Embedded Files
Този раздел ще се разработва допълнително в бъдеще.
Първите материали е посветен на историята на защитата на българските граници в периода 1895-1918 и 1946-1972 г.
ОХРАНАТА И ОТБРАНАТА НА ГРАНИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1895-1918 г.
Заповед по Военното ведомство № 212 от 30.ХІІ 1896 год
На 25 август 1896 год. двама турски войници близо до поста "Голеш", преминали границата в наша земя на 1 и 1/2 километра. Старшия на поста, като ги съгледал от далеч, изпратил трима редници С. Иванов, Т. Ботев и Илия Христов да отидат и узнаят какво търсят в нашата земя.
Редниците, достигнали турските войници и на въпроса, защо са дошли в наша земя получили отговор, че дошли да пият вода. На предложението да бъдат заведени при старшия на поста, турските войници отказали, под предлог, че били уморени. В това време се задал старшия на поста Димитър Стойков. Едва бил стигнал 5-6 крачки до турските войници, които седели, скочили, хвърлили си раниците и единия почнал да стреля и да бяга. С третия изстрел ранил редник С. Иванов в лявата ръка и корема. Без да гледа на двете си тежки рани, редник Иванов с първия изстрел убил на мястото бежавшия турски войник, като не му дал възможност да рани другиго от другарите му.
Другия турски войник се готвил също да стреля срещу старши унтер офицер Стойков. Последния, като видял, че ще бъде убит, а пък знаел, че пушката му е празна, хвърлил се върху войника, отбил пушката му и го хванал за врата, без да му даде време да гръмне. Хванатия турски войник, по дипломатически ред, после бил предаден на турските власти.
Със заповед по В. В. № 212 от 30.ХІІ 1896 год. редника от 13 пехотен Рилски полк, Стоян Иванов, за неговата неустрашимост и присъствие на духа, показани при такива отчаяни условия, е награден от Негово Царско Височество с бронзов медал "За заслуга".
Заповед № 10 по 5 погранична дружина от 27 април 1913 г.
За сведение.
На 26 април гърците нападнаха нашите постове като настъпиха с една колона от с. Левтера (15 км югозападно от град Кавала) към Руския манастир, а с друга от село Тойла към град Правище. На обед успяха да дебаркират една дружина в Левтерското пристанище и я насочиха към Руски манастир. 1 и 2 погранични роти усилени с взвод от 3 погранична рота и 15 рота млади войници от 68 полк цял ден водиха ожесточен бой и успяха да задържат линията на постовете с изключение на постове № 2 и № 3. Боя се ръководи от мен.
В този упорит бой първа рота даде жертви: 1 убит и 3 тежко ранени, втора рота - убит командира на ротата - поручик Красновски, фелдфебела на ротата, 2 редници и 1 тежко ранен. От 3 рота убит 1 редник, 1 контузен, от 15 рота - убити 8, ранени 9 и без вест пропаднали - 1. От 16 рота - убит 1. Всичко загуби 28 човека.
Командир на 5 погранична дружина
Капитан Цанев
26 септември 1915 година. Първата световна война. Българо-сръбската граница,връх "Китка". Участъка за отбрана на 20 погранична дружина.
Извадка от Дневника за бойните действия на 3 рота от 20 погранична дружина.
... беше почти на разсъмване, но мъглата позволяваше незабелязано да се отдръпнем от неприятеля, при все това той (противника) узна за положението на работите и чувствайки се горд, повечето затова, че пред позицията му на около 40 крачки имаше наши трупове на убити и ранени и че ние сме отстъпили, то излезна от окопите си (разбира се не всички) и най-лакомо започна своята многообичайна работа – обири на убитите трупове и ранените, като непрекъснато отправяха по наш адрес най-вулгарни псувни ...
Амбицирани от всичко онова що чуваха и гледаха у шовиниста сърбин и подпомогнат случайно от две роти от 23 пехотен Шипченски полк, нашите взводове литнаха първи към противника, час по-скоро да му докажат, че не „Бугараши са будалаши”, а Сърби, и че „Бугараши” имат офицери, а не само самохвалковците – сърби. С вик “Ура”, някой добавиха “Да живее България”, без да гледат на жертвите от сръбския огън от бомби и куршуми, яростно се нахвърлихме в окопите му, гдето само от нож трябваше да паднат около 64 трупа, между които и двама офицери (един майор и един капитан), за да отстъпят останалите.
За първи път имах щастието да гледам такава покъртителна картина на боя – Това беше боя на „Китка” на 28 септември (1915 г.).
Характерна бе волята на българина в този бой, но не по-долу беше и оная на Сърбина.
Факта доказа, че в българина е съществувала, съществува и ще съществува желязната воля да победи или умре. Той е лъв стига да бъде увличан от своя началник. Войника - граничар, от дълго време уединен тук да пази границите на своето мило Отечество, е безстрашен, решителен и винаги способен да върши такива дела.
Тъй се завърши боя при връх Китката, дето бяха ранени двама редника граничари, след което граничния ротен командир бе освободен за да вземе участие в боя пи завладяването на връх “5лок”. Там тая същата деятелност се разви от граничарите от които се искаше всякога и от всякого най-много понеже познават местността, а граничаря без да държи сметка за това, че той е тук нащрек от денят на мобилизацията се бие и сражава най-доблестно. При този бой, жертвите от наша страна (граничарите) благодарение на удобните подстъпи до неприятелската позиция, имаше само един ранен, а противника с жертви ... отстъпи позицията си, която се завладя от нас.
От тук граничният ротен командир бе освободен за да вземе участие в боя при завладяване на висотата “Глоговица” – южно от село Лединци (Сръбско), дето не успя да вземе участие, обаче с 4 взвод от ротата си той държа в отбранително положение същата висота до деня на тръгването му в поход за гр. Зайчар.
Командир на ротата: поручик Ненов
21 септември 1915 година. Първата световна война. Българо-гръцката граница по река Места.
Извадка от Заповед №1 по 9-та погранична дружина, Ксанти.
Източник: Архив на 9-та погранична дружина. ДВИА
3 октомври 1916 година. Първата световна война. Добруджа. Участъка за отбрана на 15 погранична дружина.
Извадка от Дневника за бойните действия: "... След пладне противникът в състав от две конни бригади атакува постовете, като последните отстъпиха на линията на заставите в окрайнината на селото. Четвърти взвод подпомогнат от един ескадрон от нашата конница контраатакува противника и го принуди да отстъпи към с. Первени и Манджа-Пунар, преследван с пушечен огън. Три часа след пладне противника в състав четири ескадрона наново атакува посрещнат с огън от 4-ти взвод и един взвод на 4-та рота и една батарея отблъснаха повторно атаката и принуди противника да се оттегли към с. Первени преследван с пушечен огън. След утихването на боя към 6 часа ротата получи заповед да се оттегли и присъедини към 4-та рота, която заемаше позиция северно от с. Татладжа на 2 км. В боя през деня убити 5 души на място съсечени и ранени 20 редника ...
Първите дни на т.нар. "Петрички инцидент". 6 пограничен участък от 2 пограничен сектор, пост № 1 – “Солун”, който е на самия проход “Демир капия”, планината Беласица. Поста се намира на 7 км от Петрич ... Разказ на началото на т.нар. „Петрички инцидент” от старшия на поста ...
„... 15 октомврий (1925 г.), след обед в помещението на поста, един от другарите ни беше закършил на гайда кръшни български песни, а останалите играеха. Беше дошел дори и часовоят. Не зная защо, но аз имах едно особено предчувствие, че ще се случи нещо, затова облякох шинела, приготвих се в пълна боева готовност, дори и пушката си напълних още в поста, (макар това според правилника да беше забранено) и поех по пътеката за височината при окопа (в района на прохода). Напявайки весела песен изкачих се на височината. Направи ми впечатление, че около гръцкия пост не се вижда жива душа. Не се виждаше дори и часовоят им. На заставата също нямаше никой. Тогава реших да донеса за това положение и бързо слязох на телефона в поста.
