Роден 1547 г. в Испания, животът му е изпълнен с динамика и авантюри.

Участва в знаменитата битка при Лепанто.

Пленен е от алжирски пирати.

 Започва да пише по време на пленничеството си в Алжир.

След освобождаването си работи като събирач на данъци.

Ражда му се извънбрачна дъщеря, жени се за друга жена, попада няколко пъти в затвора.

Животът му може да се опише като борба с несгодите, а също и като серия от противоречия.

Пише в най-различни жанрове - сонети, балади, пиеси („Обсадата на Нумансия“ и „Алжирски нрави“), проза („Галатея“), новели („Поучителни новели“).

Умира на 23 април 1616 г.

Пълното заглавие е „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“.

Първата част излиза през 1605г.

1614г. се появява апокрифно продължение на романа, което го осмива.

Сервантес е предизвикан и публикува втората част през 1615г. 

Пародиен роман, за изграждането на който Сервантес използва познати видове роман - рицарския и измамническо-аванюрния (наричан също пикаресков - от исп. picaro - измамник).

„Дон Кихот“ е първият реалистичен роман в литературата на Западна Европа.

Сюжетът е организиран основно около отношенията между рицаря и неговия оръженосец, които са модификация на мотива за господаря и слугата.

Първоначално противопоставянето между тях е повсеместно - физически, външно, като поведение, реч и световъзприемане.

В двойката герои се сблъскват мечти и действителност, идеализъм и практицизъм, сън и безсъние, живот в миналото и живот в настоящето, поезия и проза.

Впоследствие двамата взаимно се променят. В съжителството си със Санчо Дон Кихот започва да проглежда за действителността, докато Санчо, от своя страна, под влияние на Дон Кихот постепенно заменя доводите на практицизма с високите аргументи на идеализма.

От двамата по-устойчив се оказва Санчо, който здраво стъпил на земята, никога не губи окончателно стабилността си.

Дон Кихот, от друга страна, лишен от илюзиите, които като криле му помагат да се носи високо над грубата реалност, при лишаване от тях сякаш пада и неподготвен за грубото съприкосновение с действителността, загива.

Така успешният приносител на високи идеали се оказва практичният Санчо. Но пък единственият му шанс да влезе в досег с тези идеали, е срещата му с Дон Кихот. По този начин всеки от двамата герои се оказва немислим без другия.

Темата за пътя и пътуването (роман на пътуването).

Темата за лудостта - представена чрез Дон Кихот.

Темата за господаря и слугата.