• Роден е през 1313 г. във Флоренция.

• 1330 г. Бокачо е изпратен в Неапол да изучава търговия, а впоследствие и право. 

• След като се завръща във Флоренция, Бокачо създава и своя сборник от сто новели „Декамерон“. 

• Бокачо умира на 21 декември 1375 г. 

„Притчата за трите пръстена“ е една от стоте новели, включени в сборника на Бокачо „Декамерон“, създаден в периода 1349 – 1353 г. Повод за написването му е унищожителната чума във Флоренция през 1348 г., която обхваща цяла Италия и покосява значителна част от населението ѝ. Сборникът има свой собствен „сюжет“.

В разгара на чумната епидемия във Флоренция седем млади дами и трима благородни господа се срещат в църквата „Санта Мария Новела“. За да се спасят от чумата, те решават да се оттеглят в извънградско имение. Там в продължение на десет дена разказват по десет новели всекидневно. От там идва и наименованието на творбата – „Декамерон“ (от гръцки – „десетоднев“).

Сюжетът на новелата за трите пръстена не е оригинален. Всъщност по-голямата част от новелите в „Декамерон“ също не са с оригинален сюжет. Разказаното в тях е заимствано от градския фолклор, битовите анекдоти, рицарските романи, от популярни легенди и притчи, от антични произведения и исторически хроники.

В новелата е представена типична история за умни отговори, изменили в благоприятна посока съдбата на героя. 

Историите, включени в „Декамерон“ в по-голямата си част са организирани около едно основно събитие (любовно приключение, измама, изпитание, нравствен урок, изневяра).

Особено важни са началният и крайният момент на случката, които поставят акцент върху индивидуалните качества на героя и способността му активно да отстоява своите човешки права.

Новелата е кратък разказ с неочакван край, в който се обсъжда някакво впечатляващо събитие или необичайна случка. За разлика от по-късните си трансформации ренесансовата новела пази връзките си с битово-всекидневната проблематика, а удивляващото е резултат от индивидуалната човешка активност. 

Характерно още за ренесансовите новели е обединяването им в сборници. Обичайно някакъв повод събира група хора заедно. За да мине времето бързо, те си разказват истории. Такава е и структурата на „Декамерон“. Особеното в новелата за трите пръстена е, че в рамките на текста се споделя и притча. Този начин на повествование се нарича „разказ в разказа“.

Моделът, по който се разгръща притчата за трите пръстена, е типичен за новелите, включени в „Декамерон“. В началото пред героя стои проблем, който той трябва да разреши благополучно, тъй като от него зависи животът му, щастието или богатството. 

На следващия етап героите трябва да мобилизират цялата си изобретателност, за да постигнат желаното, като заедно с това проявят своите качества. Това е етапът на активната деятелност. Финалът на новелата е благополучен и демонстрира постигнатата цел.

• въведение – замисълът на Саладин да вземе парите на евреина;

• завръзка – поставянето на въпроса капан,

• развитие на действието – споделянето от Мелхиседек на притчата за трите пръстена;

• кулминация – финалът на притчата и решението на загадката от Саладин;

• развръзка – признанието на Саладин за замислената измама, и заключение (епилог) – постигането на разбирателство между двамата и установяването на приятелски отношения помежду им.

Основни герои в новелата за трите пръстена са султанът Саладин и евреинът Мелхиседек. Саладин е султан, издигнал се благодарение на изключителна храброст, а евреинът е „мъдър човек“. Освен хитрост и находчивост, които са високо ценени качества в антропоцентричния свят на „Декамерон“, героите притежават също благородство, великодушие и мъдрост – все черти, присъщи на новата ренесансова личност. 

Героите от разказаната от Мелхиседек притча – бащата и неговите трима синове – са представени схематично, тъй като по-важна е случката и поуката от нея. Думите и постъпките на двамата са присъщи за новия тип ренесансов герой – независимата личност, която активно гради своето собствено щастие.