Между поста и височината има гробове на убити през войните наши войници. Застанах на една от тях и забелязах, че гръцкият часовой бе навлязъл доста много в наша територия (на около 30-40 м). Помислих, че слуша гайдата, та дори и не му викнах, като се готвех да сляза от площадката на гробницата, върху която стоех. Но в този момент се чу изстрел и ножът на пушката ми звънна. Нямах време за губене. В миг ме обхвана мисълта да се престоря на убит и паднах зад гробницата, защото докато откача пушката си може да бъда улучен от друг куршум. Тъй закрит, аз се обърнах, застанах на колене и наблюдавах нещастника. Очевидно, той беше уверен, че ме е убил и гледаше към гробницата. В това време аз се прицелих и натиснах спусъка. Чу се гърмеж и стрелялия се повали по лице на земята. Той беше пронизан точно в челото.
В това време гръцките войници, които предварително бяха заели окопите, но не тези по височините, а в самия проход, като видяха, че техния човек не можа да ме убие, а аз убих него, почнаха да хвърлят бомби към поста ни
18 октомври 1925 г.
... Взрях се в двете гръцки оръдия, които в продължение на четири часа непрекъснато ни обстрелваха. Но те не ни се сториха тъй опасни. Ала една противникова картечница, която беше вкопана наблизо до нас в една скала, с точната си стрелба не ни даваше да вдигнем глава от окопите си, но за щастие този ден не ни атакуваха, а само ни обстрелваха.
Стъмни се. Решихме да си очистим сметките с тази картечница. Аз и Дамян взехме по няколко бомби и най-внимателно полазихме към целта. Приближихме се на около 10 метра и хвърлихме по две бомби в противниковия окоп, грабнах картечницата, а Дамян два сандъка с патрони и се понесохме обратно в нашия окоп, като в това време бяхме силно обстрелвани от противника без да ни засягат, защото бяхме под прикритието на една огромна скала и се вмъкнахме в нашите окопи. Така стрелбата затихна. ...
ОХРАНАТА НА ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1946-1972 г.
доц. д-р Иван Станчев
Охраната на границите в периода 1946-1997 г. се характеризира с дълбоки промени в концепцията за охрана и отбрана на границата, в структурата на силите за охрана и постепенното навлизане на принципно нови технически средства.
Естествено, това е предизвикано от радикалните промени в обществено-политическата обстановка в страната и света след Втората световна война и след падането на „Берлинската стена” през 1989 г. Това е периодът на т. нар. „Студена война” [1] и основният фактор, който влияе върху всички аспекти на охраната на границата и затова е разгледан по-подробно.
Изследвания период е разделен на четири фази – от 1946 до 1962 г., от средата на 1962 до 1972 г., от 1973 до 1989 г. и от 1990 до 1997 г. Това разделяне е на основание на организационните промени на основната структура за охрана в този период – Гранични войски, съответно към Министерството на вътрешните работи (до 1962 г.), към Министерството на народната отбрана (до 1972 г.) и отново към Министерството на вътрешните работи (след 1972 г.) до преобразуването им във Войски на МВР (1989 г.) и Гранична полиция (1997 г.). Четвъртата фаза съвпада с началото на радикална промяна в обществено-икономическото развитие на страната, започнала на 10 ноември 1989 г.
[1] Глобална геополитическа, икономическа и идеологическа конфронтация между Съветския съюз и неговите союзници (вкл. България), от една страна, и САЩ и съюзниците му (вкл. Гърция и Турция), от друга, продължила от средата на 40-те до началото на 90-те години на ХХ век.
І. Охраната на границите на България в периода 1946-1962 г.
1. Политическата обстановка в България и в съседните държави и нейното влияние върху охраната на границата. Характерни нарушения и гранични инциденти
Политическата обстановка след края на Втората световна война, при която се реорганизира и осъществява охраната на българските граници се характеризира с висока динамика. Тя се предопределя от политическите, социално-икономическите и военните промени след края на войната в световен и особено в европейски мащаб.
В институционален план периодът започва с приемането на Закон за граничната милиция, с който за охрана на границите се създава специална структура към МВР (1946 г.) и завършва с преподчиняването на Гранични войски на Министерството на отбраната (1962 г.).
Във външнополитически план изследваният период съвпада с началото на „Студената война” и завършва с края на „Карибската криза”[1] през 1962 г. Съгласно договореностите между СССР, САЩ и Великобритания от края на Втората световна война, България е в съветската сфера на влияние и това предопределя мястото й в политическото устройство на света.
Във вътрешнополитически план ключово събитие е промяната на държавното устройство на България вследствие на резултатите от проведения референдум на 8 септември 1946 г., след който страната е обявена за "Народна република". Създава се основата на тоталитарно управление, което до 1956 г. развива „сталинския” модел на социализма[2]. Периодът завършва с опити за реформиране на управленския стил, затвърждаване на позициите на комунистическата партия, начало на ускорено развитие на икономиката, интензивно превъоръжаване на армията и Гранични войски.
Правителството на Отечествения фронт, което представлява коалиция, включваща политическия кръг „Звено“[3], Българска работническа партия (БРП), едно от крилата на Българския земеделски народен съюз и Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), започва политика на цялостна реорганизация на политическата, икономическата, социалната система, както и на армията и пограничната стража, като част от нея[4].
В областта на външната политика на Балканите, под влияние на Съветския съюз, България се ориентира към сближаване с Югославия като крайната цел на този процес е създаването на Балканска федерация.
Голямо влияние върху обстановката на Балканите оказва водената в Гърция гражданска война. България и Югославия подкрепят левите сили в лицето на партизанското движение (ЕЛАС) [5]. Официалните гръцки власти през 1947 г. подават оплакване в ООН срещу Албания, България и Югославия, обвинявайки ги, че активно поддържат ген. Маркос (лидерът на партизанското движение) в гражданската война. Формира се т. нар. Балканска комисия, която получава мандат от ООН да направи анкета в северната част на Гърция по границите с Албания, България и Югославия и дори „да влиза в териториите“ на обвинените държави. Този проблем се изостря в ООН, води до приемането на съответните резолюции и внася допълнително напрежение по българо-гръцката граница.
В този период България заявява желанието си да се включи в ООН. Като първо условие за това е сключването на мирен договор със страните, с които нашата страна е била в състояние на война – САЩ, Великобритания, СССР и съседните Гърция и Югославия. Започват преговори, като основната цел е запазване на териториалната цялост на страната в границите от преди включването на България във Втората световна война. Както по-късно се вижда, едно от условията за сключване на мирен договор е демилитаризацията на южната граница.
Вследствие на този дипломатически натиск е взето решение отговорността за охраната на границата да се прехвърли от армията на Министерството на вътрешните работи. Това е една от причините да се създаде Гранична милиция, която да поеме охраната на държавната граница.
През 1947 г. е проведена Парижката мирна конференция, на която е подписан мирен договор между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Тук се урежда статутът на петте държави след края на Втората световна война. Този договор дава възможност на България да се включи в ООН[6].
Според териториалните клаузи на Парижкия мирен договор, границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за присъединяване на Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
През същата година е проведен референдум, на който е приета републиканска конституция. Основният закон на страната слага край на многопартийността от първите години след 9 септември 1944 г. и окончателно се утвърждава тоталитарната система. Започват репресии срещу политическата опозиция[7], чистка в армията, включително в пограничната стража, съпроводени със съдебни процеси[8].
На 23 декември 1947 г. правителството приема законопроект за национализация на частните индустриални и минни предприятия[9].
Застрашените опозиционери, едри собственици и военнослужещи опитват да организират въоръжена съпротива или да емигрират нелегално през границата за Турция и Гърция. Това е причината за значителна част от нарушенията и инцидентите по южната граница[10].
1947 г. се счита за началото на „Студената война”[11], продължила до края на 1989 г. България като съюзник на СССР е буквално на първа линия в това противопоставяне, тъй като има обща граница със съюзни на САЩ държави – Турция и Гърция. Това е определящ фактор при изграждането и осъществяването на охраната на границата в продължение на следващите 45 години.
