Въведение І: Гробарят

Сполай ти, любезна гус’дарке, за щедрата жълтица. Мъдро си сторила, задето ме питаш, че сал мойта побеляла брада остала е да помни що се случва из нашего града отподир десет, двайсет, че и пейсет годин назаде. Зная аз тая история, зная и тогова, за който ме разпитваш. Поканил тей, викаш, на бал? Не е чиста таз работа, помни ми думата. Ей що народ съм заровил, все с тез двете ръце – защото знай, че аз тоя занаят, гробарския, от малък го върша зер – ала нивгаш не съм съгрешавал против законите божии. Сигур затуй по-ясно видят старческите ми очи, ако и да съм полусляп вече, как дяволът пръста си в тая история въвира.

Ала прощавай ми старческото бръщолевене, любезна ми господарке, аз виждам, знатна дама си ти, не мож’ дълго слуша някой си прошляк. Веднага ще ти скажа каквото си рекла да научиш.

Имало веднаж у нашего града един дон беден, ала от знатен произход, що се с някаква девойка страстно залюбил. Петнайсе ли годин оттогази, шес’найсе ли, и у мене поменът не е тъй ясен, както нявга, ала толко ще да е. Силно любил донът свойта дама, ала сърце изменчиво имала тя, както се и видяло отподир. А остави туй, но и от богато семейство тя произходяла. Неин татко, както навярно ще да знаете, бил самият кмет на града, господар наш и до днеска. Той е, да ме прощавате за силните думи, честолюбив человек, и не можел да търпи едничката му щерка да пристане на голтак някакъв, та провел некои разговори с известний банкер, що и сега е първи данъкоплатец, да сгоди неговия син за свойта дъщеря, и тъй двете силни семейства още да укрепнат свойте две състояния. Пари и власт – кому се не ще такова благо? Та строга бащина повеля към щерка си тоз кмет отправил, да прави, струва, ала да прекъсне тя всякви връзки със голтака. Изпървом плакала девойката, тръшкала се и се молила, но...

...Дошел при нея годеникът,
атлазни рокли й донесъл,
със скъпи дарове обсипал,
със скъпоценности накичил.
И ахнала оназ ми фльорца,
та контила се много време.
Подучвана от свойта дойка,
любовния обет зарязла,
набързо сватбата стъкмили,
за другия се тя венчала.

А туй като дочул младежът,
що още страстно я обичал,
във ярост кипнал и заклел се:
тогоз лъстив мазник да хване,
па за ревера да го стисне
и на дуел да го покани.
Че тъй си влюбеният мислел –
излъгаха те мойто птиче,
невинна я в кафез плениха,
насила другом ще я дават.

Отишел той, запасал меча,
кат’ буреносен облак мрачен,
със свой приятел секундантин
банкерский син в дуел да бори.
Такива нравите тогава –
а и до днес така остават,
че щом си с кръв на благородник,
предизвикателство такова
не можеш току-тъй отхвърли.

Ала и друго има – знаеш,
такъв законът досега е,
дуелите са забранени
под страх от тежко наказание.
Но не помислил – луда младост!
На място тихо и потайно
и със другари – секунданти,
се двамата младежи сбили.

Синът банкерски бързо паднал
и нямал време да помоли
за милост даже – с яд съсечен,
издъхнал той със смъртна рана.
С ей тез ръце съм го погребал.
Напет и бляскав бе младежът,
от сой, и знатен, благороден –
без време тъй да си отиде!

Нататък ще разкажа кратко,
че старческият глас запада
от тези спомени нерадни.
Предал се младият убиец
и стражата го във килия
студена хвърлили да чака
присъдата си. Съдията,
мъж честен, бързо го осъдил
града веднага да напусне
и във изгнание да бъде –
за цял живот. Да не припарва
не бивало младежът вече
във границите на града ни,
в противен случай го очаква
да го постигне смъртна казън.

Ала богатият родител –
бащата на младежа знатен
за отмъщение роптаел.
Във сговор с кмета и жена му
с пари подкупил командира
на стражата; а дамаджана
със вино дал на тъмничаря.
В потаен час, във късна доба
нахълтали двамина с маски
в оназ килия, във която
будувал младият убиец.
Аз зная най-добре, защото
посред нощта ги спуснах в гроба:
разбрал, че смърт са му скроили,
младежът люто се сражавал
със меча, грабнат от ръцете
на пратените му убийци.

Отворена била вратата
и вино пиел тъмничарят,
та лесно младият избягал –
наметнал парцалива дреха
и с меч, по който кръв се стича.

Никой не знае къде отишъл младият човек. Някои разправят, че се прославил в битка, а други – че се замогнал с търговия. А кой го знай, може и с пиратство да е забогатял.

Тука тая история полека-лека се позабрави. Кметът си кметува, жена му все тъй дава приеми, банкерът е най-богат измежду всинца околовръст, а кметската щерка много скоро след бягството на бившия си възлюблен взела, че се почувствала много самотна, та пристанала на онзи негов приятел, дето бил секундантин на злополучния дуел.

И какво мислите? Подир десет годин някогашното момче, понастоящем мъж в разцвета на силите си, сега се завръща и кани всите люде от висшето общество нашего града на бал. Не е чиста тая работа, любезна гус’дарке, помни ми думата! Не му е чиста работата и лоши работи имат да стават. Ако не ти е невъзможно, недей ходи там, че бог знай какво е намислил тогоз...

Ето някои от прекрасните дами на бала, включително някогашната годеница на споменатия Делгадо, с нейната 15-годишна дъщеря - вече млада дама, която се оглежда за подходящ жених.

