4-а пехотна гранична бригада (1940-1945 г.)
Съединение съществувало по време на Втората световна война. Създадено след мобилизация през 1940 година.
От 10 януари 1941 г. 4-а пехотна гранична бригада е в състава на Прикриващия фронт и е дислоцирана в с. Гранитово, Елховско.
От 20 май 1944 г. е в готовност за отбрана на черноморската граница от нос Емине до Дуранкулак (до границата с Румъния).
След 9 септември 1944 година, бригадата получава задача на повече от 500 км от черноморския бряг - да отбранява западната граница по гребените на Чипровска и Берковска планина от настъпващите немски части.
На 25 септември 1944 г. бригадата е включена в състава на 2-а армия и участва в първия период на войната срещу Германия (октомври - ноември 1944). Участва в Нишката и Косовската настъпателни операции.
Към 15 октомври съставът на бригадата включва 4819 офицери, подофицери и войници, организирани в два полка (5-и и 6-и граничен полк), бригадна артилерийска група (6 батареи), бронеизтребителна рота, бригадна болница и др. обслужващи подразделения. Тежкото въоръжение включва: 23 бр. минохвъргачки; 9 бр. гранатохвъргачки; 33 бр. 20 мм бронеизтребителни пушки; 6 бр. 37 мм бронеизтребителни оръдия; 12 бр. 75 мм оръдия и 12 бр. 105 мм оръдия.
В Нишката настъпателна операция (8 – 18 октомври 1944 г.) 4 пехотна гранична бригада действа на десния фланг на 2 българска армия.
Целта на операцията е унищожаването на противника, бързо овладяване на град Ниш и прекъсване на пътищата за оттегляне на противниковите сили (германската Група армии „Е”) от Вардарска Македония и Гърция по долината на река Морава.
4 гранична бригада в състава на бойната част (първи ешелон, дясна обходна група) на 2 армия, получава задача да настъпи в направление село Кална в полосата с дясна разграничителна линия и отляво – селата: Балта, Бериловац, Шестигабар, Околище, да овладее района на село Кална и да охранява десния фланг на 9 пехотна дивизия. Впоследствие да има готовност да настъпи към село Кална, планината Тресибаба. Противник на бригадата е 13 SS планински батальон с усиления.
На 29 и 30 септември първоешелонните съединения вземат мерки за подобряване на изходното си положение, като с част от силите си овладяват важни обекти (височини, населени пунктове).
На 8 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка започва атаката. Поради силната съпротива успехите са минимални. Сутринта на 11 октомври настъплението продължава. Една дружина от 4 гранична бригада е придадена на 4 пехотен полк от 9 пехотна дивизия, която овладява височините западно от село Кална въпреки силният огън и трудният терен.
На 12 октомври част то силите на граничната бригада се включва в преследването на противника към село Свърлиг. Една дружина е включена в състава на 4 пехотен полк, заедно с бригадната артилерийска група. Получава задача да настъпи от района на село Кална, село Яловац, да преследва противника към селата Влахово, Околище, Бурдимо, Извор, Сливовик и да прегради здраво направлението от Княжевац по долината на река Свърлишки Тимок. Сутринта на 13 октомври е овладян Свърлиг. Следва прегрупиране при което 4 гранична бригада заема района на село Гушевац и село Маноилица.
На 15 октомври българските войски достигат река Морава.
На 18 октомври Нишката операция приключва.
В Косовската настъпателна операция (25 октомври - 30 ноември 1944) 4 гранична бригада (без 6 граничен полк) получава задача да осигури тила на 2 армия в района Пирот, Ниш, Лесковац. Там действа срещу албански фашистки групи и четници на Дража Михайлович (сръбски националист и монархист), които провеждат нападения в тила на българската армия, преоблечени в български униформи.
6 граничен полк от състава на бригадата, е включен в състава на 12 пехотна дивизия, насочена на направлението Лесковац, Лебане. Задачата е в състава на първия ешелон на 2 българска армия, да се атакува противника в направление на село Туларе, Прищина и заедно с 4 и 6 пехотни дивизии да овладее Прищина, като обходи противника от югоизток.
Косовската операцията започва на 25 октомври 1944 г.
Към 1 ноември 12 пехотна дивизия, в чийто състав е 6 граничен полк, настъпва с десния си фланг и въпреки гъстата мъгла и силния противников артилерийски и минохвъргачен огън овладяват височините западно от река Балабанска и височината източно от гребена Синанович. Левият фланг на дивизията е контраатакуван няколко пъти от превъзхождащ противник и се оттегля североизточно от връх Големо бърдо. Това продължава и другия ден (2 ноември) и войските на дивизията са отхвърлени назад. Това налага командването да вземе мерки, като прехвърля 1 гранична дружина от 6 граничен полк към хребета Балабан, връх Големо бърдо и източно. До 15 ноември те остават на тези позиции.
Тъй като направление (към Прищина) е изключително важно за противника, към 3-4 ноември там се изпращат допълнително сили, които се изравняват, а на някои участъци превъзхождат нашите сили.
В 9 часа на 16 ноември 6 граничен полк с другите части на 12 пехотна дивизия започва настъпление, като се изнася западно от река Балабанска. Там попада под силен артилерийски и минохвъргачен огън и е спрян. Сутринта на следващият ден противникът контраатакува позициите на полка, но без успех. Полкът отхвърля врага и овладява района на височини с отм. 980 и отм. 951.
На 18 ноември полкът получава задача да преследват решително противника и до вечерта да овладеят Прищина. В 7 часа полкът настъпва, без да срещне особена съпротива, но не може да развие успеха си с висок темп поради многото разрушения и гъсто устроените минни полета по пътищата. Към края на деня 6 граничен полк заедно с 46 пехотен полк достига линията връх Султан тепе, село Рамушевич. На 19 ноември Прищина е овладяна.
Тъй като противниковият 938 крепостен полк и други части се задържат по височините на 1-2 км северно и западно от града командирът на 12 дивизия заповядва на полковете да заемат позиции около Прищина. През целия ден на 19 ноември 6 граничен полк води бой с противника, който се е укрепил северно от града в района на височина с отм. 714.
В боевете за овладяването на Прищина по време на Косовската настъпателна операция 6-и пехотен граничен полк дава 33-ма загинали.
На 20 ноември на полковете е заповядано да настъпят и достигнат възможно най-бързо линията село Граце, село Прилужие и там да осигурят влизането в боя на Бронираната бригада и 9 пехотна дивизия. До вечерта на същата дата те достигат района на село Становце, Племетин, Милошево, където се срещат с Бронираната бригада.
На 22 ноември 6 граничен полк се подготвя за изтегляне към Лесковац.
По материали от История на Отечествената война на България 1944-1945. София, 1982 година (създадена от авторски колектив)