През 1948 г. има разрив в отношенията между Съветския съюз и Югославия и вследствие на съветския натиск, проектът за Балканска федерация е изоставен от българското ръководство. Това е съпроводено с нарастване на напрежението, последвано от засилване на мерките за охрана и отбрана на българо-югославската граница.
През периода 1949-52 г. се провежда колективизация на селското стопанство, често съпроводена с принуда за включване в земеделски кооперации. Това, както и национализацията на промишлени предприятия, и репресиите срещу опозицията[12], предизвиква недоволство, водещо и до опити за незаконно преминаване на границата.
На южната граница на България военно-политическото напрежение е съпътствано с активно разузнаване при използване на всички възможни сили и средства, включително прехвърляне на разузнавателни групи през границата[13]. Само през югоизточната граница са прехвърлени 7 разузнавателни групи с обща численост 25 човека[14].
Неуредените въпроси по определяне на границата между България и Гърция по река Марица довеждат до тежки инциденти в този район, при които освен гранични подразделения, участват и сили на армиите от двете страни.
През май 1955 г. се сключва Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ. Това е основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, наречен Организация на Варшавския договор (ОВД), в който се включва България. Причина за основаването на ОВД е необходимостта от противопоставяне на заплахата от страна на военно-политическия съюз на западните държави - НАТО, създаден през 1949 г.
Военната политика, военното дело, както и възгледите за охрана и отбрана на границата на България са изцяло в съответствие с възгледите по тези въпроси на ОВД и СССР като доминираща сила в организацията.
През юли 1955 г. в Женева се провежда среща на високо равнище между ръководителите на правителствата на САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Целта е намаляване на международното напрежение. В резултат се укрепват дипломатическите връзки между двата блока и сигурността в Европа и света. Въоръжените сили на страните от НАТО и Варшавския договор се значително съкратени. Съкращения има и в Гранични войски.
На 14 декември 1955 г. Общото събрание на ООН гласува за приемането на България в ООН, което утвърждава международните позиции на страната. Напрежението по южните граници постепенно спада.
1956 г. е повратен момент за страните от Източна Европа и България – съветското ръководство осъществява смел политически акт – развенчаването на култа към личността на Сталин като безспорен лидер на световното комунистическо движение. Българското политическо ръководство поема курс към умерена либерализация. Подобрява се жизненото равнище и има смекчаване на политическия натиск[15].
В резултат на промените през 1956 г. в Унгария и Полша има вълнения, довели до сваляне на правителството в Унгария и последваща интервенция на съветски войски. Заради заплахата от подобно недоволство в България, ръководството на БКП решава да се сложи край на обществените дискусии[16]. През 1960 г. и 1961 г. вътрешната опозиция в комунистическата партия е отстранена.
1961 г. и 1962 г. са години на остра конфронтация между СССР и САЩ, които са на ръба на военен конфликт по време на т. нар. „Берлинска криза”[17] и „Карибска криза”. Заплахата от избухване на ядрена война по време на „Карибската криза”, предизвикана от разполагането на съветско ядрено оръжие в Куба в отговор на разполагането на американски ядрени ракети в Турция, се определя като реална и това предопределя развитието на въоръжените сили през това време[18]. Острото военно противопоставяне на двата политически блока е допълнителен повод за „милитаризация” на охраната на границата, изразяващо се в последващо прехвърляне на Гранични войски в състава Министерството на отбраната.
Разглежданият период е може би един от най-бурните в историята на охраната на границите на Третата българска държава. Върху обстановката на границата оказват влияние както динамичните политически, икономически, социални, военни промени, така и вътрешно-партийните противоречия, съчетани със силното влияние на съветската политика. Всичко това, на фона на изостряща се международна обстановка, в която двете суперсили по това време – САЩ и СССР, постоянно се стремят да увеличат своето влияние в света и на Балканите. Всички тези фактори оказват своето влияние върху обстановката на границата, задачите и структурата на силите за нейната охрана.
В разглеждания период най-голямо напрежение има по границата с Гърция. Основната причина е гражданската война, продължила повече от пет години (1944 -1949 г.). За начало на конфликта се счита престрелка между бойци на антифашистката съпротива от Гръцката народно- освободителна армия (ГНОА) и полицията на 3 декември 1944 г. Впоследствие формирования на ГНОА, доминирана от гръцки комунисти, се опитват да установят контрол над Атина, но след намесата на британски войски са принудени да се оттеглят и преминават към партизанска борба. Тя е подкрепена от ръководствата на СССР и Югославия, които обещават политическа и военна помощ. Българското правителство е по-сдържано, тъй като счита, че открито военно противопостяване „против английските въоръжени сили малко ще помогне сега на гръцките другари, но в същото време, може силно да навреди на Югославия и България”[19].
Гръцкото правителството не може да контролира цялата територия на страната. В този период има много инциденти по българо-гръцката граница, предизвикани от престъпни групи, занимаващи се с кражби и грабежи от двете страни на границата.
С цел да затрудни снабдяването на партизаните от чужбина, гръцкото правителство изпраща оплакване до ООН, където е сформирана анкетна комисия, за проверка на границите на Албания, България и Югославия[20].
През 1948 г. Сталин решава да се прекрати поддръжката и оказва натиск върху Югославия да стори същото. Партизаните започват да прилагат следната тактика в приграничните райони - встъпват в бой с правителствените войски и след като им нанесат загуби, се оттеглят в съседните страни. Тази тактика предизвиква въоръжени конфликти между гръцките войски, които често нарушават границата, и граничната охрана на съседните държави, включително и българските гранични войски. Партизаните прекратяват бойните действия до есента на 1949 г. Една част се изтеглят през България.
Гърция се присъединява към НАТО през 1952 г. На територията на страната са разположени бази на НАТО. Организацията трябва да осигури сдържане на каквато и да е форма на агресия по отношение на територията на всяка страна членка. Доколкото вижданията към това време са, че заплаха представляват Съветският съюз и неговите съюзници, включително България, дислокацията и подготовката на гръцката армия и специалните й служби е ориентирана за евентуална война по северната граница на Гърция.
Активните бойни действия по време на гражданската война, действията на разузнавателни групи, неточно определената граница в някои участъци водят до редица въоръжени инциденти по българо-гръцката граница в този период.
Във военно-политическо отношение Гърция се очертава като важен елемент от т. нар. „полоса за сдържане” на НАТО. За изпълнение на разузнавателни задачи се създава Службата за национално разузнаване и Силите със специално предназначение, които поддържат тесни връзки с партньорски служби от САЩ и НАТО и в определени случаи се намесват в политическия живот на страната[21].
Поредица от споразумения между България и Гърция от 1955 г. водят до постепенно намаляване на напрежението по границата. Двете страни, като членки на противостоящи военно-политически организации (НАТО и ОВД), поддържат значителни военни сили с висока степен на бойна готовност в близост до общата граница.
Напрежение и инциденти има и по българо-турската граница. В този период турското правителство активно въздейства върху мюсюлманското население в България, като провокира легално и нелегално изселване на една значителна част. Това, както и редица инциденти, включително с нарушения на въздушното пространство от турски военни самолети, допълнително усложнява обстановката на българо-турската граница в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век.
През 1952 г. Турция се присъединява към НАТО. На територията на страната са разположени бази на НАТО. Обстановката на българо-турската граница в този период е силно повлияна от това обстоятелство. От двете страни на границата активно работят разузнавателните служби, използвайки всички възможни сили и средства. В резултат възникват редица гранични инциденти.
Обстановката по границата се влияе и от военно-политическата обстановка в района на Близкия и Средния изток. През юли 1958 г. в Ирак е извършен военен преврат. Страната излиза от военно-политическия съюз Багдадски пакт. В страната са закрити военните бази на Великобритания. Сключен е договор за военна и техническа помощ със СССР. Тази политическа промяна предизвиква реакцията на другите държави-членки на Багдадския пакт, включително Турция, която съсредоточава войски по границата с Ирак.
