Най-лошото възпитание е постоянно да се говори че в България нищо не става добре, няма работа, страната е бедна, заплатите видиш ли били много малки и затова хората били нещастни(хайде бе). Тия всичките приказки са толкова лош капан за подрастващия ум, колкото все едно да заковете по едно гюле на краката на прохождащо дете... Тия хора, които приказват на децата си такива приказки, сигурно имат някаква причина да изпитват недоволство, поради своите несбъднати очаквания, но тов...а не означава че “нивата“ е лоша, а че начина на обработката и е лош, и за това нивата не дава плодове. Човек постига всякога сполука, когато не се поддава на лоши предразсъдъци, а живее с ново... Та в тоя ред на мисли да кажа, че учителите в днешно време трябва да се преборват със всичките тия насадени предубеждения децата, повечето празни от съдържание, защото те ги приспиват, и да повдигнат у децата един мечтателски за добро и щастие дух у децата. То да бяха само роднините на децата, които дрънкаха лошо за бъдещето на страната, а то и всичките измислени от празно делци филми, които явно целят да насадят у децата чувства на омраза към другите, а не на желание към свободен и хубав живот... Най-добре е тия филми и игри да не се гледат и играят, а децата да се занимават с реални игри и занимания от които да се учат да създават и поддържат своите си неща с приятелско отношение в групата. Само възпитанието в собствени добри дела, защитават собствения “аз“ на хората и създават щастливо и мирно общество.