Средновековието (V-XIV в.) е период от културното и историческото развитие на европейската цивилизация, който следва разпадането на Римската империя в края на Античността и продължава до началото на Ренесанса след средата на XIV век. 

• Ранно Средновековие: V-X в.

• Високо (Зряло) Средновековие: XI-XIII в.

• Късно Средновековие: XIV в.

Основна характеристика на Средновековието е християнският мироглед, според който в центъра на системата от ценности стои Богът – Творец на видимия и невидимия свят, синоним и вместилище на идеите за Добро, Истина, Красота, Сила, Праведност, Благост, Мъдрост, Справедливост, Доброта, Съвършенство. 

Човекът през християнското Средновековие мисли себе си като съвършено Божие творение, а животът му е организиран около постоянния стремеж да се доближи и да опознае своя творец. Крайната цел на богопознанието е индивидуалното спасение на душата. 

Времето се възприема като вектор с начало (Сътворението на света), среда (въплъщението на Богочовека Исус Христос и неговата кръстна смърт и възкресение) и посока (очакваното второ пришествие и Страшния съд) – а това превръща всеки човешки живот в незначителна отсечка върху тази ос. 

• Феодален строй - пирамида на управление - най-отгоре е владетелят и неговата власт е утвърдена от Църквата.

• Селяни, аристократи и духовници.

• Отклоненията водят до ерес, изключване от общността и тежки последици за бягащите от утвърдената норма и вяра.

• Встъпва изцяло на християнското учение.

• Богослужението става задължително за всички християни.

• Църквите и манастирите стават духовни и творчески центрове.

• Разделение на богослужебния език - гръцки, латински и по-късно славянски език.

• 2 важни събития - Покръстването на българите и създаването на славянската азбука.

• Старобългарският език може да се нарече класически език - преводите на светите братя правят християнските текстове достъпни за всички славяни.