Ръководствата на СССР и Варшавския договор решават да подкрепят новото иракско правителство, като отклонят военната заплаха. Започва концентрация на войски по българо-турската граница и демонстративна подготовка за война. Турция отговаря със съсредоточаване на войски в близост до българската граница. По-късно, след сключване на Женевските споразумения, войските са изтеглени от границата.
През 1955 г. управляващите в Турция организират погром над гръцкото население в Истанбул и Измир, което води до изселването на повече от 100 хиляди гърци и до изостряне на отношенията с Гърция. Това е „политически” отговор на искането на Гърция за независимост на Кипър.
Тези събития са съпътствани от тежка икономическа криза, водят до голяма инфлация, огромен външен дълг и тежки социални конфликти с опасност от избухване на гражданска война. За да се предотврати това, на 27 май 1960 г. армията извършва военен преврат.
В началото на 60-те години на ХХ век обстановката на българо-турската граница се нормализира, но и двете страни поддържат значителни военни сили за охрана и отбрана както на самата граница, така и в дълбочина. Разполагането на американски ядрени ракети „Атлас” допълнително увеличава напрежението[22].
На запад от България - след Втората световна война, Югославия е в сферата на влияние на Съветския съюз. Страната поддържа добри взаимоотношения с България, като се планира постепенното им обединяване в Балканска федерация. Това е съпроводено с активни действия за присъединяването на Горноджумайска (Благоевградска) област към тогавашната Съюзна република Македония, като първите опити са още от 1944 г.[23]. По-късно специалните служби на Югославия провеждат редица операции за увеличаване влиянието на македонизма в Благоевградско.
През 1948 г., мотивирано от желанието да създаде силна и независима икономика, югославското ръководство се противопоставя на Сталин в неговото изискване за абсолютна вярност. Кризата във взаимоотношенията със СССР се отразява и на българо-югославските със съответното напрежение по общата граница. От този период са първите сериозни разкрития за дейността на югославските разузнавателни служби в България[24]. Основните задачи на югославските разузнавателни служби през този период са: събиране на информация за настроенията и икономическото положение на жителите на Пиринския край; вербуване на хора, които активно да работят за незабавното присъединяване на Пиринска Македония към Югославия; изграждане на куриерски канали за снабдяване на местното население с югославска пропагандна литература.
Югославските власти в Македония провеждат политика за създаване на македонска нация на антибългарска основа. Това е съпроводено с репресии срещу всеки, който се самоопределя като българин, включително и срещу българското малцинство в Западните покрайнини.
Влошените съветско-югославски отношения се отразяват и на българо-югославските, като в периода 1950-52 г. има опасност от възникване на военен конфликт. Засечени са многобройни разузнавателни полети над българска територия[25].
След 1955 г. отношенията със СССР и съответно с България се нормализират в известна степен[26]. Но тези взаимоотношения отново се изострят през късния период на 60-те години, когато Югославия става учредителен член на Споразумението за необвързаност, което обхваща голяма част от страните на Третия свят. По този начин Югославия се очертава като лидер на движение – конкурент на социалистическата система, ръководена от СССР. Югославия поддържа широки политически и икономически отношения със западните държави, което предопределя резервираното отношение от страна на България през този период.
През 1953-1963 г. югославските специални служби започват създаването на националистически македонски организации на българска територия. За този период са разкрити няколко такива организации, което означава, че основна задача на югославското ръководство по отношение на България е фабрикуването и поддържането на македонско национално съзнание на населението в Пиринския край[27].
В началото на 60-те години обстановката по границата е нормална. Заради липсата на заплаха, в началото на 1963 г. по-голямата част от поделенията на българските Гранични войски на югославската граница са съкратени[28].
След края на Втората световна война северната ни съседка – Румъния, е в сферата на съветско влияние. Като последица от участието на Румъния във войната срещу Съветския съюз, Парижкият мирен договор потвърждава предвидената в Пакта Молотов-Рибентроп анексия на Бесарабия и Северна Буковина от Съветския съюз, както и установеното с Крайовската спогодба връщане на Южна Добруджа на България. За сметка на това, Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария. През 1947 г. всички буржоазни партии са забранени, а кралят е принуден да абдикира. Румъния е провъзгласена за република[29]. Румънската комунистическа партия е обединена със социалдемократите и взема властта. В страната се провежда национализация и колективизация. Румъния остава под военния и икономически контрол на СССР до края на 1950 г.[30] Държавата провежда национализация на частните фирми и колективизира селското стопанство на следващата година[31].
Страната става член на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. Румъния интегрира отбраната и икономиката си с тези на останалите социалистически страни, включително с България.
България и Румъния споделят отговорностите си по охраната на общата граница, като по-голямата част от тежестта поема румънската страна, докато нашата съсредоточава усилията си по южната граница.
В разглеждания период обстановата по българо-румънската граница е нормална.
Обстановката на българската държавна граница се определя от разгледаните по-горе външнополитически, вътрешнополитически, икономически и военни фактори. Най-тежките инциденти и нарушения са предизвикани от неточно определяне на границата. През този период има участъци от границата, които са с неточна демаркация: по река Марица на българо-гръцката граница; височината Дряновец и устието на р. Резовска на българо-турската граница.
Най-големи проблеми възникват за два острова на река Марица, които съгласно Договора и Описанието на границата принадлежат на България. Поради промяна на течението на реката островите се оказват по-близо до гръцкия бряг, което според гръцките власти е основание за промяна на границата. Тези претенции са предявени за първи път през 1939 г. и след края на Втората световна война отново са възобновени. Гърция пристъпва към прилагане на сила за установяване на контрол на 4 април 1948 г., когато устройва засада на единия от островите и задържа трима граничари, които по-късно са убити. Напрежението в този участък продължава до 1953 г.
През 1948 г. започват разговори за възстановяване на дипломатическите отношения с Кралство Гърция, но гръцкото правителство отказва да направи декларация, че признава съществуващите граници. Напрежението и несигурността на общата граница са най-вече заради действията на гръцките партизани по време на гражданската война.
На 18 май 1950 г. изпълняващият длъжността генерален секретар на ООН Байрон Прайс прави предложение на българското и на гръцкото правителство да се възстановят граничните пирамиди по българо-гръцката граница. На 4 май 1951 г. се провежда среща между български и гръцки гранични органи за създаване на двустранна комисия за проверка и за възстановяване на разрушените и повредени гранични пирамиди на границата, но комисията не започва работа. През този период по границата има много гранични инциденти, най-тежките на спорните острови на река Марица.
На 26 и 27 юли 1952 г. гръцките власти правят опити за установяване на контрол върху островите. Започва съсредоточаване на войски в близост до границата с численост над 2000 души и бойна техника и поставяне на ултиматум: „Капитан Андреевската гранична стража да напусне гръцките острови до 08.00 часа, в противен случай ще употребим оръжие”[32].
Започва подготовка за отбрана на островите със силите на Гранични войски и армията. Привлечени са 19 и 20 гранични застави, маневрените групи и резервните застави от Любимец и Свиленград, щабът и щабните подразделения на граничния отряд, участъкът на МВР в Свиленград, мотострелкови, артилерийски и танкови подразделения на Българската армия. След около седмица на конфронтация войските от двете страни на границата постепенно се изтеглят.
Освен инцидентите на островите на река Марица, периодът от края на Втората световна война до края на 50-те години на ХХ век се характеризира с множество въоръжени сблъсъци и тежки нарушения.
През 1945 г. обстановката на границата започва да се усложнява. Военни подразделения и престъпни групи навлизат в българска територия, отвличат хора и добитък. Рязко нараства паричната контрабанда[33].
При едно нападение целият личен състав на 16-и граничен пост в района на с. Триград с изключение на часовия, участва в прогонването на проникналите в наша територия чужди войници. През това време група от четири гръцки жандармеристи нападат поста. Българският граничар успява да ликвидира нападателите, но е тежко ранен[34].