С тях е и майката на бившата годеница - доня Алкалде, вдовица на кмета.

Балът има и други знатни посетители - например един пратеник на Кралската прокуратура, дошъл под прикритие и може би по работа.

Вдясно от него е седнал солиден представител на Търговската гилдия, който би желал да проучи слуховете за богатството на дона с оглед на евентуалните бизнес аспекти на едно бъдещо сътрудничество.

Вижте и един сериозен господин: аристократ, братовчед на самия крал и изтъкнат сановник с важни административни функции. Той е тук, за да изрази своето задоволство от завръщането на Делгадо, но и за да го поразпита за това-онова.

Учтивостта си е учтивост, но държавният интерес е на първо място.

А ето го и самият дон Делгадо, който поздравява своята стара познайница и някогашна годеница и свитата й.

Забележете как се усмихва.

Не смятате ли, че крои нещо?

Дали е така, ще узнаем по-нататък.

Междувременно гостите биват посрещани от самия Делгадо.

На бала те могат да обменят светски клюки,...

...да пофлиртуват...

...или просто да се отдадат на аристократична и пленителна меланхолия.

Ала идиличната атмосфера на това бляскаво събиране е нарушена.

Един от гостите се явява с различна, при това някак зловеща маска. Той не продумва и дума, но със странни жестове като че ли се опитва нещо да каже на другите.

Нещо се случва. Нима е ням? Може би е попрекалил с алкохола?

Придружава го една дама, за която се узнава, че е сред приближените на дон Делгадо...

...които впрочем, макар поотделно да изглеждат елегантни, заедно са някак странна пасмина...

...И нещо май се наговарят.

По-късно и самата доня Алкалде се явява с особената маска и лишена от дар слово. Навсякъде, където срещне дон Делгадо, достопочтената доня като че ли напира да го удуши със старческите си ръце. Донът се отмества от пътя й и със снизходителна усмивка коментира отлежалото вино, което явно зле е повлияло някои от гостите.

Но други също се явяват със зловещата маска... И все така безмълвно, ала яростно те сочат към дона...

...който, видно без да се тревожи, се забавлява пред очите на всички...

...а изобличителните знаци от хората с бели маски посреща с неуместно веселие.

Докато представителите на властта се опитват да изяснят какво се случва и каква е ролята на загадъчния дон в него...

...отделни гости провеждат свое собствено разследване, като разговарят с неговите приближени,...

...с други гости, които като че ли поназнайват нещо...

...или дори със самия дон.

И сякаш за да се надсмее над всички, донът поднася поредната си изненада - поставя пиеса във вид на куклено шоу!

Пиесата описва събитията отпреди петнадесет години, като хвърля скандална светлина върху някои от тях.

Пиесата разбунва духовете.

Дамите от кметското семейство демонстративно напускат залата, а вдовицата на съдията плисва чашата си в лицето на дона.

Пратеникът на краля открива своите карти и като се позовава на властта, която му е дадена, поставя на Делгадо ултиматум веднага да обясни какво се случва тук, под страх от затвор и може би палач.

...Малко по-късно обаче кралският братовчед е смълчан и с бяла маска, изпод която очите му хвърлят мълнии.

И ето че и Делгадо разкрива своите карти.

Оказва се, че неговите спътници са въоръжени! Един от тях затръшва вратите на залата, където гостите остават пленени...

...и донът излага своите безумни условия за възмездие.

Той предизвиква своите гости на шахматна партия, от която зависи животът и свободата им.

Ако излъченият от тях представител загуби... Делгадо ще получи своето отмъщение над елита на града.

Залогът, от друга страна, е донът да се откаже от мъст и да се предаде на правосъдието.

Негов опонент се престрашава да бъде представителят на Кралската прокуратура - който всъщност се оказва дама!

Делгадо нарежда шахматната дъска, като кой знае защо иска всеки от гостите, който не носи бяла маска, да надпише името си в основата на някоя от белите фигури, отредени на неговия опонент.

Другото му странно желание е неговата бивша годеница да бъде надписана на бялата царица.

За себе си Делгадо оставя черните фигури.

Не след дълго цялата ужасна истина се разкрива.

Всеки път, когато фигура, надписана с нечие име, бива взета от Делгадо, един от тримата му зловещи спътници демостративно убива носителя на името, и минути по-късно последният се завръща в залата... безмълвен и с бяла маска.

Залата се изпълва с бели маски...

...С призраци.

Кулминацията настъпва, когато в опита си да запази повече от своите фигури и така да спаси невинни хора от смърт, пратеничката на Кралската прокуратура пропуска да съзре черния офицер, който дебне нейната царица.

Със сатанински смях Делгадо изземва пистолета на своя спътник Азазело, прави своя ход с офицера... и безжалостно прострелва своята бивша годеница право между очите.

Оттам нататък партията шах тръгва по най-зловещия уклон надолу.

Всеки шах е дамоклев меч над главата на опонента, но и на всеки присъстващ в залата.

Спасението идва неочаквано.

Оказа се, че няколко млади дами са открили дневника на дон Делгадо, а в него, освен някои зловещи намеци, е поместено указание и къде да бъде намерен един много особен договор.

С разкодирането на дневника и намирането на договора Делгадо бива разобличен. Група жени - живи и мъртви, се нахвърлят върху му и го удушават с голи ръце.

През това време демоничните му спътници, които са извършили безброй злини в негово име, с тънка усмивка само наблюдават смъртта му.

А сетне изчезват...

...ала...

...едва ли с празни ръце.