2021 - ПРЕДВИДИМОСТ НА ПРАВОТО

12 мая 2021 г. в Софийском университете (Болгария) по приглашению руководителя кафедры Теории и истории государства и права юридического факультета Софийского университета имени Святого Климента Охридского, профессора Янаки Стоилова Е.А. Фролова приняла участие в научных чтениях на тему „Предвидимост На Правото“, выступив с докладом «Предсказуемостта в пра̀вото като̀ фактор за социална стабилност: теоретичен аспект» на болгарском языке.

https://photos.app.goo.gl/NG8AGhwQ6EH4Vd3GA

Уважаеми колеги, до̀бър ден!

Благодаря̀ ви за пока̀ната да уча̀ствам във ва̀шето събѝтие. Много ми е интересно и приятно.

Предѝ две години аз и едѝн мой колега бя̀хме на ва̀шата прекрасна конференция.

Днес се радвам де бъда отново на вашето събитие, макар и онлайн.

Този път тѐмата на мо̀ето съобщѐние е «Предсказуемостта в пра̀вото като̀ фактор за социална стабилност: теоретичен аспект»

Техногѐнните и екологичните катастрофи, тероризмът, епидемиите и много дру̀ги фактори поста̀вят човѐшкия живо̀т на гра̀ницата на биологѝчното оцеля̀ване. При тѐзи условия е важно да се разберѐ как правото е спосо̀бно и гото̀во да противодѐйства на съврѐменните предизвика̀телства. Ка̀кто е известно, правото не е универсален, но е най-ва̀жният на̀чин за регулѝране на социалните отношения. Затова̀ тъ̀кмо с нѐго хо̀рата свъ̀рзват осо̀бените си ѝскания за нормализѝране и развитие на отношенията в общество̀то. От нѐго се оча̀кват справедливост в решѐнията, предсказу̀емост на отношѐнията и стабилност на пра̀вния ред.

В разбѝрането за пра̀вото се влагат различни значения (пра̀вото като̀ свобода̀, като̀ воля, като̀ мора̀л, като̀ интерес, като солидарност и така̀ ната̀тък). Понятията за пра̀вото се конкурират помежду̀ си, но за о̀бщото между̀ тях се призна̀ва установя̀ване на реда̀. От тази глѐдна точка правото е идентично на пра̀вния ред и е противоположно на произвола и социалния хаос. По сво̀ята съ̀щност пра̀вото е призова̀но да гарантира в общество̀то не краткосрочни примѝрия, а дългосро̀чен мир.

Но историята позна̀ва не са̀мо случаи на стабилно право, но и перио̀ди на промѐнящ се, неавторитетен закон и нестабилен ред. В историята е ѝмало (и все о̀ще съществу̀ват) режѝми, коѝто управля̀ват общество̀то въз осно̀ва на полулегални-полуадминистративни методи. Полицейската държа̀ва поддъ̀ржа контро̀л върху своите граждани с помощта̀ на команди, за̀поведи, директиви – промѐнящите се предписания на носителите на властта̀. Опасността̀ тук се крие в непредсказуемостта̀ на диктата на вла̀стите – затова̀ Кант нарѝча полицейската държа̀ва „държа̀ва на произвола“.

Добрѐ известно е, че държа̀вата е безсѝлна да изградѝ ра̀я на земя̀та, тя съществу̀ва, за да предотвратѝ поя̀вата на ада. В то̀зи смѝсъл държа̀вата е по-скоро необходѝмост, отко̀лкото ценност. Държа̀вата функционѝра с помощта̀ на правото като ясна система от формално определѐни правила̀ за поведение.

Тря̀бва да отчѝтаме, че са̀мо онѐзи норми и отношения, коѝто са официално призна̀ти, защитѐни и подкрепѐни от държа̀вната власт, се превръ̀щат в закон.

От държа̀вата завѝси каквѝ действия да забраня̀ва, каквѝ отношения да регулѝра и да защита̀ва, на каквѝ обстоятелства да да̀ва правно значение.

Правният позивизъм е важен за реализиране на правото през перио̀да на социална стабилност.

В условията на прѐходни състояния в общество̀то, обаче, особено значение придобиват други концепции за разбирането на правото – естественоправната теория и социологическата правна школа. Прогнозното значение на доктрината на естественото право е в това, че тя зада̀ва ска̀лата за оценя̀ване на дѐйстващия закон сред члѐновете на общество̀то, да̀ва възмо̀жност да се идентифицират масовите социални оча̀квания, с коѝто се натова̀рва правото и които демонстрират ниво̀то на протестни настроения сред населението.

Предст̀авители на социологическата правна мѝсъл смя̀тат, че правото трябва да укрѐпва хармо̀нията и сътру̀дничеството между члѐновете на общество̀то. Така̀, слѐдвайки Йеринг, Паунд вярва, че целта̀ на закона е да урѐжда социалните конфликти и да постѝга цивилизо̀вани отношения в общество̀то. «Искаме да изуча̀ваме пра̀вния ред вместо да во̀дим спо̀рове за естество̀то на пра̀вото», пише той. Паунд обоснова̀ва идеите за социално равновесие, коѐто мо̀же да бъ̀де постѝгнато, ако̀ държа̀вата провѐжда политѝка на компро̀мисни решения, къдѐто во̀дещата ро̀ля принадлежѝ на дейността̀ на съдѝлищата.

Тази линия се развѝва от предста̀вители на „пра̀вния реализъм“, които вярват, че правото се състоѝ не от норми, а от съдеб̀ни решения по конкретни дела̀. Според Холмс обектът на правното познание е прогнозиране: предсказване на това кои отношения са обхва̀нати от държа̀вната прину̀да чрез механѝзмите на съдѐбната система.

Задачата на юриста е да напра̀ви тези прогнози по-ясни и да ги обобщѝ в последова̀телна взаимносвързана система.

Задачата на държавата е да помирѝ различни социални интереси в общество̀то, да въплътѝ социалните оча̀квания в дѐйстващото законодателство.

Здравият правен ред и авторитетът на закона в общество̀то завѝсят от способността̀ на държа̀вната власт да отчѝта своевременно промѐнящите се социални отношения. Неспособността̀ на управля̀ващите да провѐждат наврѐме неотло̀жните реформи пора̀жда социално недоволство.

На мен са близки идеите на Кант, който защита̀ва свобода̀та на личността̀ в ра̀мките на любовта̀ към сво̀ето отечество. Справедливото гра̀жданско управление съчета̀ва възможно най-голя̀мата свобода̀ със силната власт. Само в този случай правният ред ще бъде предвидим и стабилен.

Благодаря̀ ви за вниманието! След пандѐмията ви оча̀кваме в Моско̀вския държа̀вен университѐт.