Ателие за писане на яйца

АТЕЛИЕТАТА ЗА ПИСАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА –

СЪВРЕМЕННО ОБУЧЕНИЕ В ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА

Радосвета Вардева

От 15 до 17 април 2014 г. във фоайето на Националния етнографски музей в София се проведоха работилници за писани великденски яйца и демонстрации на традиционни восъчни техники за изписване. Под вещото ръководство на доц. д-р Светла Ракшиева, подпомагана от Иглика Мишкова (уредник в музея, етнограф с голям професионален опит) и Румяна Данова (бивша дългогодишна уредничка в музея, сега пенсионер) стотици желаещи, предимно деца, носещи със себе си по две-три добре сварени яйца, се обучаваха да изписват и украсяват яйца в стила на българската народна традиция и орнаментика. За целта служителите от музея бяха подготвили дълга маса, отрупана с необходимите материали за писане на яйца, заобиколена от петдесетина стола и още една-две допълнителни малки маси и столове около тях. Освен това, постоянно присъстваха уредници от музея, за да съдействат с каквото е необходимо за успешното провеждане на събитието.

* * *

Автор и душа на тази инициатива е доц. д-р Светла Ракшиева, която провежда за пореден път от 2007 г. насам своите годишни ателиета за традиционно писане на яйца, като няколкостотин души (предимно деца) имат шанс да участват в тях..

Потомствен артист и учен в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, още през 90-те години на ХХ в. Светла Ракшиева започва да издирва традиционни техники имотиви за изписване на великденските яйца, които са типични по нашите земи. Тя се запознава с традициите в Румъния, Чехия, Унгария, Украйна, Хърватия, Словения, Полша и др. и установява, че българските писани яйца не са известни. Съчетавайки професионален интерес и хоби, доц. Ракшиева разпространява знанията и уменията си в писането на великденски яйца по восъчната технология, за да поддържа традицията ни жива у нас и позната по света.

Докато изписва с красиви мотиви поредното яйце, Св. Ракшиева разказва на присъстващите журналисти и на други интересуващи се за изследванията си в тази област и натрупания личен опит.

В българската народна традиция основният уред за рисуване с восък по повърхността на яйцето е писалката. Тя има къса дървена дръжка, в единия край с отвор, в който е пъхната увита на тръбица сребърна паричка. Днес техниката за писане на яйца с восък чрез писалка е запазена автентично само във Велинградско – стари майсторки все още украсяват с тази техника яйцата за Великден. На други места се опитват да възродят традицията – „в Самоков например жени имат писалките на своите майки и не знаят какво да правят с тях”.

Доц. Ракшиева разказва това, докато рисува с черен восък по бяло яйце – обратно на негативната техника, тук восъкът не се маха впоследствие, а остава като контур на разноцветните детайли. Писалката й е с много тънък накрайник и миниатюрен отвор. Нея Св. Ракшиева нагрява над запалената до себе си свещ и след това бързо я поднася към нокътя на палеца на лявата си ръка, където има парченце восък. „Тази техника е украинска, накрайникът сам всмуква по малко восък от дупчицата”. Д-р Ракшиева се запознава със специфичната писалка за писане с восък по яйца чрез велинградския си колега Георги Куманов. Веднага си поръчва от тамошния майстор Никола Ботев 10 броя писалки и с тях започва да твори по яйцето. Оттогава до днес тя (съчетала у себе си качествата на професионален учен и любител-творец) не престава да издирва у нас и в чужбина различни варианти на писалки за писане на яйца, да изпробва електрическа писалка, упорито да експериментира в опитите си да изобретява и да подобрява тези специфични и разнообразни „оръдия на труда“. В малката кутия до нея има дузина писалки – тънки, дебели, с косъм, с топлийка, от всички места, където традицията е жива. Тя гледа с неприкрита гордост своето натрупано през годините „богатство“ от писалки, без които не може да твори върху яйцата, и споделя: „Това си е лудост, започна ли да шаря яйца и се забравям”. Ракшиева добавя, че „едно време жените сребърна паричка са давали на майсторите, за да им направят такава“.

