Софокъл е роден през 496 г. пр. Хр. в Колон (край Атина). Произхожда от заможно семейство. Заемал е високи постове - дипломат, военачалник, ковчежник и жрец. Създал е повече от 120 трагедии - "Едип цар", "Антигона", "Електра" и др.

"Антигона" е написана през 440 г. пр. Хр. В нейната основа е залегнал Тиванският митологичен цикъл. Мястото на действието е царският дворец в Тива. 

• Антигона (дъщеря на Едип), Исмена (сестра на Антигона), Креон (цар на Тива, вуйчо на Антигона), Хемон (син на Креон), Евридика (съпруга на Креон), Тирезий (прорицател), хор (от старци), страж, вестител, слуга.

• основен съдържателен елемент в драмата - действието (на гръцки - драма);

• трагическият конфликт е определящ за жанра на трагедията, представлява сблъсък на непримирими позиции ( в случая на Креон и Антигона).

• трагическият герой - дълбоко убеден в своята правота. Той не осъзнава, че нарушава чужди правила. Това е предпоставка за неговата неотстъпчивост в конфликта и трагичната му съдба.

• катарзис (очистване) - представлява емоционално освобождаване на зрителя чрез преживяването на страх и състрадание по отношение на трагическия герой.

• пролог - Антигона напразно убеждава Исмена да ѝ помогне да погребат брат си;

• I епизод - влиза стражът и съобщава, че някой се е опитал да погребе Полиник. Креон нарежда да се открие нарушителят;

• II епизод - стражът довежда Антигона. Следва остър сблъсък между Креон и Антигона. Креон подозира и Исмена; той решава, че и двете заслужават смъртно наказание.

• III епизод - Креон държи реч за необходимостта от ред и подчинение, Хемон се опитва да промени неговото решение. Накрая Креон пощадява само Исмена;

• IV епизод - Антигона и хорът оплакват злощастната съдба на девойката;

• V епизод - Тирезий съобщава на Креон, че ще се случи нещо ужасно, ако той не промени наказанието си. Накрая Креон започва да се тревожи - втурва се да погребе Полиник и да спаси Антигона.

• Финал - идва вестител, който съобщава, че Креон е погребал Полиник, но Антигона се е самоубила, а след нея и Хемон. След като чува това, Евридика се прибира в двореца. Малко по-късно вестителят съобщава на Креон, че жена му също се е самоубила. Креон е отчаян и сломен. Хорът закрива пиесата с думите, че страданието ни учи да бъдем мъдри. 

• пролог - въвеждане в събитията;

• парод - хорът излиза на сцената;

• епизоди - развитие на действието;

• стазими - лирическите партии на хора;

• екзод (финал);

• комос - размяна на скръбни реплики между актьорите и хора.

• хюбриз (от гръцки) - арогантност, надменност, надценяване на собственото положение, което води задължително до наказание и поражение, престъпване на правила и закони;

• колизия (от латински) - шок, удар, сблъсък - сблъсък на възгледи, противоположни сили, сблъсък на интереси, в творбата има три сблъсъка:

• колизията Антигона - Исмена (пролог);

• колизията Креон - Хемон (III епизод);

• колизията Тирезий - Креон (V епизод).

• Основният кофликт в трагедията е този между Антигона и Креон. От едната страна в конфликта е Антигона, която е в позицията на гражданин, но се ръководи от моралните, божествените, неписаните закони, от другата страна е Креон, в позицията на държавник, ръководещ се от държавните, писаните закони.