Проведен на 8 май 2021 г. край с. Плана, София

ЧУДОВИЩЕТО ОТ БОРОЛЕС

История

В полите на планината Виторог се намира гората Боролес, която е част от древната гора, наричана от елфите Дортонион или Мраколес.

От много години на това място върлува чудовище, за което се знае, че рови земята и вдига мъртвите от гробовете им. Местните жители са забегнали и само шепа елфи са останали да живеят в околностите.

Кралят на Нолдор елфите от гората Дортонион е сбрал група елфически герои и мъдреци, които с помощта на местното население да проучат какъв е произходът на тази гнойна рана в покрайнините на владенията му и по възможност да я изцерят.

Той се надява, че така нареченото чудовище е може би същество от Старите времена, което може да бъде смирено и излекувано, така че целият този край да получи покой.

За света

Действието се развива в един пост-Толкинов свят, в който събитията от „Властелинът на пръстените“ имат почти митологичен характер, а Средната земя се е изменила по законите на историята. В продължение на хилядолетия кралството на Гондор разцъфтява в империя, която преживява своя упадък и се разпада под натиска на нови варвари. Западният свят бива потопен в мрака на Тъмните векове, в които нововъзникналата Църква съхранява и използва за свои цели част от благата на елфическо-нуменорската цивилизация. Стотици години по-късно Гондор се възражда като Свещената Гондорска империя, макар и само като име, и в днешно време е на свой ред в упадък.

Далече навътре в територията на някогашния Мордор все още съществува Източната Гондорска империя, която е раздирана от конфликти и се бори да запази източните си владения.

Помежду им е сива зона – обширна територия с древни гори и диви планини, където нови варвари се борят за място под слънцето, а последните остатъци от митологичните същества на миналото се адаптират или погиват под натиска на новото време.

ФРАКЦИИ

Нолдор елфи

Роля

Задълго разпръснати и сами позабравили своя произход, днес елфите се сбират наново в горската обител на владетеля Елве.

Те странят от човеците и нямат доверие на владенията човешки. Опрени на дълголетната си мъдрост, те разбират как във всяка империя по необходимост трябва да има само един закон, и за този закон техните традиции и начин на живот не биха значили нищо. Затова те се борят Мраколес да остане една независима обител на вълшебството от Старите времена.

Днес елфите издирват и помагат на същества като тях – както на други от техния род, така и на всякакви отритнати и отхвърлени останки от приказното минало, дори когато те са зли или изгубили пътя си.

Елфите от Нолдор използват предимно лъкове, копия и леки доспехи.

Мисия

• Да намерят Звяра на тази гора и да узнаят отде произхожда.

• Ако Звярът е същество от Старите времена, да се опитат да му дадат покой и убежище.

Обитатели на Леса

Роля

С елфите съжителстват създания от старите времена, които получават убежище и закрила в Мраколес - джуджета, феи и всякакви духове на леса. Някои от тях дори се сражават под знамената на Нолдор, за да защитават своята обща мечта.

"Приказните" създания могат да бъдат всякакви не-човешки същества с най-различно въоръжение и екипировка. Общото между тях е, че са приели Мраколес за свой дом и са готови да го защитават, дори ако имат нееднозначно отношение към елфите от Нолдор.

Мисия

Да подпомагат елфите от Нолдор в защитата на своя лес.

Чудовището на Боролес

Роля

Старите хора казват, че преди чудовището да се появи тъдява, тоя край бил проспериращо баронство. Нечестивата твар обаче погълнала барона и разпръснала войската му, и оттогава разравя техните лобни места и вдига мощите им като прокълнати бродници.

Селата в околността опустели и гората полека-лека завзела всичко.

Мисия

Специален инструктаж.

Прокълнати

Роля

Немъртъв, чието тяло е върнато в света на живите от нечестиви сили

Разправят, че нещо задържа бродниците на това място. Може би смъртта на чудовището ще им даде покой?

Мисия

Специален инструктаж.

КАКВО СЕ СЛУЧИ

На връщане те срещнаха едно от демоничните същества - източния асасин. Този път той им проговори. "Кой съм аз?!", попита съществото. "Кооой съм ааааз... Искам да си спомня..."

Като че ли пролятата кръв беше отключила някакъв спомен у него.

На мига две елфи алхимички се досетиха - "отвара за спомени!" - и хукнаха да я създадат, докато останалите се опитваха да убедят прокълнатия да почака.

Елфите вече знаеха името му, какъв е бил той и как е умрял - а щом изпи Отварата за спомени, паметта му за последните събития в живота му се върна и елфите узнаха и цялата му история за предателството на Барона.

С помощта на джуджешката сила и елфическото изкуство те успяха да съединят разцепения камък, да разчетат надписа и да назоват мъртвеца по име - "Халбарад!".

Името му отвори бездната на спомените и мъртвият Халбарад се съгласи да научи всичко за себе си. Той изпи Отвара на спомените и разказа своята история.

Халбарад се закле във вярност на елфическия крал срещу обещание да му бъде дадено възмездие и покой.

Знаейки името и начина на смъртта на военачалника, те бяха успели да го убедят да изпие Отвара за спомени и да им разкаже историята си.

Келрих също се закле във вярност на краля.

Тогава, когато изглеждаше сякаш всичко върви по план, се случи нещо немислимо - елфите бяха предадени от един от собствените им съюзници, единственият човек измежду местните.

По време на битка с прокълнатите той коварно нападна в гръб елфическото воинство и с крясъци "Хаос! В името на Хаоса!" смъртно рани неколцина от тях, а другите изложи на яростта на Барона.

И сякаш това не е достатъчно - той съумя да открадне меча, с който е бил убит Онимарий, и да зачезне из горите.

Демоничният Онимарий се беше почувствал излъган и предаден от елфите. "Вие обещахте да ми помогнете" - казваше той. - "Вие ме измамихте като Барона!"

Кралят се разпореди крадецът час по-скоро да бъде заловен.

Елфите преследвачи от Итил Хатхол се стрелнаха като сенки между дърветата. Не след дълго се зачу звън на оръжия в горските дебри. Предателят беше настигнат, разоръжен и изправен на съд пред краля.

За него беше отсъдена смърт чрез обезглавяване, ала на нито един елф не се наложи да изцапа ръцете си с нечистата му кръв. Пред тях се изстъпи Халбарад - висок, мрачен и тържествен като истински палач.

Пред него безумецът се кикотеше, сипеше заплахи и вещаеше възмездие от боговете на Хаоса, за чийто пратеник той смяташе Барона - докато широкият меч на Халбарад не тури край на брътвежите му.

Когато и Онимарий се закле във вярност пред краля срещу обещание за вечен покой, остана само едно - Баронът да бъде намерен и сразен, за да бъде изправен пред съда на своите жертви.