1. I част от живота (определяне на Свети Кирил като Божи избраник):

• Детство - през детството му се случва един пророчески сън - сънят показва на героя какво да прави през живота си;

• стремеж към наука;

• отива да учи в Цариград;

• библиотекар и учител по философия.

2. Създаване на славянската азбука

3. Кирил и Методий в Моравия

4. Във Венеция - спор с триезичниците

5. Тържествен прием в Рим

6. Смърт и погребение на Св. Кирил в Рим, 869г.

• Един от най-достоверните източници на исторически данни за славянския първоучител Константин-Кирил Философ, макар да е богато наситено с чудеса.

• Творбата е възникнала скоро след смъртта на Кирил (през 869 г. в Рим) и авторът ѝ вероятно е познавал отблизо жизнения път и апостолския подвиг на героя си.

• Най-старите преписи са от XV век.

Житията на светците (агиография – от гр. ágios – светец, gráfo – пиша) заемат централно място в литературната система на Средновековието, защото предлагат на вярващите увлекателни и поучителни разкази за живота на светците, а чрез това – модел за подражание. 

Написването на житие обикновено следва църковната канонизация на светеца - когато създава своя разказ, писателят е длъжен да се съобразява с това, че неговият герой не е обикновен човек, а Божи избраник, който вече седи отдясно на Бога. 

• Библейските цитати изпълняват функцията на „ключ“ към общия смисъл на творбата. Ако разберем смисъла на този цитат ключ, ние (подобно на средновековния читател/слушател) можем да проникнем в значението на агиографския текст.

• Един от най-характерните художествени похвати в житието е чудото.

• „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“  е построено в точно съответствие с каноничната композиционна схема на житието.

• Започва с въведение, в което се разказва за родината и народността на светеца, за родителите му, за неговото раждане, детството и годините на съзряване.

• Още от ранно детство светецът се различава от другите деца по своето благочестие, прилежание в учението и добродетелност.

Втората част в композицията на житието са т.нар. деяния. Подвизите (деянията) в пространните жития заемат основната част от разказа. В „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“  основните подвизи на героя са свързани с неговите мисионерски пътувания сред сарацините, хазарите и славяните.

Смъртта на светеца се тълкува като преминаване на границата между земния и небесния свят и окончателно приобщаване към божественото. Затова тя не е трагична – често светецът очаква земната си смърт като избавление и „небесно раждане".

Константин-Кирил Философ е не само мисионер и просветител, който се уподобява на известните библейски персонажи. Той е и жив човек, пренесъл колебанията, болката и творческия си порив през цяла Европа, за да защити идеята на живота си – че "Голи са без книги всичките народи".

Особено важен за очертаване образа на героя е епизодът, в който се описва срещата на Константин-Кирил с триезичниците във Венеция. Тази сцена е възлова в жанровата структура на творбата. Той защитава правото на славянските писмена да съществуват въпреки нападките на еретиците триезичници.

Ние усещаме искреното вълнение на човек, който защитава каузата и делото на целия си живот. Риторичните въпроси: Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? поставят началото на една вековна демократична и хуманистична традиция, която ще присъства в славянския светоглед през цялото Средновековие, а и до днес.

Особено място заема символът. Символите представляват специфични знаци, чрез които под формата на даден предмет от живата или неживата природа се представя друг предмет, понятие или идея. Християнските символи най-често имат като източник текста на Библията.

Най-популярните християнски символи са кръстът (напомнящ на християните за кръстните мъки и възкресението на Христос), рибата (изображенията на риби са замествали за ранните християни името на Бога), агнето (символ на Христовата саможертва). Символи на Богородица са изворът (защото тя носи вечен живот), небесната стълба (защото свързва земята и небето).

В  „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“ авторът използва символи, за да внуши идеята си за духовната сила, красота и чистота на героя. Такъв символ е например числото седем. То е сбор от 3 – числото на Бога, и 4 – числото на материята, и така означава пълнотата, единството на духовно и материално, съвършенството.