Ако някога си чувал, че има думи, които е по-добре да останат неизказани, аз съм тук, за да предизвикам това твърдение. 

Като млад творец, чиято страст към повествованието и историите ме отвежда назад във времето – към селските дворове, топлината на семейните вечери и романтиката на човешки взаимоотношения, аз пиша за култура, която цени потулените истини и подтиснатите чувства пред автентичността и смелото себеотстояване.

И може би с право. Все пак, тези, които са изправяли глава високо в миналото, често са я губели, и епигнетиката, лека-полека, е превърнала много от нас в мълчаливи и подозрителни преструвачи. 

Моите разкази и истории са вдъхновени от бита и традициите на стара България, които се опитвам да оживя по нов начин, през призмата на "забранените" взаимоотношения и на "скандалното" поведение. 

Вярвам, че всяка история носи дълбоко-човешко чувство с нея и заслужава да бъде разказана. Този блог е посветен на предците, които не са могли да разкажат своите.

Благодаря ти, че си тук и споделяш този път с мен!