Прометей бил титан, известен с мъдрост и със способност да вижда бъдещето. Когато Зевс повел битка за властта над света срещу баща си Кронос и титаните, Прометей го подкрепил и с умните си съвети му помогнал да победи.
Помогнал на хората, като откраднал огъня от боговете и им го дава, за което е прикован на върха на скала в далечните Кавказки планини, като всеки ден при него долитал орел и кълвял безсмъртния му дроб, който през нощта отново се възстановявал. По-късно бива освободен от Херкулес.
Централното място на развитието на действието е Тива, а главните действащи лица са Едип и семейството му.
За Тиванския митологичен цикъл е писал Софокъл. Произведенията са: "Едип в Колон", "Едип цар", "Антигона".
Син на Лай и Йокаста. Според страховито предсказание Едип щял един ден да убие баща си и да се ожени за майка си. Покрусени, родителите разпоредили на един слуга да захвърли детето в планината, като пробие нозете му, за да попречи евентуално връщане на детето. Надявали се, че дивите зверове ще свършат това, на което те не били способни.
Намерили го пастири и го отнесли при своя господар - Полиб, царя на Коринт. Полиб и жена му били бездетни. Те взели детето, излекували раните му и го нарекли Едип (което значи "с отекли нозе"). Отгледали го като собствен син и го подготвили за свой наследник.
Като пораснал, почнали да се чуват слухове, че той е подхвърлено дете, на които родителите му мълчали. Затова решил сам да разбере истината и отишъл при Делфийския оракул. След като чул страшното предсказание, той решил да не се връща никога повече в Коринт.
Без да знае, убива родния си баща - Лай, на един кръстопът съдбата ги среща и двамата имат пререкание, което свършва с убиването на Лай. На влизане в Тива разрешава загадката на Сфинкса и така става крал, жени се за Йокаста и им се раждат четири деца - Полиник, Етеокъл, Исмена и Антигона.
След като разбира истината, Едип пробол очите си и невиждащ напуснал Тива, Йокаста се обесила, Полиник и Етиокъл се убили взаимно, а Антигона също се обесила.
Прометей и Едип могат да бъдат наречени културни герои, защото и двамата изнамират или дават ценност за колективната общност - огън и избавление от сфинкса.