Гърция заедно с над 300 глави дребен и едър рогат добитък.
[1] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 65. л. 59
[2] вестник Граничар, бр. 45, 21 окт. 1969
На 13 октомври 1946 г. към 21.00 часа неизвестни лица нападат два наши гранични поста югозападно и югоизточно от с. Горни Юруци, Крумовградско. Престрелката продължава около 10 минути. Нападателите стрелят с пушки и картечни пистолети откъм гръцка територия. Те са отблъснати, но в боя загива граничарят Георги Димитров Калеев[1].
[1] ЦВА, ф. 1391, on. 1, , а. е. 1, л. 183
1948
На 19 януари 1948 г. към 17 часа в района на с. Мезек, Свиленградско, от гръцка територия навлизат три въоръжени лица, залавят наш овчар с цел да получат военни сведения и подкарват стадото му. Обаче командирът на 2-ри подучастък взема необходимите мерки, отвличането на овчаря и стадото в Гърция се предотвратява, а един от нападателите е заловен.[1]
На 14 януари 1948 г. група от 4 въоръжени лица се опитва да отвлече няколко овчари заедно със стадата им в съседна държава. Овчарите се бранят с единствената ловна пушка, с която разполагат. На помощ идват граничарите и нападението е отблъснато, като един от бандитите е заловен.[2]
На 09.02.1948 г. от заставата в с. Резово докладват по телефона в граничния участък гр. Созопол: „Два самолета с неясна национална принадлежност прекосяват въздушната граница. Височина на полета 500 м, курс Резово-Бургас”[3].
От граничния участък вземат незабавно мерки. Личния състав е вдигнат по тревога и заема позиции в траншеите и картечните гнезда. На зенитната картечница застава старшината и се подготвя за стрелба. Цялото стрелково оръжие е насочено нагоре в очакване на самолетите.
Да изстребителя „Спитфайър” се появяват над Созопол и кръжат над военни обекти на височина 100-150 м. Изстреляни са десет червени ракети за предупреждение за принудително приземяване. Заради отказ да се подчинят се открива огън с всички оръжия. Единият от самолетите е улучен и пада в морето. Другият пада на 3 километра югозападно от Созопол. Пилотът оцелява и е задържан от граничарите[4].
[1] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 124, МЗ Ла 28 от 28. 6. 1948.
[2] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 145, л. 58—63.
[3] АМВР. ф.14., оп. І, а.е. 47, с. 119.
[4] АМВР. ф.14., оп. І, а.е. 47, с. 119.
На 4 април 1948 г. на южната граница в наряд тръгват граничарите младши сержант Иван Миладинов Иванов, редник Кирил Богданов Христов н редник Иван Петров Панов.1 Тримата минават край селото и се качват на лодка, която ги откарва на „Горния остров". Лодката спира н пръв скача на брега младши сержант Миладинов. В този момент над главите на бойците проехтява изстрел. Останалите двама бързо изскачат от лодката и откриват огън. Към граничарите се стреля от три страни. През близките шубраци прибягват няколко души. Младши сержант Миладинов и другарите му разбират, че са обградени, но никой не мисли да отстъпи от родната земя.
Започва ожесточена схватка. Вражеската верига се надига. Патроните на граничарите са на свършване. Тогава те спират движението на противника с гранати. Но и гранатите свършват. Над острова настъпва тишина. Когато на местопроизшествието на помощ пристигат другарите от заставата и местни жители, тримата граничари са вече заловени от и отвлечени на чужда територия.
Палачите опитват различни средства и щедри обещания, и нечувани жестокости, но нищо не може да накара граничарите да проговорят. На следващата вечер в помещението, където лежат, пребити от бой, инквизиторите донесли въже. Заплашват ги, че ще ги бесят, но те отново мълчат. Тогава удушават единия от граничарите пред погледите на другарите му. Тъй като и това не дава резултат, удушават и тях[1]. Така загиват тримата доблестни воини граничари.
[1] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 145, л. 285—288, а. е. 91, л. 44.
На 29 септември 1948 г. югославски самолет нарушава българското въздушно пространство и за известно време кръжи над селата Лешково и Ветрен, Санданско.
На 22 октомври 1948 отново в околностите на с. Ветрен са забелязани цели седем югославски самолета, идващи от гр. Царево село. След като самолетите кръжат в този район около 10 минути те се връщат на югославска територия.
