• Изучаваните досега глаголни форми за различните времена и наклонения са за деятелен залог.

• Формите за страдателен залог се образуват по 2 начина:

• Частицата се + глагол в деятелен залог: (романът) се търси, (гостенката) се очакваше.

• Спомагателният глагол съм + минало страдателно причастие - (романът) е търсен, (гостенката) беше очаквана.

• Глаголи в деятелен залог се употребяват, когато смисловият акцент се поставя върху вършителя на действието.

• Глаголи в страдателен залог се употребяват, когато смисловият акцент се поставя върху получателя на действието и върху самото действие.

• Страдателен залог се употребява, когато не е известен вършителят на глагола (действието).

• Глаголи в страдателен залог се употребяват, когато говорещият не желае да посочи вършителя на действието.

• Страдателен залог се употребява активно в научните текстове.

• Видът на глагола показва как е представено действието - като процес или като цялост.

• При глаголите от несвършен вид действието е представено в процес на извършване: виждам, пращам, чувам, влизам, стъпвам.

Открива се с наречията винаги и често - винаги пиша, винаги рисувам.

• При глаголите от свършен вид действието е представено като цялостно, еднократно, завършено: видя, пратя, чуя, измисля, вляза.

• Винаги се съчетава с частицата да: да седна, да кихна, да викна.

• Глаголи от свършен вид се образуват най-често от несвършените глаголи, като се прибавят:

• представки: в(ъ)- , въз- , до- , за- , из- , на- , над- , (о)б- , от- , по- , под- , пре- , пред- , при-, про- , раз- , с(ъ)- , у- 

Примери: до- + чета – дочета, за- + върша – завърша

• наставката -н- 

Примери: бода + -н-  – бодна, кипя + -н- – кипна

• Глаголи от несвършен вид се образуват най-често от свършени глаголи, като се прибавят наставки: -а- , -я- , -ва- , -ава- , -ява- , -ува-

Примери: изплета + -а- – изплитам, съборя + -я- – събарям

При образуването на свършени глаголи от несвършени и обратно може да настъпят звукови промени в корена.

Примери: въртя-врътна, мълча-млъкна, полетя-политам

• Простото изречение има само едно сказуемо, а в някои случаи то липсва (при едносъствано например, състоящо се само от подлог). ⬇

•  Едносъставни прости изречения - само подлог или само сказуемо: Слънце!; Излезе.

• Двусъставни - кратки и разширени:

Слънцето изгря. - кратко;

Топлото майско слънце изгря. - разширено (към подлога или сказуемото има определения и пояснения).

• Сложно изречение: има две и повече сказуеми. Всяко сказуемо образува просто изречение около себе си и според начина на свързване между тях различаваме различни видове сложни изречения.

• Сложно съчинено изречение: равноправни прости изречения (и двете изречения носят смисъл поотделно), свързани със съчинителни съюзи: и, та, па, или, а, ала, ту, ама, нито и др.

• Сложно съставно изречение: неравноправни прости изречения, свързани с подчинителни съюзи: че, макар че, освен че, при условие че, ако, да, за да и др.

• Сложно смесено изречение: поне три прости изречения, които са свързани съчинително и подчинително: Играя на тенис и гледам към нея, макар че трябва да съм съсредоточен.

• Сложно изречение, в което простите изречения са свързани подчинително и са неравноправни (има подчинение между тях, едното пояснява, доизяснява другото), е сложно съставно.

Пример: Знаех, че там никой не може да ме види. - Знаех е главното изречение (има смислова цялост), останалата част  е подчинено изречение, което не може да е самостоятелно, то пояснява главното изречение.

• Някои пунктуационни особености:

Когато да е в средата на изречението, няма запетая!

Пример: Помолих го да ме изчака.

Но:  Да ме изчака, аз го помолих. - запетаята отделя първото просто изречение, което е подчинено.

Не се пише запетая при: отр. частица не, при едносричен съюз и при уточняващи думи (едва, чак, тъкмо, само, точно, именно, единствено и др.) преди съюзната връзка като, когато, защото, ако:

Тръгнах едва когато се развидели. 

Помогнах ти не защото трябва, а защото исках. (запетаята е само преди съюза а)

Отиди само ако искаш наистина.

• Сложно изречение, в което подчиненото изречение пояснява име (същ., прилаг., числително) или местоимение от главното изречение. Открива се с въпросите Какъв?, Каква?, Какво?, Какви?, Кой?  зададени към име или местоимение от главното изречение.

Пример: Тя разсеяно нагласи цветята, които беше вплела в косата си. (Кои цветя? - които беше вплела в косите си - подчиненото изречение е определително)

Съюзни връзки: който, когото, чийто, какъвто, че, да, когато, където, дали, защо и др.