През 1945 г. се провеждат няколко успешни блокади и претърсвания на цели райони за откриване на контрабандисти. В претърсването, предприето на 31 октомври 1945 г. от командира на 11-и граничен участък, са заловени 38 престъпници и се разкрива широко разклонен канал за контрабанда.
На 30 април 1946 г. турски войници от поста Дуванджа, на 150 м от поста Курт тепе, правят опит да отвлекат българско семейство.
На 30 май 1946 г. гръцки патрул от около 15 души навлиза на българска територия. Залавя двама български овчари и ги отвлича в Гърция заедно с над 300 глави дребен и едър рогат добитък.
На 13 октомври 1946 г. в с. Марино, Смолянско, е заловен нарушител, прехвърлен от чужда специална служба с диверсионна задача. При разследването е установено, че няколко пъти е прехвърлян на българска територия[35].
На 13 октомври 1946 г. към 21.00 часа неизвестни лица нападат два наши гранични поста югозападно и югоизточно от с. Горни Юруци, Крумовградско. Престрелката продължава около 10 минути. Нападателите са отблъснати, но в боя загива граничарят Георги Димитров Калеев[36].
В началото на ноември 1946 г. двама граничари от патрул от 11-и граничен участък проявяват изключителна смелост и с риск на живота си залавят двама и убиват един от тримата въоръжени нарушители, които се опитват да преминат границата.
През ноември 1946 г. престъпна група ограбва и убива жител на с. Кошница, Смолянско, взето е оръжието на жител на с. Турян, Смолянско, след което бяга през границата в Гърция[37].
За 6 месеца в Добруджа са откраднати и прехвърлени през границата повече от 90 коня.
През 1947 г. българските гранични власти ликвидират група въоръжени нарушители в района на Странджа.
През 1947 г. жителите на с. Сива река, Свиленградско, проявяват бдителност и съобразителност и арестуват агент на чуждото разузнаване[38].
През 1947 г. близо до с. Бобошино, Кюстендилско, е обезвреден опасен престъпник, избягал от Кюстендилския затвор[39].
През пролетта на 1947 г. гранично подразделение в Добруджа ликвидира голяма престъпна група, която дълго време ограбва местното население[40].
На 13.06.1947 г. от района на Свиленград е отвлечен местен жител.
На 09.11.1947 г. от с. Жижево са откраднати и прехвърлени през границата 500 кози и овце.
Само през 1947 г. граничарите залавят 179 лица при опит да преминат югозападната граница[41].
На 14 януари 1948 г. група от 4 въоръжени лица се опитва да отвлече няколко овчари заедно със стадата им през границата. Овчарите се бранят с единствената ловна пушка, с която разполагат. На помощ идват граничарите и нападението е отблъснато, като един от престъпниците е заловен[42].
На 19 януари 1948 г. към 17 часа в района на с. Мезек, Свиленградско, от гръцка територия навлизат три въоръжени лица, залавят наш овчар и подкарват стадото му към границата. Командирът на 2-ри подучастък взема необходимите мерки, отвличането на овчаря и стадото в Гърция е предотвратено, а един от нападателите е заловен[43].
На 09.02.1948 г. от заставата в с. Резово докладват по телефона в граничния участък гр. Созопол за преминаването през границата на два самолета с неясна национална принадлежност[44]. Личният състав на участъка е вдигнат по тревога и заема позиции в траншеите и картечните гнезда. Два изстребителя „Спитфайър” се появяват над Созопол и кръжат над военни обекти на височина 100-150 м. След изстрелване на десет червени ракети за предупреждение се открива огън с всички оръжия. Единият от самолетите е улучен и пада в морето. Другият пада на 3 километра югозападно от Созопол. Пилотът оцелява и е задържан от граничарите[45].
На 4 април 1948 г. на южната граница в наряд тръгват граничарите младши сержант Иван Миладинов Иванов, редник Кирил Богданов Христов н редник Иван Петров Панов. Тримата минават край селото и се качват на лодка, с която отиват на „Горния остров”. При слизането на брега срещу тях започва стрелба от три страни. Нарядът е обкръжен и се съпротивлява докато свършат патроните и гранатите. Когато на острова пристига помощ, тримата граничари са вече заловени и отвлечени на чуждия бряг. По-късно тримата са открити удушени[46].
На 9 април 1948 г. в района на с. Кости, Бургаско, граничните поделения унищожават прехвърлената от чуждо разузнаване въоръжена група[47].
Унищожена е престъпна група, формирана от избягал от фронта дезертьор, която върлува из смолянския край. Намерените документи в лидера на групата доказват неговата принадлежност към чуждо разузнаване[48].
На 28.04.1948 г. гръцки взвод навлиза на българска територия в района на вр. Страцин, Беласица, и открива огън по наша територия. Българските граничари отговарят на огъня и убиват двама души, пленяват оръжието им картечни пистолети „Томпсън”, боеприпаси и снаряжение[49].
На 05.08.1948 г. към 19 часа, южно от с. Коларово, Благоевградско, чуждо военно формирование открива огън срещу български граничари и тежко ранява Стефан Александров Севрийски[50].
На 10 август 1948 г. към 12.20 ч. над източните склонове на Малешевската планина в близост до с. Горна Рибница, Благоевградско е забелязан югославски самолет, който извършва полет над населените места Гореме, Микрево, Гара Пирин и Сандански, след което се връща на югославска територия[51].
На 16 август 1948 г. в 3 часа сутринта в района на границата до Свиленград 5 души въоръжени нарушители се натькват на граничен наряд. На предупреждението да се предадат те откриват огън. В резултат на завързалата се престрелка нарушителите са унищожени[52].
На 17 август 1948 г. между 11.30-15.00 часа гръцки правителствени войски с артилерия заемат височините по границата южно от село Чекаларово, Момчилградско. Част от тях преминава на българска територия, вследствие на което се завързва бой с наши подразделения. На кота 1353 боят продължава няколко часа. От гръцка страна са убити трима души и няколко ранени. Трима български граничари са ранени тежко[53].
В участъка на едно от граничните поделения са поставени 12 мини, от които 4 избухват, а 8 са обезвредени. При избухването са ранени двама граничари. Мините са поставени от диверсионни групи, подготвени на чужда територия[54].
На 1 септември 1948 г., движейки се с кола в района на с. Копривлен, капитан Найден Турулийски, капитан Павел Павлов и старшина Димитър Кискинов се натъкват на мина и загиват[55]. Два месеца преди това в района на селата Петрелик и Теплен, Гоцеделчевско, загиват от мини трима други граничари[56].
На 29 септември 1948 г. югославски самолет нарушава българското въздушно пространство и за известно време кръжи над селата Лешково и Ветрен, Санданско.
На 22 октомври 1948 г. отново в околностите на с. Ветрен са забелязани седем югославски самолета. След като самолетите кръжат в този район около 10 мин. те се връщат на югославска територия.
На 16.11.1948 г. от района на Гоце Делчев са откраднати и прехвърлени през границата около 250 овце и кози.
На 26.12.1948 г. престъпна група в състав от 13 души открадва 400 овце и кози от с. Либяхово, Благоевградско.
На 22.01.1949 г. около 10 турски войници излизат от поста Пирюполу и започват да стрелят срещу двама български овчари, с намерение да ги отвлекат. Поради засечка в оръжието на най-близкия войник, те успяват да избягат[57].
През 1948 г. има многократни обстрели на гранични наряди, особено в района на с. Лесово, Елховско, и с. Чернодъб, Хасковско.
На 20.02.1950 г. в района южно от с. Горно Ябълково, Бургаски окръг, граничен наряд забелязва въоръжено лице. След предупреждение се завързва престрелка, при което нарушителят е убит.[58]. При последвалото разследване се установява, че той е куриер на чужда разузнавателна служба, изпратен да се свърже с нелегална организация, създадена през 1949 г. Впоследствие 16 члена на тази организация са задържани и осъдени[59].
През месец май 1950 г. е разкрита престъпна група, действаща в околностите на Смолян и с. Могилица.
На 10 юни 1950 г. по време на наряд трима граничари проявяват голямо умение и хладнокръвие при залавяне на чужда разузнавателна кола.
