Терапевтчина игра в пясък

Международната асоциация по терапия с игра в пясък (www.isst-society.com) определя sandplay като терапевтичен метод, развит от Дора М. Калф и базиран на психологическите принципи на теорията на К.Г.Юнг. Пясъчната игра е творческа форма на терапия, използващ въображението, този „концентриран екстракт на силите на живота – физични и психични едновременно”, както пише Юнг. Използва пясък, вода и миниатюри, за създаване на образи в „свободното и защитено пространство” на терапевтичната връзка и сандъчето. Така, в серии от картини в пясъка, върви диалог между съзнателните и несъзнателните аспекти на човешката психика, който активира процеса на оздравяване и развитие на личността.

По време на терапията във физичния свят клиентът чрез миниатюрни фигури създава картина в сандък с размери, съответстващи на зрителното поле (около 50 на 70 см). Сандъчето е пълно до половината с пясък, а стените му са боядисани в синьо – така представят водата и небето. В идеалния случай има два сандъка – един с влажен и един със сух пясък и рафтове с голям брой миниатюри, представящи многообразието на реалния и въображаем свят – на това, което е било, което е и което може да бъде. По време на създаването терапевтът е „безмълвен свидетел” на процеса, не коментира, не интерпретира картината, не се намесва интелекта. Снима се завършената работа, а по-късно, в назрял момент, снимките се разглеждат от двамата – терапевт и клиент. Така когнитивното осъзнаване на дълбоко преживения опит в пясъчната игра, често носи ново ниво на инсайт.

Детството отскоро се приема като качествено различен период в развитието на човека. И въпреки че вече е сигурно, че децата са играли през цялата история, играта все още е трудно приета в обществото. Отхвърлянето на спонтанното, творческото, нефокусираният и по-женствен аспект на ненасочената игра е в резултат на патриархалните нагласи и ценности като целеустременост и рационално мислене на съвременния свят. В терапията с игра в пясък, играта има централна роля в предоставянето на изцеление, тъй като трансцедентира мисленето и познавателната плоскост. Символичната игра служи на процеса на индивидуация в детството и за изразяване на Селф-а*, дава възможност да се констелират образи на цялостност и свързване в процеса на индивидуация на възрастния. Чрез елементите на земя и вода, вътрешните образи и преживяване придобиват конкретна реалност, давайки възможност на творческите енергии да се разгърнат по естествен начин.

Sandplay идва като балансиращ метод на рационалния съвременен свят. Чрез ненасочената игра, чрез допира до естествените материали, терапията с игра в пясък обхваща невербалните ирационални елементи в едностранния технологичен свят. Когато тези потиснати елементи се освободят, тогава става възможно творческите и лечебни енергии да се активират, за да направят преживяванията по-богати и удовлетворителни.

Sandplay е метод за терапия, който хвърля мост между съзнавано и несъзнавано. Чрез свободната игра в пясъка, човек може да се докосне до индивидуалното и колективно несъзнавано.

Колкото по-далеч се намират някои чувства, знания, емоции, толкова сме по-затруднени да намерим думи за тях. Тялото ни реагира на тези емоции, чрез ръцете можем да достигнем до тези емоции, те да ни се разкрият и да можем да ги направим по-съзнателни. Ръцете дават форма на активните енергии в несъзнателното, свързват външно и вътрешно и за това се използва играта с пясък като терапия. Така може да се достигне до преживявания от ранно детство, преди умението за вербализация.

По време на пясъчната игра, използвайки ръцете си творчески, се стимулира трансформативния процес и той обхваща психика и тяло, а по-късно се интерпретира с думи.

Всяка следваща картина продължава да работи с предишната и допринася за смислена трансформация на енергии, които водят до излекуване и постигане на по-високо ниво на съзнателност. Т.е. пясъчната игра в малко пространство постига това, което човек принципно трябва да направи за себе си – да трансформира и реализира неоформените енергии от своя вътрешен свят в и чрез конкретния, реален свят; след това картината отново да стане вътрешна, но вече нова – трансформирана чрез въображението и реалния свят. Така човек създава своя индивидуален свят и по макрокосмичен начин участва в създаването на света.

* Селф или Цялостна личност – архетип на реда, на цялостността, изразява единството на личността като цяло. Различен е от Его-то или Аз-а, който е център само на съзнателната личност.

2010 г.