Възпитанието определя кое е доброто

Всички хора искат да живеят добре. Възпитанието им обаче определя тяхното добре, и поради това, добро за един не е доброто за друг. Генетично родствения произход няма никакво значение за възпитанието. То зависи от културата на хората в обществото и индивидуалните обстоятелства, през които човека преминава. Давам следния пример: един човек с талант на занаятчия израсъл в общество в което нравствеността и човечноста са двигател на неговите дела, ще има положително здравословно ...мислене, трезва преценка добро семейство добро здраве и щастие. А човек с подобен талант израсъл в общество приело за вяра и цел поклонението в продуктите и лесния живот-без труд, ще живее и ще работи за да изкарва пари, което да му осигури поставената цел и поради това ще е в постоянно напрежение, няма да има истински приятели, радост, щастие добро здраве и т.н.

Характера и щастието на човека, са в зависимост от неговото възпитание, а не от физическия ген, на неговите родители, от където човек взема само талантите, а ги развива в зависимост от обстоятелствата. Избора е от самото общество, то само избира правилата си за живот. В реалния живот по-слабите общества биват поставени в зависимост от по-силните, но винаги има преломен момент в които хората узряват и решават да спрат с глупостите и да заживеят по човешки(Войните се случват, когато този момент закъснее). Започне ли узряване то в човещината, постепенно изчезва робството, заменено от свободния ум. Това може да стане само във възпитаното от опит общество, а не възпитано от книги и филми и лесен живот/лесна храна. Узрялото общество/човек не се влияе от чуждото добро нещо, защото разбира, че то не само не му е необходимо, а и ще му пречи в пътя към по-щастлив живот.