През юли 1950 г. група от 120 души, водени от ходжата на с. Лимец, Кърджалийско правят опит да преминат границата при с. Лъжечник. Други 30 човека се опитват да преминат границата в района на с. Егрек.
На 9 и 10 октомври 1950 г. командирите на стражеви катери № 301 и 304 старши лейтенант Стефан Славков и старши лейтенант Никола Димитров от граничното подразделение в Бургас задържат седем души с моторна лодка. Оказва се, че задържаните са извършители на тежки престъпления.
На 15 ноември 1950 г. в 18.20 ч. двумоторен югославски самолет прекосява българо-югославската граница над връх Китка, прониквайки на около 20 км навътре в Пиринска Македония, като се връща обратно прелитайки над връх Калабак-Беласица[60].
През 1950 г. разузнавателните органи на Гранични войски успяват да разкрият две диверсионни групи, действащи в селата Либяхово, Слащен и Туховище, Неврокопско.
През март 1951 г. 138 човека от бившата Кулска околия преминават на съседна територия.
В 22.30 часа на 14 април 1951 г. на 500 м южно от с. Михалич, Хасковско, на граничен наряд се натъкват три въоръжени лица. Завързва се престрелка. Двама от нарушителите са заловени живи. Третият е убит. Освен въоръжението у тях са намерени пари, две радиостанции със съответни кодове за приемане и предаване[61].
На 13 юни 1951 г. в 18.10 часа в подножието на вр. Тумба часовият на „Пикета” (временен граничен пост) забелязва три въоръжени лица да навлизат на нашата територия[62]. В резултат на отлично организираното взаимодействие, добрата подготовка и умелите действия два наряда обкръжават тримата нарушители. В престрелката един е убит, а останалите двама се предават.
През август 1951 г. е разкрита разузнавателна група, прехвърлена със самолет в района на Разлог.
На 16 октомври 1951 г. в 02.30 ч. граничен наряд „Секрет" на южната граница забелязва три въоръжени лица, които идват от съседната територия. Нарушителите не се подчиняват на предупреждението да се предадат, хвърлят по една граната и откриват огън. Нарядът незабавно отговаря със стрелба и убива двама от бандитите, от които изземва един автомат, една карабина, два обикновени пистолета, 5 гранати и силно действаща отрова.
Получени са данни за подготовка на 7-8 разузнавателни групи в състав по 2-4 човека, готови за прехвърляне през границата в България.
Общо през 1952 г. през югоизточната граница са прехвърлени 7 разузнавателни групи с обща численост от 25 човека[63].
На 4 януари 1952 г. в 19.00 часа граничен наряд забелязва на около 20 м пред себе си две въоръжени лица да се движат по посока към границата. Когато се приближава на няколко крачки до нарушителите, те откриват огън и хвърлят гранати. В хода на действията едният граничар е тежко ранен. Благодарение на съвместните действия с друг наряд нарушителите са задържани.
В края на март 1952 г. в местността Сарабурун на югоизточната ни граница има тежка престрелка[64]. На наша територия е разкрита чужда разузнавателна група. При дъждовното и мъгливо време издирването й продължава пет денонощия, но безрезултатно. На вероятното направление за движение на групата е изпратен нощен наряд в състав младши сержант Асен Илиев с редниците Боянов и Цочев. Когато тримата нарушители се появяват възниква престрелка, при която двама са убити, един е задържан. Загиват граничарите Асен Илиев, Георги Стоименов и Стоил Косовски.
В 14.00 часа на 27 юни 1952 г. край брега на Струма е забелязано непознато лице[65]. Заставата незабавно прикрива границата. Нарушителят не се подчинява и е застрелян. От намерените в него шифровани материали и др. документи се установява, че е агент на чуждо разузнаване.
На 21 юли 1952 г. към 18.00 часа граничен наряд, носещ службата на 3 км югоизточно от с. Горски извор, Златоградско, попада на засада, устроена от чуждо военно формирование. То открива внезапна стрелба с леки картечници и пушки. Нарядът е принуден да отговори със стрелба и нападателите се оттеглят на своя територия.
На 24 юли 1952 г. към 21.00 часа в района на вр. Конгур - Беласица, на 150 м от граничната линия на наша територия, български граничен наряд, носещ службата по охраната на границата, попада на засада, устроена от 5-6 въоръжени лица. При приближаването на граничарите те откриват огън с автомати и хвърлят ръчни гранати. В резултат на стрелбата е убит младши сержант Теньо Желев Тенев, а редниците Василев, Петров и Вълчев са тежко ранени. След нападението нарушителите се изтеглят на своя територия.
В 17.00 часа на 26 юли 1952 г. български граничен наряд на брега на Марица югоизточно от Капитан Андреево забелязва, че към българския остров от съседната територия се приближават двама цивилни. Нарядът скрито се изнася на острова с цел да прогони непознатите. В същото време около 20-30 войници и добре въоръжени цивилни лица също се отправят към острова, развръщат се във верига и навлизат в българска територия. Те стрелят по нашия наряд, който отговаря с огън и ги заставя да се върнат на тяхна територия. По време на стрелбата, която продължава около 10 минути, е ранен българският граничар Петков[66].
През нощта на 27 юли 15-20 чужди войници, въоръжени с две леки картечници, във верига настъпват към острова. Българските граничари заемат удобна позиция, изчакват приближаването на противника и откриват внезапен огън. Във възникналата престрелка са убити и ранени жандармерийски офицер и седем войници. За умелите и смели действия по отразяване въоръженото нахлуване на територията на Народна република България проявилите се граничари са наградени. Боньо Бонев е произведен в звание „младши лейтенант”, а останалите трима граничари от наряда в звание „сержант”[67].
От края на юли до началото на август почти всеки ден се обстрелва нашата територия.
На 5 август в 9.40 часа два самолета летят край границата, извършват няколко кръга над граничната линия в този район[68].
В 08.20 часа на 7 август значителен брой войници излизат срещу „западния” остров и залягат на 100 м от брега на реката. Минохвъргачна батарея изстрелва около 40 мини по островите[69]. Малко по-късно от с. Дикея се появяват три танка, които се насочват към българското село Генералово, изстрелват около 20 снаряда и след това се завръщат обратно[70].
На 12 август 1952 г. в района южно от Петрич 8 гръцки войници, въоръжени с леки картечници и пушки, навлизат на българска територия и откриват огън по наш граничен наряд. В хода на престрелката двама от нападателите загиват на българска територия, останалите се оттеглят в Гърция[71].
Граничен наряд „Секрет” забелязва трима души. На предупреждението да се предадат нарушителите отговарят с автоматична стрелба. Първият от тях стреля с автомат. Завързва се престрелка, която преминава в ръкопашен бой, но нарушението на границата е пресечено[72].
През 1952 г. агент на югославското разузнаване при опит да премине нелегално границата е ранен от българския граничен наряд и задържан[73].
В началото на юли 1953 г. наряд в състав младши сержант Вергил Борисов Ваклинов и редник Трайко Стаменов със служебното куче Вихър оказва помощ на съседен граничен наряд, на който се е натъкнала въоръжена група в района на Римския мост на р. Доспат. В това време редник Дончо Костов Ганев е смъртно ранен.
Младши сержант Ваклинов с кучето успява да обезоръжи и задържи един нарушител и продължава преследването, при което е смъртно ранен, но успява да хвърли граната. Кучето му, също ранено, скача върху един от бандитите и го събаря. Пристигналите граничари намират Вихър и бандита мъртви.
В 20 часа на 03.07.1953 г. околийското управление на МВР Айтос, окръжното управление на МВР Бургас и граничният отряд Бургас провеждат операция за задържането на две въоръжени лица в района на с. Пещерско.
По време на операцията няколко пъти възникват престрелки, при които двама нарушители са убити. Загиват младши сержант Манол Ганчев Стоянов и ефрейтор Стоян Антов Панайотов[74].
