Граничната политика е дейността на държавата за реализация на своите цели по отношение на политическите граници със съседните държави. Тази дейност е насочена за създаване, поддържане и усъвършенстване на най-общите правила за защита на границите. Тя обхваща както мерки за наблюдение, контрол, охрана и отбрана на границите, така и създаване на условия за поддържане на икономически, политически, социални, културни и други връзки през границите.
По този начин се защитава суверенитетът и най-вече икономическите интереси на държавата.
Границите в света могат да се пресичат на контролно-пропускателни пунктове, където гранични и митнически служители проверяват преминаващите.
В много страни от Европа, такива проверки са премахнати след Шенгенското споразумение и последващите законодателни актове на Европейския съюз. След Договора от Амстердам, компетентност да приема закони при пресичане на вътрешните и външните граници в рамките на Европейския съюз и асоциираните държави от Шенген (Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), е изключително в рамките на юрисдикцията на Европейския съюз, с изключение, когато държави са използвали специфично право да се откажат (Обединеното кралство и Северна Ирландия, които поддържат обща зона за пътуване между тях). Това е така наречената Шенгенската зона. Това е пример за обща гранична политика на много страни.