На 16 август 1948 г. в 3 часа сутринта в района на Свиленград на границата 5 души въоръжени нарушители се натъкват на граничен наряд. На предупреждението да се предадат те откриват огън. В резултат на завързалата се престрелка нарушителите са унищожени[1].
На 17 август 1948 г. между 11.30—15.00 часа гръцки правителствени войски с артилерия заемат височините по границата южно от с. Чекаларово, Момчилградско. Част от тях преминава на наша територия, вследствие на което се завързва бой с наши подразделения. На кота 1353 боят продължава няколко часа. От гръцка страна са убити трима души и няколко ранени. Ранени са тежко и трима български граничари[2].
[1] Бюлетин № 193 август 1948. ЦВА ф 1391 оп ІІ а.е. Д
[2] Бюлетин № 194 от август 1948.
1949
На 22.01.1949 г. около 10 турски войници излизат от поста Пирюполу и започват да стрелят срещу двама български овчари, с цел да ги отвлекат. Поради засечка в оръжието на най-близкия войник, те успяват да избягат[1].
На 28.04.1948 г. гръцки взвод навлиза на българска територия в района на вр. Страцин, Беласица и открива огън по наша територия. Българските граничари отговарят на огъня и убиват двама от нападателите, пленяват оръжието им – картечни пистолети „Томпсън”, боеприпаси и снаряжение[2].
[1] ЦВА ф. 1391, оп. І, д. 144, л. 1-2, 71-76; дело 145 Донесение до МВР № с-1373; опис І дело 440.
[2] ЦВА ф. 1391, оп. ІІ, а.е. 10. с. 13-14.
1951-52
През август 1951 година е разкрита разузнавателна група прехвърлена със самолет в района на Разлог.
През последните дни на март 1952 г. в местността Сарабурун на югоизточната ни граница има тежка престрелка[1]. На наша територия е разкрита бандитска група, прехвърлена от чуждо разузнаване със задача да извършва шпионска дейност. Целият район е вдигнат по тревога. Независимо от дъждовното и мъгливо време търсенето продължава пет денонощия, но е безрезултатно. На мястото, където се очаква да преминат нарушителите, командуването изпраща в нощен наряд командира на отделение от застава „Орел" младши сержант Асен Илиев с редниците Боянов и Цочев. Въпреки шума на близката река старшият на наряда чува стъпки и незабавно подава уговорен сигнал. Когато тримата нарушители преминават край тях, Асен Илиев командва да се предадат, но те откриват огън и побягват.
Граничарите преследват нарушителите и водят огън по тях от движение. Бандитите наближават границата. Асен Илиев решава да им пресече пътя. На помощ идват граничари и от съседната застава. Това са редниците Стоил Илиев Косовски, Георги Стоименов, Евтим Трендафилов и Милуш Гогов. Косовски и Стоименов напускат скалата, зад която са се укрили, и се промъкват във фланг на нарушителите. Когато Косовски пълзи към тях, те го раняват тежко. Въпреки това той върви край скалите и продължава да стреля, докато силите го напускат. Само след минута куршум пронизва и Георги Стоименов.
Бандитите отново потеглят към граничната бразда. Тук ги посреща с огън младши сержант Асен Илиев. Боят е неравен — един срещу трима. Противников куршум попада върху пълнителя на автомата му и Илиев продължава боя с гранати. Само няколко минути преди да дойдат на помощ другарите му, вражески куршум смъртно го пронизва.
Боят продължава. Бандитите са посрещнати с огън от граничаря Григор Манчев. Патроните свършват, Манчев изчаква нарушителите с празен автомат и им извиква да се предадат. Те залягат. Опитният граничар използува гранатите. Пада убит водачът на бандитската група. След това младши сержант Митков ликвидира втория от бандитите, а третият се предава.
[1] Музей на граничен отряд гр. Любимец.
На 21 юли 1952 г. към 18.00 часа граничен наряд, носещ службата на 3 км югоизточно от е. Горски извор, Златоградско, попада на засада, устроена от 15 въоръжени лица (гръцки войници). Те откриват внезапна стрелба с леки картечници и пушки. Нарядът е принуден да отговори със стрелба и нападателите се оттеглят на своя територия.
На 24 юли 1952 г. към 21.00 часа в района на вр. Конгур — Беласица планина, на 150 м от граничната линия на наша територия, български граничен наряд, носещ службата по охраната на границата, попада на засада, устроена от 5—6 въоръжени лица. При приближаването на граничарите те откриват огън с автомати и хвърлят ръчни гранати. В резултат на стрелбата е убит младши сержант Теньо Желев Тенев, а редниците Василев, Петров и Вълчев са тежко ранени. След нападението нарушителите се изтеглят на своя територия.