В 23.00 ч. на 28 септември 1956 г. в граничен отряд Бургас е получена информация, че непознато лице напада часовия, който охранява погребите, и изчезва в посока на границата. По-късно се установява, че нападателите са двама. На другия ден нарушителите са открити, като при възникналата престрелка единият е убит, а другият задържан.
Към 4.10 ч. на 25 юли 1958 г., на около 3 км южно от Петрич, граничен наряд „Секрет” забелязва идващ от юг нарушител. След предупреждение, той побягва, като прави опит да извади оръжието си. Това принуждава граничарите да го унищожат. Оказва се, че е опитен нарушител, извършил няколко убийства на българска територия[75].
През 1958 г. в района на Доспат се провежда една от най-големите гранични операции, която слага край на дългогодишната шпионска дейност на чужда разузнавателна група[76].
На 01.07.1961 г. командирът на застава Ново Ходжово от Петричкия граничен отряд получава данни от войсковото наблюдение, че на съседна територия е забелязано усилено движение. При оценка на обстановката прави извода, че през денонощието е вероятно прехвърлянето на агент на чуждо разузнаване. Като най-вероятно място на нарушението определя левия фланг на охранявания участък. За да неутрализира нарушителя, прикрива вероятното направление за движение с четири гранични наряда, а общо на левия фланг изпраща девет наряда (70% от личния състав на заставата).
В 05.50 часа на 2 юли граничен патрул открива лице, укриващо се в храсти. Във взаимодействие с другите наряди пристъпва към задържането му. Лицето оказва въоръжена съпротива, което налага използване на оръжие за обезвреждането му.
През периода 1948-1952 г. има 7304 нарушения на границата. Най-вече в района на Сандански, Момчилград, Елхово и Малко Търново[77]. В периода до 1962 г. те постепенно спадат.
Само през 1951 и 1952 г. граничните наряди имат стълкновения с 218 въоръжени нарушители на границата, в резултат на което са убити 33 и задържани 29[78]. В тези сблъсъци загиват граничарите Костадин Ангелов Веселинов, Митко Илиев Митков, Георги Иванов Георгиев (Пирдопски), Георги Атанасов Стоименов, Стоил Илиев Косовски, Йордан Илиев Панайотов, младши сержант Георги Филипов Митев, младши сержант Асен Илиев Георгиев, лейтенант Младен Гергов Калеев, ефрейтор Илия Райков Русев и др.
Тази сложна обстановка пречи на нормалното развитие на политическите, културните и главно икономическите взаимоотношения между съседните държави, затова от началото на 50-те години започват настойчиви опити за нормализиране на обстановката по границите.
През 1953 г. посредством Секретариата на ООН българското и гръцкото правителство постигат съгласие да се създаде смесена българо-гръцка комисия. Тя трябва да установи на място и да обозначи граничната линия по река Марица и да възстанови разрушените гранични пирамиди по останалата част на българо-гръцката граница. Тази комисия започва работа на 1 август 1953 г. и разрешава спорните гранични въпроси на 4 декември 1954 г.
През 1955 г. под влияние на разведряването на взаимоотношенията между двата военно-политически блока, настъпва подобрение и във взаимоотношенията между граничните органи на двете съседни държави. Упълномощена от двете правителства, смесената комисия приема и подписва Спогодба за предотвратяване и уреждане на граничните инциденти и нарушения и Спогодба за контрол, поддържане и възстановяване на граничната линия по българо-гръцката граница.
Смесената гранична комисия разглежда и решава всички спорни въпроси и съставя описание на границата между Народна република България и Кралство Гърция. По-късно се извършват проектиране и коригиране на коритото на р. Марица в този участък от границата[79].
България полага усилия за разрешаване на всички спорни въпроси с Турция. Въпреки това на границата остават неуредени два - за вис. „Дряновец" близо до Малко Търново и за линията на границата в устието на р. Резовска. Нашата страна прави нееднократно постъпки за решаване на тези въпроси в съответствие с Описанието на българо-турската граница от 1934 г., но проблемът не е решен към онова време.
През 1959-1960 г. се извършва прочистване на държавната граница и се съставя проект за ново описание, но поради нерешените спорни въпроси работата не се довежда докрай и Описанието не е утвърдено от двете правителства.
С граничните органи на Румъния през 1950 г. се подписва Конвенция за възстановяване, опазване и поддържане на граничните пирамиди, както и на други гранични знаци.
През 1961 г. командващите Гранични войски на България и на Румъния подписват протокол за съвместна охрана на българо-румънската държавна граница[80].
Между правителствата на България, Югославия и Румъния се подписват спогодби за уреждане движението на крайграничното население в граничните зони.
През 1955 г. с Югославия се подписва Споразумение за начина на проучване и разрешаване на граничните нарушения, подновено през 1965 г. През 1956 г. се подписва Конвенция за поддържането на държавните гранични знаци.
В Гранични войски се създават смесени гранични комисии, които решават възникналите въпроси, организират и провеждат прочистването на границите и поддържането на държавните гранични знаци между нашата и съответната съседна държава, съставят описания на границите и други документи, които посочват къде преминава граничната линия на местността. Представители на нашата страна в комисиите са граничните комисари, граничните пълномощници, техните заместници и помощници, което е уредено в инструкциите за охрана на границата[81].
В участъците, където няма специално назначени гранични представители. техните функции се изпълняват от командирите на граничните отряди въз основа на специални указания.
Определени са основните задачи на граничните представители: защита на неприкосновеността на държавната граница; защита на политическите, териториалните, икомическите и други държавни интереси на границата със съседните държави; недопускане възникването на гранични инциденти и бързото им уреждане в случай, че възникнат; защита на стопанските и битовите интереси на българските граждани; контрол за спазване режима на границата и правилата, установени с договори (конвенции и съглашения); поддържане на нормални взаимоотношения с граничните органи на съседните държави, своевременна информация на висшестоящите органи за наличие на враждебни и провокационни нападки от страна на граничните органи на съседните държави[82].
Признак за нормализация на отношенията в края на 50-те и началото на 60-те години са дадените права на граничните представители: да водят преписка с представителите на съседните държави по въпросите, свързани с тяхната дейност по разрешаването на инциденти и други гранични въпроси; да преминават през границата на територията на съседната държава в установените пунктове заедно с придружаващите ги лица, снабдени с установените документи по предварително съгласие на представителя на тази държава за изпълнение на своите служебни задължения, произтичащи от постановленията и договорите (съглашенията) със съседните държави; да се свързват по време на пребиваването си на съседна територия със своето командване писмено или чрез присъстващите офицери от своя апарат в неотложни случаи.
Следва:
2. Политически и военни възгледи по отношение на охраната и отбраната на границата
[1] Извънредно напрегнато противопоставяне между СССР и САЩ, заради разполагането на съветски ядрени ракети в Куба през октомври 1962 г. Кризата е предшествана от разполагането на американските ядрени ракети в Турция през 1961 г. Кризата приключва с изтеглянето на съветските и американски ракети от Куба и Турция в края на 1962 г.
[2] Властта принадлежи единствено на комунистическата партия, стояща над държавните органи или срастнала се с тях; репресиите като естествен инструмент на политиката; контрол на СМИ; централизирано ръководство на икономиката, господство на държавната собственост; монопол върху управлението на въоръжените сили. (Авдошкина, О.В., Отечественная история, ел. вар. 2010).
[3] Обществено-политическа организация, съществувала в България от 1927 до 1949 г,. създадена от интелектуалци, военни и политици (социал-демократи, радикали, демократи), които си поставят задача да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната.
[4] На 2 юли 1946 г. е приет Закон за ръководство и контрол на войската. За кратко време са уволнени 1/3 от офицерите, които според този закон са “с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления”.
[5] На гр. Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός - Гръцка народна освободителна армия съкр. ЕЛАС.
[6] http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/713/47/
[7] На 26 август 1947 г. Народното събрание приема Закон за забрана и разтурване на БЗНС “Никола Петков” и на Земеделския младежки съюз.
