Възпитаният в трудолюбие, създава свое нещо и живее с него. Тези, които са възпитани в консумиране(лесен живот - за външни приятни усещания на тялото и ума), нямат собствена инициативност, а разчитат някой да ги управлява или да командват нещо, което вече е направено и печелившо. При тях липсва самодисциплината и другите благородни черти на свободния трудолюбив човек, защото те биват управлявани чрез система създаваща стимули на консумация, от хората които са обучени да управ...ляват. Всичко това е добре, когато е човешко организирано, понеже хората докато не са “узрели“, не могат да се управляват сами, въпроса е когато узреят, да има свобода за развитие на добродетелите, защото от това зависи целия облик на обществото. Когато обществената система не позволява духовно развитие, а разчита на подтисничество и стрес, тогава хората живеят болно бедно и злобно, и обратното, когато обществото си организира по начин позволяващ на инициативните в добродетелство да творят, то там всички са по-добре, няма войни и прочие страдания от които страдат всички хора... Прогреса на обществото е въпрос на еволюция. Това, че аз го знам и мога, не означава, че другите го разбират и харесват, и правят... Възходите и паденията на различните системи на организиране на живот на хората е свързан точно с това, което описах по-горе и за жалост, когато обществото е тръгнало по стресиращия път, прехода става чрез война. Само възпитанието в трудолюбие и харесване на своето създава мирния живот, а това става когато цялото общество(разумната част) го иска не само на думи ... Никак не е лесна работата на детския учител в днешно време, защото той обира “пешкира “ за грешките на системата и на слабостите на отпуснатите родители, а някъде го имат за забавачка/детегледачка на децата, а не за учител, който възпитава разумни същества.