Само пътя на реалността е добрия

Основните пътища по които едно дете може да подхване своето възпитание са няколко. От тях само пътя на реалните дела с човещина водя до щастлив живот. Обществото ни и образователната ни система, пренебрегва този път и използва другите два пътя, които са копирани лошо от западните страни и са следните: Пътя на приятностите(кефовете) по който за мотив и цел на движението се използва приятното и изгодното нещо. Другия път, на който много се разчита е пътя на ученето/вземането от другите - зяпане и четене на чужди записи, за мотив се използват цели като власт, превъзходство, господарство, надмощие и за това видиш ли трябва да вземеш колкото може повече от натрупаното до сега... Има и комбиниран от който произлизат модерните “мениджъри“, който в момента се смята за най-добрия от повечето хора, но уви не е, понеже и той е капан за ума. Тръгналите деца по него биват обучавани по-богато с допълнителни школи по това и онова, но нито една с реални дела в реални обстоятелства. (т.е децата биват, нещо като дресирани изкуствено). Двата лоши пътя са особено привлекателни, защото са лесни и приятни, на пръв поглед, но коварно отслабващи и погубващи здравето и щастието на човека. Но понеже това става постепенно, това не се забелязва и даже се смята за нещо естествено и нормално. Хитреците особено са доволни от това състояние на обществото, защото печелят от лекарства и болнична помощ ... Докато човек е здравия не се разболява ... Само пътя на реалните неща, създава характера на здравия и миролюбивия човек, другите два пътя са пътищата на хора които ще се оплитат и постоянно съдят един друг понеже не могат да се справят сами... България е имала над 100 000 столетника преди 9.09.1944г., т.е. във всяка трета къща е имала столетник, а сега колко сте виждали напоследък. Тогава хората са гледали своето си и са се запазвали здрави, а сега зяпат по каквото им поднесат по телевизия и интернет по няколко часа на ден и за това не могат да изградят свой ум. Учителите, особено началните се чувстват ограбени, защото това което те изградят през деня, след училище бива отмито от филмчетата и електронните игри. Това е нечестна и глупаво, но си продължава ...все едно нищо. Родителите, зяпат, децата зяпат - чудно възпитание... а учителите се хващат за главата от невъзможност да овладеят положението. Това е все едно да хванеш едно ловджийско куче и да го учиш да лови зайци, ама преди това да го нахраниш с помия до спукване ,та да не може да тича бързо... И така упражнението се повтаря докато кучето порасте и ...излиза че не знае да работи добре... и къде, къде, никъде никой го не ще, та хайде някъде на запад, там ще намери работа по-добре. Хайде да кажем това добре, ама не е. Защото човек не е машина само да яде, а е жив има нужда и от социализация, която във вечно слугинско положение никога няма да има. Т.е. Лошите пътища на възпитанието гарантират нещастно слугинско бъдеще на децата...

За всичко това е виновен лошия навик да се върви по инерция на стара слава и по лесното, а не да се погледне трезво и да се прецени правилното за здравето и щастието на хората. Хората не са машини до се ремонтират, а живи същества, които зависят от своите ценности, числи и чувства и когато те са честни и благородни човека е здрав и щастлив. Но такива може да имат само хора израсли с възпитанието да вярват на себе си , на своето, а не да зяпат и слушат другите, както са възпитани хората избрали за учители пътя на кефа и пътя на чуждите записи ... само реалността може да извади човека от заблудата. Ако не бъде изведе навреме започват болестите... Сигурен съм, че ние ще се задържим в реалността с благородно поведение и дела ...