[8] През периода 8-21 октомври 1947 г. има процес срещу 39 членове на организацията “Военен съюз”, обвинени в създаване на “фашистка организация с цел събарянето на установената власт”. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев, участник в деветосептемврийските събития, е осъден на доживотен затвор.
[9] Национализирани са 6100 предприятия, собствениците не са обезщетени с държавни лихвени облигации, както е предвидено в закона (http://www.point-of-view.org/?p=374)
[10] В 5 часа на 17 март 1950 г. граничен наряд в района на с. Радовец, Ямболски окрък, задържа три лица. Единият от нарушителите е собственик на фабрика, другият – главен счетоводител, третият – бивш офицер. История на граничната застава в с. Присъдец, Ямболски окръг.
[11] Понятието е използвано от британския писател Джордж Оруел в You and the Atomic Bomb – есе, публикувано през 1945 г. в списание „Трибюн“.
[12] В този период са създадени трудовите лагери, включително и този на остров Белене.
[13] В 22.30 часа на 14.11.1951 г. на 500 м южно от с. Михалич, Хасковски окръг, три въоръжени лица се натъкват на граничен наряд. При завързалата се престрелка един от нарушителите е убит, другите двама задържани. Освен оръжието у тях са намерени две радиостанции и кодово-разговорни таблици. В хода на следствието се установява, че групата е обучавана в разузнавателни школи в чужбина и е изпратена с разузнавателни задачи в района на Стара Загора и Пазарджик.
[14] АМВР ф 14, оп. І а.е. 304 с. 1-4.
[15] http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/54.html (12.07.2010 г.)
[16] Пак. там.
[17] „Паметник” на военното противопоставяне от това време е „Берлинската стена”.
[18] В своито мемоари Н. Хрушчов (министър-председател на СССР по това време) твърди, че идеята за разполагане на съветски ракети в Куба е дадена на черноморския бряг от негов сътрудник по време на посещението му в България през 1962г.
[19] Телеграма от Георги Димитров до Л. Стрингос, член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Гърция, от 19.12.1944 г.
[20] 60 години ООН. 50 години България в ООН (07/05) (http://www.diplomatic- bg.com/c2/content/view/713/47/)
[21] Във военния преврат от 1967 г., известен като преврата на „черните полковници” – б . а.
[22] Счита се, че това е поводът СССР да разположат ядрени ракети в Куба следващата година.
[23] През септември и октомври 1944 г. на два пъти в Горна Джумая пристига югославска делегация, начело със Светозар Вукманович – Темпо и генерал Михайло Апостолски. Пред областния комитет на БРП (к) те предявяват няколко сериозни претенции. На първо място настояват за незабавна подготовка за присъединяването на Пиринския край към Македония.
[24] Първият сериозен случай на организирано югославско разузнавателно мероприятие, е разкрит чрез реализация на групова оперативна разработка на ДС “ИЗМЕННИК” за времето от септември 1944 г. до декември 1948 г. Разработката е насочена срещу агентурната дейност на югославското разузнаване в Пиринска Македония (http://m1d2g.blog.bg/lichni-dnevnici/iugoslavskoto-razuznavane-v-pirinskiia-krai-1948-1963-g-vtor.572299).
[25] На 22 октомври 1948 г. в околностите на с. Ветрен са забелязани четири югославски самолета. На 15 ноември 1950 г. в 18.20 ч. двумоторен югославски самолет прекосява българо-югославската граница над връх Китка, прониквайки на около 20 км в българска територия. (http://m1d2g.blog.bg/lichni-%20dnevnici/iugoslavskoto-razuznavane-v-pirinskiia-krai-1948-1963-g-vtor.572299).
[26] След смъртта на Й. Сталин – б. а.
[27] За повече подробности виж: Македонския въпрос в българо-югославските отношения 1950-1967 г. (ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „ Архиви”, С. 2009 г.
[28] Ангелов, Ст. Граничните войски на Република България след Втората световна война (1945 г.) до разпускането на Варшавския договор (1991 г.). Сб. Строителство на въоръжените сили на България. С. 2000 г.
[29] Romania - Country Background and Profile. ed-u.com. (16.07.2010 г.)
[30] Rîjnoveanu, Carmen . Romania's Policy of Autonomy in the Context of the Sino-Soviet Conflict. 2003
[31] Stan Stoica (2007) (in Romanian). Dicţionar de Istorie a României. Bucharest: Editura Merona. pp. 77–78; 233–34 цит. в http://en.wikipedia.org/wiki/Romania
[32] ЦВА. Ф. 1395 оп. І, а. е. 525, с. 121.
[33] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 65. л. 59.
[34] В. „Граничар”, бр. 45, 21 окт. 1969 г.
[35] ЦВА, ф. 1391, оп. 2, а. е. 2, л. 390.
[36] Пак та м, а. е. 1, л. 183.
[37] ЦВА ф. 1391, оп. І, д. 440.
[38] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 74, л. 95.
[39] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 74, л. 95.
[40] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 91, л. 46.
[41] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 107, л. 3.
[42] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 145, л. 58-63.
[43] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 124.
[44] АМВР. ф.14., оп. І, а. е. 47, с. 119.
[45] АМВР. ф.14., оп. І, а. е. 47, с. 119.
[46] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 145, л. 285—288, а. е. 91, л. 44.
[47] ЦВА, ф. 1391, оп. 2. а. е. 9. Бюлетин № 82 и 88 на УГВ.
[48] ЦВА, ф. 1391, оп. 2. а. е. 9. Бюлетин № 82 на УГВ.
[49] ЦВА ф. 1391, оп. ІІ, а. е. 10. с. 13-14.
[50] АМВР ф. 1391, оп. ІІ, а. е. 9, с. 9-10.
[51] http://m1d2g3.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/05/iugoslavskoto-razuznavane-v-pirinskiia-krai-1948-1963-g-vtor.572299
[52] Бюлетин № 193 август 1948. ЦВА ф 1391 оп ІІ а. е. Д.
[53] Бюлетин № 194 от август 1948 г.
[54] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 146, л. 254.
[55] ЦВА, ф. 1391, оп. !45, а. е. 9, л. 209.
[56] ЦВА, ф. 1391, оп. 145, а. е. 207, л. 1.
[57] ЦВА ф. 1391, оп. І, д. 144, л. 1-2, 71-76; дело 145 Донесение до МВР № с-1373; опис І дело 440.
[58] Сборно дело, Управление на Гранични войски (УГВ). с. 88.
[59] АМВР ф 14, оп. І а. е. 198 с. 4.
[60]http://m1d2g3.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/05/iugoslavskoto-razuznavane-v-pirinskiia-krai-1948-1963-g-vtor.572299
[61] В. „Работническо дело”, № 221, 25 юли 1952 г.
[62] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 772, л. 52.
[63] АМВР ф 14, оп. І, а. е. 304, с. 1-4.
[64] Музей на граничен отряд - гр. Любимец.
[65] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 772, л. 52.
[66] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 525, л. 1-120.
[67] Пак там.
[68] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 530, л. 8-9.
[69] ЦВА, ф. 1391, on. 1, а. е. 525,. л. 171.
[70] Пак там.
[71] В. „Работническо дело”, бр. 221/25.08.1952 г..
[72] В. „Граничар”, бр. 21, 13 юни 1952 г.
[73] http://m1d2g3blog.bg/lichni-dnevnici/iugoslavskoto-razuznavane-v-pirinskiia-krai-1948-1963-g-vtor.572299
[74] АМВР ф.1 оп. 11., а.е. 20, л. 31.
[75] История на гранична застава „Папреница”.
[76] В. „Граничар”, бр. 2, 3, 4 и 5 от 1976 г.
[77] ЦВА ф. 1391 оп. І, а. е. 107, 108, 109.
[78] УГВ, Сборно дело, л. 32.
[79] От 1971 до 1975 г.
[80] Сборник спогодби, споразумения и конвенции. Конвенция със СР Румъния. УГВ. 1975 г.
[81] Инструкция за охрана на държавната граница на Народна република България (граничен отряд). МНО. 1963 г.
[82] Пак там.
Page updated
Google Sites
Report abuse