Само възпитанието в изграждане и обичане на своето и не харесване и съдене на чуждото изграждат характера на здравия човек и общество.
Човек се изгражда като характер и интелигентно същество, там където е израсъл и се е възпитал. Обстоятелствата, нравите и обичаите чрез които е получил своя характер са дали неговия огън... Когато човека израстне той продължава да се грее от този огън, като постоянно усъвършенства себе си в начинта по който да го използва. Обаче ако човек бъде... подлъган да се премести от своя си огън - от родните си места и обстоятелста, да отиде на чужди, той изпада първоначално във стрес, понеже не може да се срави отлично със нещата...Младите и по-малко привързаните хора, по-лесно приемат новото, но тези които са по-привързани поради възпитание или възраста си, може да се стресират трайно, което ще влоши тяхното здраве...
Искам да кажа, че е изключително опасно да се сменя рязко жизнената среда на хората които никога не са подготвени да живеят в новите обстоятелства и да понасят характера на новите си съседи... От тези местения на чуждо, произлизат много трайни болести и неприятности на хората, а те дори не го знаят. Щото ако те знаеха причината щяха да се върнат назад и нямаше да страдат и да се разболяват...Всичките тези резки смени са предизвикани от заблудата че като се преместят на ново място ще им е по-добре...Това важи за както за населено място, така и за страна и работа... Българските народни пословици ни казват: “Първо даваш здраве за пари, после пари за здраве, ама не се връща“, “Очаквай от чужденец право, както от луд-здраво“. “Чутото да ти излезе, домът ти да не излезе“, “Моя дом е моята крепост“