Сафо е първата жена поетеса в историята на европейската литература и една от най-влиятелните фигури от Античността. Родена е в Метилена на остров Лесбос, живее и твори в периода VII-VI век пр. Хр.

Живяла е 10 години в изгнание, създава школа, чиято цел била подготовка на млади момичета за брачен живот; предполага се, че се е самоубила или живее до дълбока старост; пише лирически произведения - стихотворения, химни, сватбени песни.

• "Любов", ивестно още на български като "Любовна болка", достига до нас и като "Фрагмент 31" от съчинението на Псевдо-Лонгин;

• сюжет - безсюжетна творба; основно е чувството на тъга и възхищение от раздялата и красотата на любимия човек;

• герои - лирическият говорител, девойка, женихът;

• композиция - имало е 8 строфи, до нас достигат 4 от тях.

• сафически строфи - четиристишия, първите 3 стиха съдържат 11 срички, а четвъртият е с 5 срички;

• теми - любовта, която буди радост, но и тъга, сладката болка от съзерцаването на скъп човек, раздялата - лирическият говорител гледа девойката отдалеч, основна тема - темата за споделянето на личните емоции.

• "Любов" - текстът