Константин Преславски се смята за пряк ученик на св. Методий. По времето на т.нар. Златен век на българската книжнина (края на IX и първата половина на X век) славянските книжовници са имали и таланта, и самочувствието да застанат редом с най-значителните поети на Европа, създавайки творби, които са ненадминат образец на поетично майсторство и до днес.

• предговор е към превода на Константин Преславски на "Учително евангелие";

• състои се от 40 дванадесетосрични стиха;

• принадлежи към декламационната поезия.

Славянската реч е способна да изрази по най-съвършен начин сложните богословски идеи и има право да се развива като литературен и богослужебен инструмент. Творбата доказва, че на старобългарски език може да се създава поезия, която дава самочувствие и увереност на следващите поколения поети. За учениците служи като спомагателно средство за по-бързо запаметяване реда на буквите. Идеологическа, естетическа и практико-приложна функция има творбата.

• Произведението е молитва.

• Адресирана е първо към отвъдния, божествен получател и едва след това към своя земен читател.

• Лирическият говорител се моли за творчески дух и сила за да може писателят да изпълни своята мисия. 

• Оригиналът е бил на глаголица.

Централна за литературата през Златния век е темата за славянското писмо, за свещените, изпратени от Бога букви, които правят библейските текстове достъпни и разбираеми за новопокръстените славяни. Чрез делото на светите солунски братя Кирил и Методий безписмената славянска реч не само се превръща в овладян и нормиран книжовен език. Нещо повече – този език придобива функцията на свещено, литургично слово – слово, с което можем да се обърнем към Бога. Повече тук