Чрез електрическата писалка се получават равномерни линии, тъй като восъкът изтича през върха й винаги разтопен, поддържащ една и съща температура. За разлика от нея механичният инструмент оставя по-дебели или по-тънки линии, може да се види как ръката се е отделяла от повърхността на яйцето, за да нагрее отново писалката, образува се по-голяма капка в началото на линията, която изтънява в края, когато восъкът изстива или намаля в писеца. Когато през 2010 г. Св. Ракшиева е на фестивала на народните изкуства и занаяти в Будапеща заедно с група български майсторки на писани яйца и занаятчии, тя споделя откритието си с една от най-изтъкнатите унгарски майсторки – колко добре й се получават яйцата с електрическа писалка. Тогава унгарката, ръководител на школи и журита за обучение и предаване на традицията и на конкурси за писани яйца, й отвръща: „За мен това не е никакъв инструмент”. Тези нейни думи преобръщат представата на д-р Ракшиева за перфектно писаното яйце. Спомня си за думите на своя баща – талантливият художник и илюстратор Румен Ракшиев, че красотата се ражда от грешките и напътствията му: „Не чертай по яйцето!”. Така Св. Ракшиева открива, че „ритъмът на работа е красиво да бъде видян на яйцето” – да има редуване на тънки и дебели линии, да се вижда разтопяването и застиването на горещия восък. В търсене на баланса между вдъхновение и търпение, завършеност–незавършеност, част–цяло, съвременната „писарка” разбира, че „неравномерността има органична роля” и че „ръката е най-съвършеният инструмент”.

* * *

Доц. Ракшиева е седнала в долния край на дълга, подготвена за работа маса – на нея има много кутии с разтворени бои за яйца, свещи, писалки, пчелен восък, а също така и пълна купа с изящно нашарени великденски яйца, която стои в средата на масата. В минали години Иглика Мишкова и Румяна Данова са използвали за това отделна стая в института, по френски проект за предаване на народните традиции на младежта – „Паркур”. Винаги по време на тези ателиета (в иначе безлюдното фоайе на първия етаж на Института) цари оживление и глъч. Ученици и родители с деца идват да нашарят сами за себе си яйца за Великден. Св. Ракшиева ги приветства и инструктира: „Вземете писалките пред вас, напълнете ги с троха восък, намислете какво ще изпишете на яйцето, нагрейте металния край на писалката и започнете да творите”. След това тя уж делово, а в някакъв свой унес разказва, докато с будещо възхищение съчетание от прецизност и палавост извайва великденското яйце, което е в ръцете й: „Всичко е важно, това е творчески процес, първият щрих, разбира се, е важен. При мен е различно – главата ми е пълна с модели, варианти на модели, и ги обогатявам, размествам щрихи, изпълнявам го в различни цветове”.

Според Св. Ракшиева, за да се изпише едно яйце и за да се изпита радост от направеното, се изисква едновременно и вдъхновение, и голямо търпение, и внимание към детайла. Самата тя не мисли колко време пише по яйцата – за нея това е отпускащо и разтоварващо, откъсва я от ежедневието, от научната работа, от къщните задължения. Тази рисувачка винаги работи нощем – става призори, преди изгрев слънце и работи до съмване. Опитна майсторка като нея шари едно яйце в зависимост от орнамента за 10-15-20 минути.

* * *

„При нас това не се е превърнало в занаят. В Европа са започнали да използват рисувани яйца по Великден за декоративна цел през 20-те години на XX в., като украса в градските къщи, но в България и Сърбия това го няма. Да, отделни жени са писали, майсторки са били и им се поръчвало да нашарят по много яйца за близки и роднини, и им се отблагодарявали, но това е било съвсем различно. У нас яйцето не се откъсва от обреда, пълното яйце продължава да е символ и се подарява”.

Традиционният метод е яйцата да се пишат сурови и след това да се сварят с боята, като по време на варенето и боядисването восъкът пада и орнаментите се открояват – „трябва да си истински магьосник”, добавя Ракшиева. Това е така, защото, от една страна, яйцата трябва да се сварят по възможност твърдо, а от друга, водата да не ври силно, да разтопи восъка и да се заличи рисунката. В отворените ателиета сварените яйца се пишат с восък студени, след това се боядисват с боя за яйца с оцет за закрепител, и после се нагряват леко на свещ, като се забърсва топящият се восък с мека кърпа или хартия.

