За образните средства

За образните средства

Невербалните методи като рисуването, моделирането, построяването на светове в пясъчното съндъче са особено подходящи за работа с деца, но и при работа с ранни травми. В повечето случаи децата нямат думи за психичното състояние, в което се намират и с лекота се впускат в изразяването му през различни неезикови средства. Възрастният човек, чието съзнание все още не е достигнало до достатъчна яснота за личностови тенденции, водещи го до незадоволителни отношения и ситуации, също е воден от тези несъзнавани образи, а симптомите, които пречат в ежедневието и разглеждаме като болестни са начинът на психиката да се изрази. За повечето от най-дълбоките ни рани, думите са извън съзнанието ни. Когато психичното състояние бива изразено, разбрано и прието, изчезва необходимостта от усилията на психиката да се изявявя по разрушителен начин. Изобразяването на психично състояние чрез образни средства дава възможност на художника, скулптора, режисьора да разгледа творението си и да го изследва, да търси начини за промяна, ако състоянието не е удовлетворително за наблюдаващото го вече съзнание.

Езикът на психиката е образен език. Когато се описва с думи психично състояние, използваме образи: „кипна ми кръвта”, „главата ми щеше да се пръсне”, „разцъфнах”. Това е така, защото психичното съществува много преди думите, и съзнанието първо го представя чрез образите. Понякога това става по унищожителен за приспособяването начин и нашето съвремие често не знае как да противодейства. Един от начините за това е влизане в терапевтична връзка, в която в развнопоставени отношения психологът е този, който се опитва да освети ставащото и е на разположение за съвместно изследване.

Положителното в индивидуалната психологическа работа, както с деца, така и с възрастни, е че всичко е прието, всичко е добре дошло и няма санкция в процеса на случващото се. Материята - цвета, глината, миниатюрата, дава възможност на психичното да се изрази и това може да е само щрих или движение с ръка, но жизненонеобходими. По време на работата с материала психологът е свидетел на случващото се – безпристрастно присъствие, което дава възможност за безопасно преживяване на психичното и за свободно изследване на пространството. Пациентът (или клиент) е в случващото се тук и сега, което кара психиката да активира себеизцелителната си функция.

Когато приемаме емоциите си буквално и реагираме през тях разрушаваме възките и здравето си. Но ако навлезем в психичното, разгледаме образите, които владеят съзнанието имаме едновременно отдалеченост и задълбочаване в ставащото. По този начин психичният процес има своето развитие в съзнанието, не е застопорен и оставен на несъзнаваното, вече няма изява единствено в страданието. Често, за да има развитие, се преминава през тежки периоди, и тогава е нужна стабилна опора, която да държи фокус. Това рядко може да бъде човек от обкръжението на страдащия, и по-често това е фигурата на лечителя. По този начин психиката активира оздравителния си потенциал и става възможно човек да се придвижи напред.

Образните психологични сесии са подходящи за деца от всякакви възрасти до като се стигне до пубертета, когато необходимостта от разграничаването от детството често се изразява в отричане на всичко от миналото и желание за намиране на думи за състоянието им. В зряла възраст образните методи отново имат своето важно място в психотерапията, тъй като повечето от разстройствата и смущенията на възрастния човек са израз на психични структури, образували се в ранния, невербален период на бебето и малкото дете и този опит може да бъде предаден само чрез усещания и образи.

fb: Искам да порасна, 2018 г.