• Подчиненото изречение пояснява сказуемото от главното изречение. Отговаря на въпросите Какво?, Кого?, като във въпроса може да има и предлог (За какво?, С кого? и др.), зададени към сказуемото.

Пример: Вие сами разбирате колко важно е това. (Какво разбирате? - колко важно е това - подчинено допълнително)

Съюзни връзки: че, да, каквото, когото, кой, кога, как, кого, какъв, дали, защо и др.

• Подчинено допълнително изречение, въведено с въпросителна дума, се нарича косвен (непряк) въпрос. - Никой не знаеше какво се беше случило.

• Подчиненото изречение пояснява сказуемото в главното изречение, разкривайки обстоятелството, при което се върши действието, и отговаря на въпросите Кога?, Къде?, Как?, Колко?, В каква степен?, Защо?, При какво условие?, С каква цел? и др.

Примери: 

Продължихме бавно, когато събрахме сили. (Кога продължихме? - когато събрахме сили - подчиненото изречение е обстоятелствено)

Продължихме бавно, като се подпирахме на щеките. ( Как продължихме? - като се подпирахме на щеките - подчинено обстоятелствено изречение)

• Подчиненото изречение изпълнява службата на подлог спрямо главното изречение, в което няма подлог и той не се подразбира. Позицията на подлога се заема от цялото подчинено изречение. То може да се замести с местоименията той, тя, то, те.

Примери: 

Възможно е някой да е влизал в стаята без мое разрешение. (Възможно е то/то е възможно)

Полезно е да ходиш в планината. (Полезно е то.)

 Който е последен, да затвори вратата. (Той/тя/то да затвори вратата.)

Съюзни връзки: че, да, който, кой, какъв, къде, защо и др.

• Двойно н се пише, когато думата в мъжки род, единствено число завършва на -нен: постоянен - постоянни

• Двойно н се пише при наставка -ник и основа завършваща на -н- съвременник, племенник, странник, при условие, че думата в м. р. ед. ч. завършва на -нен:

! именник (сборник с имена) - идва от именен; Но! именик (празнуващ имен ден) - идва от имен (ден); рожденик - от рожден (ден) !

• Имената в мъжки род се членуват по два начина: -ът/-а, -я/-ят – коментара/ът ; лекаря/ят

*газ/а/ът (природен, сълзотворен газ) - в мъжки род; газ/та (в газовата бутилка на колата) - в женски род

• Правила за пълно членуване:

• Когато думата е подлог (можем да заменим с той):  Филмът (той) се гледа с голям интерес.

• Членуваната дума е определение или приложение на подлога: 

Добрият приятел в нужда се познава.

Иван, новият ученик, знае много по география. 

• Съставно сказуемо с име в м. р.: Сашо е най-добрият в класа.

• При обръщение: Малкият, ела тук. , Последният, затвори вратата.

• При заглавия на книги, филми и др.: "Железният светилник"

• Когато не е подлог в изречението (заменяме с него): Директора (него) днес го няма; Той изпрати документа (него).

• Когато не е съгласувано определение към подлога: Мостът е дело на самобитния български архитектурен гений. *Тук пред думата има и предлог - знак за кратък определителен член*

• Независимо от службата си в изречението с кратък член се пишат прозвищата и прякорите от мъжки род: Апостола беше предаден.; Майстора нарисува българските мадони. Моканина е дълбокосърдечен човек.

• Членуване на две или повече определения: когато две или повече съгласувани определения се отнасят за два или повече обекта се членуват всички определения: В източните и централните райони се очакват обилни валежи. *Районите са два - различни са, членуваме и двете определения пред думата*

• Когато две или повече определения се отнасят за един и същ обект се членува първото от тях: 

В новото и бежово сако, той изглеждаше доста строг.

• Местоимението който (която, което, които) се съгласува по род и число с предходната дума в изречението: Имам един познат, който работи в секретно отделение. 

• Местоимението чийто (чиято, чието, чиито) се съгласува по род и число със следващата дума в изречението- Имам един познат, чиято работа е строго секретна.

• Две форми: пълна форма (свой, своя, свое, свои) и кратка форма (си) задължително се ползват, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът е в трето лице (той, тя, то, те) - На своя рожден ден, актьорът покани много хора. *Ако ползваме "неговия", рожденият ден може да е на някой друг.*

• Когато думите колко и толкова не изразяват количество, пишем обикновената форма за множествено число: Толкова подаръци получих вчера! (само при възклицателни изречения)

• ! Съществителни имена, които означават лица, имат само обикновена форма за мн. число: 20 ученици, колко министри, двама писатели.

• Когато между числително име или думата за количество имаме глагол или предлог, употребяваме обикновената форма за мн. число: три пожара и три са пожарите, три от пожарите.

• След съществителни, образувани от числителни се употребява обикновената форма за мн. ч.- двойка, десетки, милиони, милиарди, дузина, чифт: десетки левове - не лева.