За разлика от традиционните майсторки във Велинград, Св. Ракшиева шари предимно кухи яйца, тъй като те не се развалят и могат да траят дълго време. Тя предупреждава, че с писаните яйца не се „бори”, и е важно да се съхранят максимално дълго в първоначалния си вид. Както и в миналото, на красивите писани яйца се е гледало с възхищение и са се пазели на видно място като скъп спомен от Великден. Доц. Ракшиева съжалява за колекцията от писани яйца в Етнографския институт с музей (част от сегашния ИЕФЕМ), събрана от Христо Вакарелски в Самоков и Велинград и допълнена през 70-те години на XX в. от Любомир Миков. „Там яйцата са в окаяно състояние, цветовете са избледнели и опадали”, не са направени все още дубликати и така тези ценни следи от традиционната българска култура се губят. Ракшиева е впечатлена от най-голямата колекция от писани яйца в Европа – тази на Моравския народен музей в Бърно, Чехия, където 11 хиляди яйца се съхраняват в самостоятелна стая, в дървени чекмеджета, с отделна клетка за всяко и при постоянна температура от 5ºC. Цветовете и формите на декорациите са запазени максимално свежи и автентични, яйцата са пълни, но не са развалени и пазят черупката си цяла.

Извън орнаментите, традиционно яйцата се боядисват почти изключително в червено. В различните райони на България се използва различно червено за боядисване – яркочервено в Самоковско, бордо във Велинградско. Но се използва също и жълто, зелено. Старите майсторки са боядисвали яйцата с люспите от червен лук, корените на растението брош. Използвали са различни закрепители, които и до днес се употребяват – оцет, сок от кисело зеле, стипца, пепел. „Но закрепителят определя нюанса на цвета”, разкрива Св. Ракшиева и добавя, че в наше време има изобилие от бои за яйца, които вършат чудесна работа, за да се обагрят писанките.

В България има авторски писани яйца – велинградската майсторка Василка Арсенова прави самостоятелни изложби, на които показва освен традиционните и свои произведения върху яйца. „Аз също експериметирам, но се старая от една страна да съм вярна на българската орнаментална традиция, а от друга – да заемам мотиви от църковната утвар, резби и стенописи. И като изписвам мотива, мисля над него, търся отговори на въпросите, които съм си задавала за него. Има и мотиви, които са универсални и присъстват навсякъде върху писаните яйца в Европа – това са звездата (тя дори се среща изографисана по същия начин върху щраусови яйца във финикийското изкуство от VІІ в. пр. Хр.), която понякога има вид на розета, и свастиката – особено типична на Балканите и в Източна Европа. Като цяло писаните яйца се различават в отделните традиции – продължава доц. Ракшиева – в разположението на орнаментите върху яйцето също има разлика”.

* * *

„Писаното яйце участва във великденския обред основно като подарък за скъп човек. Яйцата, които се слагат на великденсите хлябове и тези, които участват в други обредни практики по Великден, не са изписани, а само са боядисани червени” – казва Св. Ракшиева и добавя, че съществуват и изключения – в Хърватия например се заравя изписано с житен клас яйце и то е специално за това изписано. „В Крайова, Румъния, пък, за погребение изписват специален мотив, наречен Изгубения път, орнаментът описва цялото яйце и прилича на лабиринт – за да намери душата пътя си в отвъдното. Писани яйца се правят и за живи, и за мъртви. Писани се оставят на гроба, защото Великден е празник и на отвъдния свят – до Спасовден мъртвите са при нас” – завършва Ракшиева.

* * *

Светла Ракшиева е забелязала, че на работилниците, които организира по Великден за традиционно писане на яйца с восъчна техника, независимо какви са участниците всички се държат по един и същи начин и изглеждат на една и съща възраст – като деца. Сякаш със събирането около масата всички стават нетърпеливи, вдъхновени, отдадени. Въпреки това Ракшиева не може да забрави емоционалността на децата със слухови увреждания от училище в Пловдив, които са шарили с колеги и ученици от Велинград; с вълнение си спомня децата без родителска грижа от Радомир, чието въодушевление било заразно и за водещата; не е забравила и големия интерес на групата учители и реставратори, писали яйца в Ямбол.

А на първия етаж във фоайето на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и тази година групите участници в ателието се сменят – непрекъснато идват следващи групи от любопитни деца и възрастни, за да си тръгне всеки един от тях с писано яйце и усмивка.