Инцидентите в района на островите на река Марица
В 17.00 часа на 26 юли 1952 г. български граничен наряд — редниците Ангел Цветков, Петков, Иванов и Давидков, които носят службата по брега на Марица югоизточно от Капитан Андреево — забелязва, че към българския остров от съседката територия се приближават двама цивилни. Нарядът скрито се изнася на острова с цел да прогони непознатите. В същото време около 20—30 войници и добре въоръжени цивилни лица също се отправят към острова, разгръщат се във верига и навлизат в българска територия. Те стрелят по нашия наряд, който отговаря също с. огън и ги заставя да се върнат на тяхна територия. По време на стрелбата, която продължава около 10 минути, е ранен българският граничар Петков.
През нощта на 27 юли 15—20 чужди войници, въоръжени с две леки картечници, тръгват отново във верига към острова. Българските граничари заемат удобна позиция и запазват пълно самообладание. На няколко крачки от нашия наряд се появяват двама нарушители, единият от които е жандармерийски офицер. Той насочва картечницата към наряда и извиква на граничарите да се предадат. В това време младши сержант Боньо Иванов Бонев стреля и убива офицера.[1] Редник Иван Цонков поваля другия нарушител. Младши сержант Бонев отдава кратки разпореждания и нашите граничари откриват силен огън по останалите нарушители. Изненадани и объркани от внезапните и умели действия на българските граничари, провокаторите побягват обратно, преследвани от огъня на нашите граничари.
При престрелката са убити още двама нарушители, а други четирима са ранени. За умелите и смели действия по отразяване въоръженото нахлуване проявилите се граничари са наградени. Боньо И. Бонев е произведен в звание „младши лейтенант", а останалите трима граничари — в звание „сержант".[2]
По-късно около 20 войници с две леки картечници припълзяват по трасето на ЖП линия и когато се насочват към острова, българските граничари ги посрещат с масиран огън и ги принуждават отново да се оттеглят.
След този заслужен урок през този ден не се правят повече опити за навлизане в островите. От стрелбата, която диверсантите водят от своя територия, са ранени граничарят Марин Христов Вълчев и жителят на Капитан Андреево Тодор Иванов Димитров.
Рано сутринта на следващия ден вражеските действия срещу нашата територия започват отново с откриване на силен пушечен и картечен огън. В същото време петима войници пълзешком се приближават към трупа на убития жандармерийски офицер, но са заставени от огъня на нашите граничари да се оттеглят обратно.
След този безуспешен опит за нахлуване започва съсредоточаване на значителни сили в района. Наблизо заемат огневи позиции оръдия, минохвъргачки, тежки картечници и танкове. Почти всеки ден те обстрелват двата острова и засилват провокациите.
На 5 август в 9.40 часа два самолета летят край границата, извършват няколко кръга над граничната линия в този район и изчезват в дълбочина на своя територия.[3]
В 8.20 часа на 7 август значителен брой войници излизат срещу „западния" остров и залягат на 100 м от брега на реката, а други две роти — зад ЖП линията. Минохвъргачна батарея изстрелва около 40 мини по островите.[4] Малко по-късно от с. Дикея се появяват три танка, които се насочват към българското село Генералово, изстрелват около 20 снаряда и след това се завръщат обратно.[5] В следващите дни провокационните действия са прекратени.
Командването на Гранични войски и граничните подразделения вземат необходимите мерки за отразяване на вероятна агресия срещу България.[6] При изпълнение на тази задача граничарите и местното население проявяват мъжество, самообладание и висока дисциплина. Въпреки че нашата територия ежедневно е обстрелвана от оръдия, минохвъргачки и картечници, от българска страна не е даден нито един изстрел в направление на чуждата територия.
На 12 август 1952 г. в района южно от Петрич, 8 гръцки войници, въоръжени с леки картечници и пушки, навлизат на българска територия и откриват огън по наш граничен наряд. В хода на престрелката двама от нападателите загиват на българска територия, останалите се оттеглят в Гърция[7].
[1] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 525. л. 171.
[2] Пак там.
[3] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 530, л. 8—9.
[4] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 525. л. 171.
[5]Пак там.
[6] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 530, л. 8—9.
[7] В-к Работническо дело, бр. 221/25.08.1952.
Информация относно националната и международна сигурност на specialna taktika
WebDesign ArtTaktika