Бог Аполон праща мор в лагера на ахейците. Според прорицателя Калхас бедствието ще приключи, когато Агамемнон върне пленената Хризеида на баща ѝ Хриз, Аполонов жрец. След жестока разпра с Ахил Агамемнон връща Хризеида, но за компенсация взема Бризеида, Ахилова пленница. Разгневен, Ахил се оттегля от битките и праща майка си, богинята Тетида, да поиска от Зевс поражения за ахейците. Така и става. След серия от сблъсъци, в които няма победител, троянците завземат лагера на ахейците и са на път да опожарят корабите им. Тогава най-близкият приятел на Ахил, Патрокъл, го моли за доспехите му, с които да влезе в боя. Така троянците ще го мислят за Ахил, а бойният дух на ахейските воини ще се повдигне. Ахил се съгласява, но заклева приятеля си, щом отблъсне противниците, веднага да се върне. Увлечен в боя, Патрокъл забравя обещанието си и стига до стените на Троя. Там е убит от Хектор, който взима доспехите му. Сломеният от мъка Ахил обуздава гнева си, помирява се с Агамемнон и се връща на бойното поле. Междувременно Тетида му донася нови доспехи, изковани от бог Хефест специално за него. Боговете също участват в сраженията, като всеки подкрепя своя лагер. В тежък двубой Ахил убива Хектор, след което поругава тялото му и отказва да го върне на неговите близки. След намесата на Зевс Ахил предава тялото на бащата на Хектор, троянския цар Приам. Поемата завършва с церемониите по погребението на героя. Към тези основни моменти се добавят и сцени, в които древният човек е изобразен в по-личен план. Приготвя се храна и обща трапеза, оплакват се близките, дават се мъдри съвети. Разкрива се ритуалният живот – принасянето на жертви на боговете, гадаенето и пророкуването. На фона на воинските подвизи се открояват семейното разбирателство и любовта. Особено въздействащо е прощаването на Хектор с Андромаха, което представя как личното благо отстъпва пред благото на общността.